За нея Васил Тончев - президент на федерацията по биатлон, каза на бенефиса й през 2007 г., че си тръгва поколение от мъжки момичета, сред които тя е била най-мъжкото. И е абсолютно вярно. Ирина Никулчина е една от най-титулуваните биатлонистки за всички времена. Сред най-големите й успехи в почти 22-годишната й кариера в ски бягането и след това в биатлона са бронзовият медал от олимпиадата в Солт Пейк Сити 2002 г. в преследването на 10 км, има два бронза в спринтовете от Световната купа в Поклюка'99 и Руполдинг 2002. Заедно с Павлина Филипова, Катя Дафовска и Ива Карагьозова е 4-та с щафетата на 4 по 7,5 км на олимпиадата през 2002 г.
- Какви са очакванията ти за българското представяне на олимпиадата във Ванкувър?
- Надявам се на предно класиране, и то не само от един спортист. Знам, може би са малко 18 квоти, но всеки, който е там, ще се бори за първите места. Според мен Сани Жекова прави много добър сезон и ако има ден и ако късметът е с нея, може да влезе в Топ 6, а защо не и да финишира в тройката. На добри изходни позиции е и ако не е напрегната, може да направи нещо голямо. Трябва да бъде концентрирана и успехът няма да й избяга. Големите очаквания много затормозяват и понякога много натежават, направо пречат, но се надявам Жекова да се предпази от тях.
- Големи очаквания има и към Жени Раданова.
- Жени е голям боец. Два пъти й се изплъзва олимпийското злато, дано сега го спечели. Тя е спортист от най-голяма класа и знае отлично как да се подготвя за големи състезания. Не случайно тя е единствената българка с три медала от зимни олимпийски игри, а и е участвала на лятна олимпиада. Дай Боже златото този път да бъде за нея.
- Май не слагаш биатлонистите в графата „приятната изненада"?
- Напротив. Отдавна не сме имали пълен мъжки отбор на олимпиада. На дългите дистанции имат по-голям шанс. Според мен, както и в щафетата. От Нина Кадева очаквам също добро представяне в дългите дистанции. Място в Топ 30 ще бъде много добро класиране за нея. Тя многократно е доказвала, че може да се бори с най-добрите.
- Ти връщаш ли се често в спомените си към твоята олимпиада в Солт Пейк Сити? Очакваше ли медал точно на 10 км?
- Заминах за олимпиадата много добре подготвена. Особено във функционално отношение. В старта от Световната купа преди игрите в Руполдинг бях 3-та. Още повече, че познавах много добре олимпийското трасе, по което бях карала година по-рано. Но въпреки всичко това не съм мислила за никакви медали. Изпуснах шанса си още в спринта, когато една грешка в стрелбата ме лиши от място в тройката. След това на 10 км стартирах ей така -колкото да мине този старт. Мислех повече за щафетата. Бях освободена, знаейки че нямам големи шансове. А това какво се оказа... Беше голямо шоу. В старт с 4 стрелби да взема медал беше наистина голяма изненада.
- Като че ли конкуренцията тогава бе по-сериозна от сега?
- Конкуренцията в биатлона винаги е била много силна. Спортът е много и интензивен. По наше време Магдалена Форсберг спечели 5 световни купи, което й до днес е неподобрен рекорд. Уши Дизел също беше икона на спорта ни. Там беше Куклева, а и много други. И сред всички тези звезди ние стояхме повече от достойно. Шест момичета, които правеха чудеса. Бях щастлива да съм част от този невероятен отбор. Имало е години, в които 5-6 от нас влизат в първите 30. Да си с Катя в един отбор е невероятно богатство, можеш да черпиш от нея непрекъснато сила и знание. Наистина отборът ни бе много сплотен. Конкуренцията вътре бе страшно силна и именно затова мисля, че всички ние постигнахме успехите си.
- Иска ли ти се отново да бъдеш част от нещо толкова голямо? Да се върнеш в биатлона като треньор?
- В момента в център за работа с деца от първи до седми клас. Все още съм близо до биатлона. Тук се радвам на много талантливи деца. Нищо чудно следващите попълнения за националния отбор да излязат именно от Банско.
- Близо половин година спортът се управлява от министерство, имаш ли надежда, че този път промяната наистина ще настъпи и българския спорт ще се върне на пътя на победата?
- Аз мисля,че вече се чувства промяната. Свилен Нейков е много сериозен човек, навътре е в проблемите на спорта. Не се задоволява с малко и с половинчати неща. Такъв беше в работата си с Руми Нейкова и с цялото гребане. Така че очаквам още положителни промени.
- И ти, и Катя Дафовска станахте хотелиерки, по-трудно ли е в този бранш, отколкото на пистата?
- (Смее се.) Аз се захванах с това, защото тук, в Банско, друг поминък няма. Разбира се, че е по-трудно. Попадаш в среда, която изисква опит и познания, които са нови за теб, но благодарение на приятели и контакти нещата се получават. С Катя си разменяме идеи и си помагаме и в хотелиерството. Надявам се и в този бизнес да сме на топ ниво, както бяхме в спорта. В момента кризата се отразява доста сериозна на нашия бранш. Гостите на хотела ни са 80 процента гърци и блокадата на границата буквално остави празни стаите, но се надявам скоро несигурната обстановка да остане в историята и всичко да се оправи.
Надя Кожухарова, вестник „Меридиан мач”
