Днес поредният футболист от Пеневата чета -Златко Янков, става на 50 години. Играл е като защитник и дефанзивен полузащитник за Странджа, Нефтохимик, Черноморец, Левски, Локомотив София, Камено, Валядолид, Юрдинген и турските Бешикташ, Аданаспор, Ванспор и Генчлербирлиги. Шампион на България през 1993, 1994 и 1995 г. с Левски. Носител на Купата на страната през 1991, 1992 и 1994 г. със сините. В А група има 240 мача и 26 гола. За Левски е изиграл 12 мача и е вкарал 5 гола за купата и 10 мача с 1 гол в евротурнирите (4 двубоя и 1 гол за КЕШ, 4 срещи за КНК и 2 мача за Купата на УЕФА), има и 2 мача за Черноморец в КНК. За националния отбор на България дебютира на 17 октомври 1986 г. срещу Румъния (6 Букурещ), има 80 срещи и 4 гола. Участва на СП 1994 в САЩ, където става бронзов медалист (играе в 6 мача), на СП 1998 във франция (в 2 мача) и на ЕП 1996 в Англия (в 3 мача). Покрива голям периметър в средата на терена, с точен пас, организатор на играта. На 13 август 2003 г. прекратява футболната си кариера с бенефисен мач в Бургас. На 7 февруари 2014 г. е назначен за старши треньор на Нефтохимик. Работил е още в Черноморец като спортен директор и за кратко в Спартак Варна. Ето какво сподели пред "Тема Спорт" Янков за живота си, кариерата и юбилея.
Г-н Янков, как се чувствате на 50 години?
- Засега съм добре. 50 години... щастлив съм, здравословно съм добре, какво повече може да иска човек. Проблемът с крака, който имах, отшумя. Вече ходя да играя на малки вратички от бреме на време.
С какво се занимавате в момента?
- Треньор съм в школата на Черноморец 1919 Бургас, на набор 2002 година. Харесва ми да работя с подрастващите. Има доста талантливи деца и ние трябва да ги разбием. Отделно трябва постоянно да търсим такива качествени момчета, ако искаме футболът ни да върби напред. Трудно е, но после, като им дадеш възможност и видиш желанието им, е сладко. Това ме кара да се включвам да играя с тях по време на тренировките. Децата ме зареждат, поддържат ме във форма.
Не взехте участие на терена в юбилейния мач на Стоичков...
- Да, жалко, че не участвах. Можеше да поиграя. От Лечков и някои други щях да се представя по-добре (смее се). Бях в ресторанта, на вечерята, с тези, които не участвахме. Но заради проблема с крака не играх.
Доволен ли сте от начина, по който премина кариерата ви?
- Разбира се. През 1992 година от Левски преминах в Атлетико Мадрид, но те веднага ме преотстъпиха на Валядолид. Там играх с Каминеро, Амависка. После от сините през 1995 година преминах в Юрдинген в Бундеслигата, но там нещата не потръгнаха много добре, защото в началото, още на първата тренировка един от моите колеги ме контузи и пропуснах доста от мачовете. Но помня, че вкарах първия гол за тима като гост. Безспорният връх бе световното в САЩ '94 и после класирането за Евро ‘96. Бяхме страхотен колектив.
Сега, като гледате представянето на националния ни отбор - 2:7 от Япония, сигурно ви боли?
- Питам се само едно, как може да допуснем толкова много голове. Целият отбор беше зле, оправданията с пътувания, часова разлика... не ги приемам, защото знам какво е. Не е уместно. И ние сме били така, но на терена сме се раздавали докрай за България. Направихме две добри контроли преди това с Португалия и Македония и изведнъж голям резил.
Представяте ли си това да се беше случило със защитата по ваше време - вие, Трифон Иванов, Петър Хубчев...?
- Това не можеше да стане, абсурд. Как ще ни вкарат 7 гола. От това, което видях като репортаж - грешки, грешки, грешки... Не зная толкова ли сме слаби, или толкова си можем. Утре (б.а. - днес) с Дания имат възможност малко поне да се реваншират.
Виждате ли надежда в подрастващото поколение, с което работите, нещата да се подобрят?
- Доста от момчетата имат големи качества и бързина, но са много разсеяни. Мислят за други неща, а в главите им по време на тренировките трябва да е само футболът.
В Левски ли ви бе най-силният период?
- В Левски и в Беишктащ. Сините бяха голям трамплин за мен. Сега обаче Левски са слаби, ЦСКА ги няма... Футболисти трябват на сините.
Съжалявате ли за нещо, което не сте успели да постигнете?
- Съжалявам, че напуснах Бешикташ и отидох в Аданаспор. Трябваше да остана там, където съм най-желан, защото публиката ме обичаше и навсякъде бях разпознаваем. Записах два много силни сезона, играхме в групите на Шампионската лига. Лечков дойде през втората година от Марсилия като голямо име, но турците гледат какво правиш на терена, а не откъде идваш и кой си.
Имахме ли през 1994 година готов отбор за финал на световното?
- Очаквах Роберто Баджо да дойде на юбилейния мач на Стоичков. Още ме боли за първия гол, който ни вкара на полуфинала. Тогава можех да го гардирам и да го фаулирам. Нарушение до тъча и никакъв гол нямаше да стане. После той завъртя и Хубчев, и отбеляза. Имахме отбор за финал, ако беше дал и втората дузпа...
За какво си мечтаете, какво искате да постигнете от тук насетне след тези 50 години?
- Мечтата ми е да се върна да работя в Турция. Там ме познават повече, отколкото в България. Повече те и уважават. Аз съм се убедил в това.
Доста от младото поколение у нас не знае защо ви казват фара...
- Това е от баща ми. На него са му казвали така.
