Може би след Стойко Сакалиев Орлин Орлинов е втората луда глава, която ще опита да спечели сърцата на "червените" фенове. Едва ли не легенди се носят за изпълненията му в Литекс, Славия и Спартак (Вн) и за по-буйния му нрав. Той обаче е амбициран да сложи край на глупостите и да влезе в час. В контролата с унгарския Фехервар Орлинов записа и първите си минути за "армейците". Този мач бе неговият дебют. Ето какво сподели 21-годишният нападател в интервю за "Меридиан Мач" за бъдещето, което го очаква в ЦСКА.
- Орлине, защо, като се каже името ти, се предизвикват толкова негативни асоциации у хората, свързани с поведението ти на и извън терена?
- Може би и аз така съм си го направил, че в който и отбор да отида, все да се говори за поведението ми. Не слушал, луда глава бил, не спазвал режима и дисциплината... Да, може и да има такова нещо, защото в повечето случаи съм бил резерва в отборите и като не играя, това ме провокира за подобно поведение. Моят живот е футболът и като не играя, може би наистина правя грешки и глупости.
- Ще пораснеш ли в ЦСКА и ще те вкара ли Любо Пенев в час?
- Ами, трябва вече да порасна, нямам друг избор. Все пак вече съм играч на ЦСКА, а това е най-добрият отбор в България, в който мога да бъда. Мисля, че вече няма време за детски неща и глупости. Гледам вече да съм сериозен и да осъзнавам това, което ти казвам. Не е нужно някой да ме вкарва в час.
- Записа вече първи минути за ЦСКА, как се чувстваш?
- Момчетата повечето ги познавам, така че се чувствам отлично в отбора. Това още повече ме улеснява. Що се отнася до играта ми срещу Фехервар, мисля, че за моите възможности се представих горе-долу добре. След една-две седмици вече ще навляза в нужния ритъм и ще съм друг на терена. Реално тук с ЦСКА ми бяха първите тренировки за новия сезон.
- Какво е харесал Любо Пенев в теб, след като каза, че си останал изненадан от новината, че отиваш в ЦСКА?
- Лично от него знам, че ме е гледал само 10 минути. Така е преценил да ме вземе в отбора. Какво е видял в тях и в мен... не знам. Надявам се да не го разочаровам.
- Защо според теб не успя да се наложиш първо в Литекс, а после и в Славия, и в Спартак (Варна)?
- В Литекс всичко беше нормално, не мога да се сърдя на никого. Просто бях много малък там и наистина правих грешки и глупости, но се водех по акъла на други хора, мои съотборници. Няма да споменавам имена, те се знаят кои са. Не можех да осъзная какви грешки наистина съм правил, но не мога да върна времето назад. Иначе от Литекс не съм видял нищо лошо. В Славия също. От ръководството съм повече от доволен и досега си оставам приятел с всички. Единствено не със Стевица Кузманоски, който ме съсипа една година и ме върна много назад. Заради него бях пратен в Спартак (Варна).
- В Литекс се бяхте събрали сериозна банда - ти, Ивелин Попов, Бандаловски..., все отбор юнаци...
- Така е, банда бяхме, но точно това мисля, че беше моят проблем, заради който не останах в Литекс. Но сега съм играч на ЦСКА и гледам напред. Може всичко това, което съм правил и ми се е случило, да е било за добро.
- Би ли разказал нещо повече за себе си?
- Започнах да се занимавам с футбол от осемгодишен. Юноша съм на Олимпик (Тетевен). 13-годишен вече бях в Турция, в Аданаспор. На 16 години изкарах една седмица в Бешикташ, но там нямаше как да стане. За там трябва повече хляб да си изял. Баща ми навремето е бил борец, имам по-голям брат. Майка ми не работи нищо в момента. Грижи се за къщата и за семейството. Живеят си в Тетевен.
- Как така се озова в Турция толкова млад?
- В Турция отидох направо от Олимпик (Тетевен). Президент на клуба тогава беше Страхил Димчев. Благодарен съм му за тези неща, които е направил за мен. В Аданаспор изкарах една година. Бях много млад. Почти дете. Причината да се върна толкова рано оттам е, че бях с един футболист от България - Росен Емилов, който играеше в мъжкия отбор на Аданаспор. Той се върна и аз с него. Бях много малък и ме беше страх да остана сам в Турция.
- Коя от безбройните ти случки по отборите, а и като дете, няма да забравиш никога?
- Какво да ти кажа. Случките са много, чак свят ще ти се завие, ако тръгна да ги разправям. Имам и забавни, и лоши, всякакви. От много от тях ме е срам и ме е яд, че съм ги правил, но пак казвам - не мога да върна времето назад. Сега не искам да споменавам нито една. Това остава в миналото. Сега в ЦСКА трябва да бъда нов човек, сериозен и отговорен. Вече няма време и място за детски неща и глупости.
- С какво за свързани амбициите и мечтите ти оттук насетне?
- Щом съм в ЦСКА, значи трябва да имам най-големите амбиции. Амбиции, които да отговарят на марката "ЦСКА". Най-важното сега е да се подготвя добре за новия сезон, второ, да успея да се преборя с конкуренцията и да бъда титуляр. Най-много искам да стана шампион. Искам да усетя тази тръпка, никога досега не е било.
- Кои са любимите ти футболист и отбор?
- Футболист - Роналдо, но не Кристиано, а отбор - Реал (Мадрид). В България като дете любимият ми футболист е бил Гонзо. Но всичко с времето си, всичко се променя. Сега съм футболист на ЦСКА и мисля само за ЦСКА.
- Ще се справиш ли сега с нощния живот?
- Аз от три години съм в София и това няма как да ми повлияе, въпреки че се говори, че не излизам от дискотеките, че пия. Но никой все още не е доказал, че е било така. С нощния живот нямам проблем.
- В една стая си със Саидходжа, с него ли се познаваш най-добре?
- С него се познаваме от младежкия национален отбор. Оттам сме добри приятели. В неговата стая съм, защото разчитам на него по-лесно да се адаптирам.