Сашо Тунчев: Левски все някога ще прекъсне серията ни, но няма да е сега

- Не мисля, че трябва да се страхува­ме от когото и да било. Показахме, че можем да играем добър футбол, така че излизаме за победа.

Все някога серията ви от победи срещу Левски обаче ще свърши...

- Така е, както и тази тук на "Арми­ята" - в шест поредни мача не допуска­ме гол и бием. Ще дойде такъв мо­мент, но няма да е сега.

Със сигурност се надяваш да вка­раш и на Левски след попадението си срещу Литекс...

- По-важното е да победим, отколко­то да отбележа. Но ако вкарам побед­ния гол, ще съм най-щастливият на стадиона.

Близо ли е ЦСКА до титлата? Ти беше в отбора при последния три­умф през 2008 г...

- Все още не мислим сериозно за тит­лата. В твърде ранна фаза е шампио­натът. Да завърши първо редовният сезон и тогава ще мислим.

Можем ли да кажем, че евентуална победа над Лудогорец ще легитимира амбициите ви в шампионата?

- Ще ни вдъхне голямо самочувствие. Не се е получавало да ги победим досе­га, в някои случаи малшансът е бил пречката пред това. Но имаме други приоритети преди тази среща.

Игра заедно с Оршулич срещу Ли­текс, същото се очертава да бъде и във вечното дерби. Какво е мнение­то ти за него?

- Трябва ни време да се сработим, от един мач не стават нещата. Не мо­жем да сме перфектни, но в първия дву­бой заедно се справихме добре.

Как виждаш нещата в ЦСКА спря­мо предишния ти престой?

- Има ги трудностите, но те са във всеки клуб. Ръководството се опитва да насочи нещата в добра посока. Мис­ля, че ще се получи.

Мечтата на вашия отбор преди 6 години беше да играете в Шампионс­ката лига, но не стана...

- Да, така беше. Тогава по един или друг начин не ни разрешиха да участва­ме в турнира.

Имаше възможност да преминеш в Лудогорец, но пропадна. Има ли чувство на реваншизъм сега - да дока­жеш, че са сгрешили с преценката си?

- Не. Аз и тогава казах, че не съм мал­ко дете да се сърдя. Така се стекоха обстоятелствата и не съжалявам за нищо (б.р. - Тунчев изкара неуспешни проби в Лудогорец през 2012 г. при Ивайло Петев).

Как оценяваш представянето на Левски в шампионата?

- Не искам да коментирам Левски. Знаем, че във вечното дерби няма зна­чение кой в каква форма е..

Били сме свидетели на случаи, в които по-слаби­ят побеждава уж по-добрия. Има ли футболист на Левски, кого­то намираш за труден за опазване?

- Трябва да обърнем внимание на це­лия отбор, а не на някой конкретен иг­рач, факт е, че имат добри футболис­ти, но ние си гледаме нашата игра и няма да се съобразяваме с тази на Левс­ки.

Замисляш ли се какво ще правиш след края на състезателната си кари­ера?

-Да, разговарял съм по въпроса и с ня­кои свои колеги. В началото на следва­щата година започвам треньорски курс.

В предишното дерби влязохте след загуба от Зимбру, но сега сте набрали инерция. Как се получава колективът в ЦСКА, как успявате да вървите толкова добре в първенството?

- Колективът идва с победите. Ако отборът не бие, е доста трудно да се сплотите. Голяма заслуга има и стар­ши треньорът, който във всеки мо­мент ни вдъхваше увереност и съот­ветно давахме максимума от себе си.

А как се разбирате с чужденците?

- Не е лесно, не сме приятели всички помежду си, но е важното на терена да се разбираме. Трудно е с толкова много чужденци, те са повече от нас, българите, но пък са добри момчета и помагат за цялостната атмосфера в отбора.

От началото на сезона централна­та двойка бранители постоянно се сменя. Как успяваш да играеш еднак­во добре с всички?

- Трудно е, когато има постоянно ротация, но това е наше задължение -по най-бързия начин да се сработваме. Няма време, няма кой да ни чака, а и знаем в кой отбор сме. Без право на грешки сме. Неприятно е и за треньо­ра във всеки мач да има контузени и да не разчита на едни и същи играчи. Но към момента успяваме да се приспосо­бяваме един към друг.

