„Борбата ме е научила никога да не се предавам, а и да имам воля -казва Кирил Милов, световен вицешампион в класическия стил.- На всяка тренировка гледаш да си на макс. Особено тази воля се калява на Белмекен, когато изкачваме върха, винаги гледаш да си преди всички. Всичко ми харесва в този спорт. И най-вече, защото ме е научил да превъзмогвам себе си!”
През октомври 21-годишният талант поднесе сензацията при дебюта си на световното в Будапеща, като постигна 4 победи в категория до 97 кг, три от които с технически туш. А с атрактивните си хватки влезе в топ 3 на най-добрите хвърляния на първенството. Участието му е още по-неочаквано, след като в последния момент заменя контузения Николай Байряков. Близо три месеца по-рано пък самият той се подлага на операция на крака.
„От всичките треньори съм взел по нещо, това е моят стил - залагам повече на техника, а не толкова на сила", казва Милов, който на шампионата е по-лек с 5 кг от своите съперници.
И въпреки че е от Дупница, където волейболът е на почит, младокът не се увлича по комерсиалния спорт. А в борбата попада случайно, след като приятел го завежда в залата. Там четвъртокласникът попада на местния треньор Виктор Бонев. Той вижда в момчето талант и полага огромни усилия да го задържи.
.jpg)
„Сигурно поне 10 пъти е идвал до вкъщи да ме убеждава да продължа, а аз бях хлапе - играеше ми се", признава Милов.
И още си спомня първото състезание в Горна Оряховица, на което става трети. Но изпитва голям страх и не иска да излезе на тепиха. Именно треньорът му помага да превъзмогне уплаха.
„Каза ми, че съперниците не са нещо повече от мен - спомня си Кирил. - И да излизам с мисълта, че ще ги надвия. Така и направих."
Не след дълго Бонев преценява, че бъдещето на момчето е в по-голям клуб и прави връзка с Левски, като предава Милов в ръцете на Емил Будинов.
„Няма такъв талант с толкова бързо хващане на движенията - казва треньорът. - Само веднъж да му покажа нещо и той вече го е направил. От всички деца, които съм имал, той е с най-добра кинетична енергия. Прави салта, хвърляния... Невероятен е. Интелигентен и много послушен."
А за силния характер на момчето е показателно едно републиканско първенство. Дни преди шампионата Милов заболява от гнойна ангина и е с 40-градусова температура. Родителите му отказват да го пуснат на състезание, но след много увещания от страна на Будинов, майка му Вероника склонява.
„Бях решил да мине само кантара, а той взе, че направи 4 срещи и надви всички с технически туш - разкрива треньорът. - На финала излезе срещу Владимир Стойчев, негов приятел и съотборник. Нямах право да давам предпочитания за единия или другия. Кирчо водеше с 6:0. В един момент погледите ни се срещнаха. Оттам нататък той отново го хвърли и би с технически туш. Така стана първи."
.jpg)
Отборът, воден от Будинов, обаче значително нараства, и с помощника му Стефан Ташев, си поделят момчетата.
„Хубавото е, че в годините Стефан му даде нужното самочувствие, че може да стане шампион", признава Емил, който не след дълго заминава на работа в чужбина.
Именно с Ташев талантът от Дупница покорява европейския връх при кадетите през 2014-а и същата година печели сребро на младежките олимпийски игри в Нанджин.
„Тогава много ме беше яд на себе си - признава Милов. - На финала на европейското бих руснака Бемалян с туш, а на игрите той ми взе точка оттам се обърна срещата и загубих. Но после като размислих бях доволен от себе си. За цялата година имах 9 състезания и 8 златни медала, станах европейски шампион и втори на олимпиада."
Самият Ташев казва, че с Кирил се работи с лекота - техниките „попива" от раз и осмисля всяка среща.
„Когато правим разбор и го попитам къде точно е загубил, винаги знае каква грешка е допуснал - казва наставникът. - С него работихме с мултимедия. Много е умен и проницателен. Трудно можеш да го спечелиш, не е лесен характер. Но пък повярвал ли в теб и има ли го доверието между треньор и състезател, както беше при нас, нещата се получават."
След този триумф обаче късметът обръща гръб на шампиона. През 2015-а Милов чупи крак при игра на баскетбол, 10 дни преди световното за кадети. Възстановяването върви дълго, а болката не отминава. Това го кара да ограничи и арсенала си от хватки, което повлиява на резултатите му.
„Мислиш си, че физически си преодолял травмата, но не и психически - откровен е Милов, който преди мондиала за мъже в Будапеща, се подлага на нова операция за изваждане на пироните от крака. - Сега вече наистина се чувствам добре. Върнах си и моя стил на борба."
И с усмивка признава, че продължава да играе всеки ден баскетбол, но вече не се прави на нинджа. А екстремните спортове са в кръвта му. Кара сноуборд, мотори, колелета...Никога обаче не му минава мисълта, да ги замени с борбата. Използва ги най-вече за разтоварване. Сред най-щурите му изживявания е 4-часово изкачване на връх в Рила с колело на гръб и после час и половина спускане.
.jpg)
„Дори не знам защо го направих, дори медал не ми даваха...", казва Милов. Но пък се пробва на едно състезание по планинско колоездене на Витоша, където мери сили с професионалисти. Горд е от себе си, защото без да познава трасета, финишира трети и взима бронз.
„Важно е колко високи цели си поставяш - смята талантът за фурора на световното в Будапеща. - Заради липсата на опит при мъжете може би някои противници не гледаха сериозно на мен. Обичам да ме подценяват!"
Но признава, че не се главозамайва от успеха, който за него е крачка към следващата цел. А именно спечелването на олимпийска квота.
„Не ме притеснявам конкуренция, макар че сега ще ме гледат под лупа - продължава той. - Аз също ги разучавам. Това само ме мотивира да тренирам още по-усърдно и да ставам още по-добър!"
