Бунтарите в бокса: Не чакайте медали

Ресторантът в хотел "Диана" приюти срещата ми с Кубрат и Тервел. В известния спортен комплекс националният отбор по бокс се подготвя за световното в Милано (Ит), което започва на 1 септември. Разговорът с двамата винаги е бил непринуден и открит. Без напудрени изрази и заучени фрази. И ако бунтарите във волейбола се казват Братоеви, а в баскетбола Иванови, то в най-мъжкия спорт това са братя Пулеви.

- Да започнем с най-обикновения въпрос. Как сте?
Кубрат: О'кей. Ако питаш за подготовката, не сме добре.

- Пропаднаха много от турнирите и лагерите ви. Това ли е причината?
Тервел: Планът претърпя промени поради несъгласието на отбора да замине за Чечня.
К.: За турнирите пък нямаше пари. Най-добрият вариант беше поне да ни намерят по един спаринг партньор. А то и това нямаше. Затова си играем с брат ми.
Т.: Той е над 20 кила по-тежък от мен. Нито аз съм му полезен, нито той на мен. При нас няма изненада. Само като мигне, знам какво иска да направи. Той също познава и кътните ми зъби. Всъщност нищо не правим така. Това е все едно да си футболист и да ти дадат да тренираш с топка за волейбол.

- Като ви слушам, излиза, че хвърляте сили на вятъра.
К.: Не. Излиза, че някой не си е свършил работата.
Т.: Никой не иска да поеме отговорност. Ако постигнем нещо въпреки подготовката, всички са велики. Ако не направим нищо на състезанието, ние сме виновни.
K: Най-хубаво е да си шеф на федерацията. Отсега започнаха да се застраховат - не сме тренирали, дисциплината ни била лоша. Страх ги е, че ако загубим, може да ги махнат. Седем дни преди световното можеха да ни викнат подходящи спаринги. И в България има момчета, които ще дойдат. Мързи ги да си мръднат пръста. Мързи ги и да мислят дори.

- Кажи конкретно, кой може да ти партнира.
К.: Има едно момче от Бургас, от ЦСКА също. Защо аз да го мисля. Има хора, които в тази федерация взимат пари за това.

- Заговори се, че вие сте наговорили отбора да не пътува на лагера в Чечня.
К.: Момчетата не искат да ходят там. Македонците искаха да дойдат. Петър Лесов ми казва: "Свържи се с тях." Това моя работа ли е? Дайте ми федерацията. Ще я управлявам. Няма проблеми!

- Кубрат, ти взе ли си парите за европейската титла?
К.: Да, след като звънях като помияр да ги искам. Излезе, че ги прося. Сега има момчета, които не са си взимали мизерните заплати от месец-два.

- С това настроение мислите ли, че ще направите нещо в Милано?
К.: Никога няма да се предадем. Въпросът е да сме адекватни, когато излезем ринга, а не да сме смешни.
Т.:Ние се трудим, но е важно да го правим по най-правилната методика.

- Кубрат, от теб се очаква много. Как се усещаш?
К.: Духом съм готов, но тялото не е добре.

- А медал?
К.: Хората да не очакват медали. Мисля, че отборът не е подготвен. Виж залата ни. Вътре е 55 градуса. Вместо да мислиш само за тренировки, не можеш да дишаш. Да мръднеш не можеш. Под предлог, че са откраднали някаква джаджа за 200 лв., няма климатик.
Т.: Толкова ли струва подготовката на отбора. Това ни изцежда. Не можеш да направиш нищо.
К.: Защо не си свършат работата? Кой отговаря за тази зала? Президенти, секретари и всички кърлежи, които са се наредили един след друг, защо получават заплати?

- Кубрат, ти знаеше за проблемите, но остана до световното. Не съжаляваш ли сега?
К.: Не, но като се махна, ще ме оценят. Като се откажат още двама-трима състезатели, ще ги видим. При кадетите сега се радваме на едно трето място на европейското, а момчето беше шампион на континента миналата година.

- Тервел пък прави завръщане в националния отбор.
Т.: Не бях удобен, защото казах някои истини. През цялото време не съм имал конкурентен противник в България. Опитаха се да налагат всякакви момчета и видяха, че не става. В бокса има логика.

К.: Водят хора, които и кьорав да ги види, ще каже, че от тях боксьори няма да излязат.
А като искам с някого да играя, отговорът е, че няма с кого. А тези чували защо ги водят в залата. Появиха се момчета, които си плащат да дойдат на състезание. Любен Тодоров си плати, за да дойде на европейското.

- Кубрат, световното ли ще бъде последното ти състезание при аматьорите?
К.: Не знам. Не съм решил. Аз съм човек, който не прави планове. Имам желание за профибокса, но в кой момент това ще стане, още не мога да кажа.

- Мениджърът Ивайло Гоцев каза, че отива в Италия специално заради теб. Ще те навива и към теб ще потекат милиони. Може ли там да вземеш решението?
К.: Може. Той е българин преди всичко. Направил е доста шампиони и те действително играят за много пари.

- Тервел, ти ще последваш ли брат си при професионалистите?
Т.: Има много по-лесни неща от бокса. Уча право. Между тренировките чета. Възможно е и в профибокса да направя дебют. Имам предложения.

- Значи с тапиите в джоба и довиждане на ринга.
К. Така е, но защо трябва да се пропиляват талантите и потенциалните медалисти. Не казвам, че се работи против нас, но дори и бездействието е подсъдимо. Не става само да лапаш и да крадеш. На лагера те дебнат само да откажеш вечерята в неделя, за да лапнат парите.

Т.: Нямам нищо лично към хората, които управляват нашия спорт. Дразни ме организацията, която е нулева. Не ме интересува бизнесът им. Идвам, защото имам цели.

- Не ядете (през целия разговор двамата само предъвкват храната. Опитах я, но не повторих. Кубрат нахрани с нея няколко вече добре угоени котки.).

Т.: Тъщата ми готви и постоянно ме пита какво искам. Аз оттук директно отивам при нея. Така виждам и малкия. Тогава изпитвам истинска радост. В момента това ме движи да правя каквото и да било. Детето ми е стимул да уча и да тренирам.
К.: Гладен няма да остана, но има момчета, които и една кока-кола не могат да си вземат. Храня се по ресторанти, но без свинско от една година.

- Интервюто стана доста негативно.
К.: Такава е реалността. Ние обаче не се предаваме. Нищо, че сме лошите момчета на бокса.