Феновете постоянно имат изиск­вания към вас. И макар отстрани да изглежда много лесно да си футбо­лист, така ли е в действителност?

- Не. Всеки ден си на тренировки, по­лучаваш контузии, имаш мачове пос­тоянно, зимата караш уморителни подготовки, лятото също. Никак не е лесно, защото във всеки момент тряб­ва да даваш максимума от себе си и да се доказваш. Има доста чужденци, кои­то идват за пари, а не за името "ЦСКА". Те искат да спечелят и, ако мо­же, да направят следващ трансфер. То­ва си е част от нещата.

Как е ситуацията с парите в ЦСКА?

- Към момента ръководството се справя по най-добрия начин. Всичко е изчистено, като изключим премиите за миналия сезон на част от играчите. Но те са получили уверения, че ще си вземат дължимото. Навсякъде има затруднения, ЦСКА не е изключение от правилото. Надявам се в най-скоро вре­ме, в това ни убеждава и ръководство­то, клубът да започне да функционира нормално.

Как се промени футболът в последните години?

- Нещата не отиват на добре за Бъл­гария, особено от гледна точка на ба­зите. Искаме повече родни играчи в отборите, а отдолу не им даваме ни­каква възможност да се готвят. В Пол­ша всички клубове имат страхотни ба­зи, а ние...

Какво научи от престоя си в Анг­лия?
- Липсват ми тези години. В начало­то отидох с лек скептицизъм. Мислех, че правя крачка назад, защото Лестър бе в Чемпиъншип, а с ЦСКА току-що бях станал шампион. Нещата изглеждат доста прости, но всеки си върши рабо­тата, която трябва. А тук всеки гледа да се скатае. Хората отиват там на мачове да се забавляват. Веднъж загу­бихме в две поредни срещи, но фенове­те все идваха и ни подкрепяха. Тук е съ­ществената разлика - те не приемат на всяка цена победите. А в България е тъкмо обратното - задължен си да пос­тигаш успехи. А така се създава излиш­но напрежение и някои играчи не успя­ват да се справят с него, особено кога­то са в ЦСКА и Левски.

Виждаш ли такъв стрес в ЦСКА?

- Не съвсем. Нашите играчи се спра­вят добре с него. В първите кръгове, след отпадането от Зимбру, се създа­де напрежение, но с победите след то­ва го оставихме зад гърба си.

При последната титла пак бяхте двойка с Валентин Илиев в защита­та, какво се промени оттогава?

- Вече сме по-възрастни, но пък и по-опитни (смее се). Сега по всякакъв на­чин се опитваме да вдъхваме увере­ност на по-младите, да не си вирват носовете, а да държат едно ниво.

Как се оправяте с различните ези­ци?

- Ами вместо чужденците да учат български, ние сме принудени да тър­сим начини на комуникация с тях. Но се оправяме - английски знаем, Вальо пома­га с румънския, Маркиньос- с португалс­кия, а Неманя - със сръбския. Допълваме се. Но си спомням една случка в Англия -бяхме заедно с Кишишев и си говорихме нещо на български за едно упражнение. Обаче ни направиха забележка и ни казаха да приказваме на английски! В България сме доста по-толерантни към чужденците. Отношението към нас извън държавата пък е коренно раз­лично...

Мнението ти за Тончи Кукоч?

- Луда глава е, но е добър футболист и човек.

Кой е най-любимият ти гол?

- Доста са. С националния вкарах единственото си и много красиво по­падение срещу Люксембург (1:0 през ок­томври 2006 г.). За ЦСКА имах гол в пос­ледните минути в евротурнирите, да­же беше в продължението на гостува­нето ни на Хайдук Кула, което го играх­ме на стадиона на Цървена звезда. Този гол класира ЦСКА напред. Разписах се и срещу Бешикташ. Има няколко гола, ко­ито ценя много и тези са част от тях.

Кой е Александър Тунчев без черве­ната фланелка?

- Съвсем обикновен човек. Стоя си вкъщи, почивам, гледам телевизия, иг­рая с децата. Поне когато не съм измо­рен. След мачове обичам да съм сам и да си почивам пълноценно.