Назарян 20 години след златото в Сидни: Бях обещал да строша корееца

 На 27 септември пре­ди точно 20 години Армен Назарян покори олимпийския връх на те­пиха в Сидни. Натурали­зираният арменец лику­ва със златния медал при 58-килограмовите в кла­сическия стил, след като на финала тушира ко­рейската звезда Ким Ин-Суб. Вездесъщият центур на Армен се развих­ри в австралийския мегаполис и той донесе по­следната засега титла в историята на българска­та борба под петте пре­плетени кръга. По този повод "Тема Спорт" се свърза с настоящия на­ционален треньор на класиците, за да си при­помни славните мигове от невероятния успех.

Г-н Назарян, навърш­ват се 20 години от олим­пийската титла в Сидни. Какво си спомняте от он­зи турнир в Австралия?
- Всичко. Нищо не съм забравил. Обещах да оти­да и да строша корееца, след което да посветя златния медал на прези­дента, който ми даде гражданство тогава -Петър Стоянов, както и на Гриша Ганчев, който ме докара в България. Казах им, че отивам в Сидни, ставам шампион и се връ­щам, за да посветя злато­то на тях двамата.

Връщате ли се често в спомените си към онзи момент?
- Да, често се връщам, плача от радост. Много исках да спечеля трета олимпийска титла и в Атина, но тогава съдиите решиха да ме спрат към златото. В онзи период в Сидни бях безапелационен и не позволих на никого да ме ощети. Тогава смених категорията, качих кило­грамите до 58 и конкурен­цията беше невероятно силна. Трима олимпийски шампиони бяхме събрани в една категория - полякът Завадски и Мелниченко от Казахстан заедно с мен.

Което прави медала още по-ценен, нали така?
- Абсолютно. Беше необходимо много воля и самочувствие, за да може човек да спечели олимпий­ското злато в такава кон­куренция. Но аз успях да го направя, при това по из­ключително убедителен начин. Нямах право да сбъркам, просто защото дадох обещание, което трябваше да спазя.

Сега като национален треньор  как се чувствате, предвид че 20 го­дини България търси след­ващия си олимпийски шампион в борбата?
- Много съжалявам, че минаха толкова години, а все още няма кой да ме на­следи на олимпийския връх. Това е мечта, която искам да сбъдна. След мен има ед­но вледеняване. Но вяр­вам, че нещата ще се оправят и ще имаме след­ващия златен медалист. Имаме качествени момче­та, идват добри състеза­тели, които с малко шанс може да се справят. Аз съм печелил всичко в кариера­та си и искам да го видя като треньор.

Това ли си пожелавате сега, може би Едмонд да ви наследи?
- Аз съм национален тре­ньор на България, не само на Едмонд. Важното е да имаме следващ олимпий­ски шампион. Дали ще е той или ще е някой друг, това рано или късно ще се случи. Не може да разчита­ме, че Едмонд ще е следва­щият, защото той още е юноша, на 18 години само е. Ще бъде успех да уча­ства в Токио, да не гово­рим за медал. Вдига кате­гория, ще видим. Важното е да сме здрави, да приклю­чи тази пандемия и да отидем с максимум брой борци на олимпиадата.

Предвид че онази тит­ла ви бе първа олимпий­ска за България, по-раз­лично ли бе усещането за вас? Печелили сте още едно злато, но за Арме­ния през 1996-а.
- Както вече ти казах, аз бях обещал да спечеля тази титла. Преди това бях казал на Гриша Ганчев, че ще спечеля максимум медали за България от всички първенства, а той ми обеща да ми качи кате­горията. Така и стана. Имам общо 16 медала за България и 7-8 за Армения в кариерата си. Но съм мно­го благодарен на България, че ми даде шанс да се боря тук и след това да водя се­га националния отбор. Ка­риерата ми се разви така, както аз исках. Въпросът е сега, в тези години, които са доста трудни, момче­тата, които тренирам в момента, да ме наследят на върха. Мечтая за това. Такъв успех ще означава, че абсолютно максимално съм реализирал себе си.