Едмонд Назарян, голямата звезда в новото поколение на българската борба, говори ексклузивно за предаването "Код Спорт" по RING.
20-годишният талант избухна през 2020 година с европейска титла при мъжете на шампионата в Рим, а тази година завоюва сребро от континенталното първенство в Будапеща.
Синът на легендарния двукратен олимпийски шампион Армен Назарян се цели в ново отличие през идната седмица на Световното първенство в Белград.
- Едмонд, през 2021 година попадна в капана на контузиите - близо година ходене по мъките. Колко вреди ти нанесоха травмите? Как успя да излезеш от тежката ситуация? Какво ти коства всичко това?
- Да, наистина имаше трудни времена с тези травми, защото спира всичко - и тренировките, и мисленето. Мислиш да се развиваш, а то те връща да почиваш, да спиш. Не знаеш в какво състояние си, когато имаш травма. Не знаеш ще продължиш ли, защото беше сериозна контузия. Имах дискова херния на врата. Даже не можеше да вдигна чашка или нещо да правя с дясната ми ръка. Толкова бях зле. Но минаха някъде два месеца в това състояние и някак си успях да го преживея. Завърнах се лека-полека.
- Ти си на 20 години и реално на старта на кариерата си в мъжката борба. Какво ти даде като уроци този тежък период? Загубите, които дойдоха неочаквано, след като ти излезе триумфално на европейската сцена с титла в Рим през 2020-а. Промени ли се мисленето ти?
- Да, разбрах, че всичко си има своето време. Не трябва да се бърза. Тази травма стана от бързане. Исках бързо да вляза при мъжете, бързо да наваксам. Всичко това се отрази и даде обратен ефект. Разбрах, че не трябва да се бърза, а спокойно да се работи. Пак да си максималист, но да имаш вътрешното спокойствие, да не бързаш. Да знаеш, че някой ден ще дойде и твоето време и ще вземеш това, което искаш от живота.
- Това е верую на твоя личен треньор Емил Иванов, когото наричаш Швейцареца, защото е точен, последователен в действията си, а не само, защото се е борил в швейцарската Бундеслига. Вие с него тренирате по експериментална програма и понякога извън националния отбор. Как се чувстваш? Как ти влияе този модел на подготовка?
- Много добре влияе. С бате Емо много добре се разбираме. Още от малък ми е треньор. Само като се погледнем, без думи се разбираме. Голям специалист е наистина. Може да се каже професор в борбата! Помага ми много. Той ми помогна да се вдигна на крака, да се върна по-нахъсан в борбата. Засега се получават нещата, дай боже да продължим така и да радваме с нашите резултати. Той много е вложил в мен и за него е също голяма радост, така че взаимно си помагаме.
- В новата ситуация каква е ролята на баща ти - легендарния Армен Назарян? Колко далеч е от теб или вече имате нова система на контакт в подготовката ти?
- Да, той вече не е постоянно с мен, но си говорим, помага ми със съветите си, все още ме подкрепя, идва на състезания. Вика, дава своите емоции, макар че с тях напряга понякога. Но пък и ми дава много сила. 50 на 50.
- Върнаха ли се големите очаквания за титли и медали към теб днес? Колко тежат сравненията с баща ти и пожеланията да го надминеш по брой на отличията?
- Да, очакванията се вдигнаха още тази година. Сравнението наистина малко тежи, даже не малко, а много, но съм избрал този път. Трябва да докажа, че мога. Знам, усещам, че го мога, просто трябва много труд, много лишения, спокойствие и ще дойдат нещата. Аз вярвам в това нещо.
- Как се чувстваш на старта на Световното първенство? Оптимист ли си или малко по-резервиран като надежди?
- Добре се чувствам, слава богу. Дано да се представя добре. Знам, че мога.