23-годишният Тихомир Грозданов вече се е утвърдил като един от най-добрите български тенисисти, като в кариерата си има спечелени титли на сингъл, двойки и смесени двойки на държавни първенства по тенис, за отбора на България за Купа “Дейвис” има има пет победи и две загуби, а на международната сцена има един спечелен фючърс и два финала.
"Започнах на 6 години. Живеем близо до кортовете на ТК "Черно море Елит" до Морската градина във Варна. Първо брат ми започна да играе и покрай него и аз се запалих. Бяхме около 20 деца и като ходехме на тренировка ни беше интересно - състезавах се с още 19 момчета - игри, веселба, беше хубаво" разказва Тихомир Грозданов за първите си стъпки в тениса.
"След това започнах да играя турнири в България, повечето ги печелих и имах желание и стимул да продължавам. До 18-годишна възраст се състезавах във Варна, след това се преместих в София и играх в Левски. Когато станах на 20 години, отидох в Австрия при Руслан Райнов и Милен Велев. Имах вариант да уча във САЩ, но избрах да играя на турнири."
17 години след първите си стъпки в тениса Тото, както го наричат всички негови приятели, все още е по кортовете и преследва мечтата си. "Това ми е работата. Вечерта след рождения ми ден за жалост нямаше празненства, защото от другата седмица започват турнирите, а едно излизане означава, че след това трябва да се възстановяваш", казва Тихомир, който на 29-ти април отпразнува 23-тия си рожден ден. "Налагам си режим, гледам да не излизам много и да се храня здравословно с хубава и качествена храна." От 4-ти май във Варна, родния град на Тихомир Грозданов, започва основната схема на международен турнир от сериите фючърс, където ще участват състезатели от три континента, а почти всички най-добри български тенисисти също ще играят. Следващата седмица ще се проведе втори фючърс във Варна, а след това следва един и в Пловдив. "Миналата година играх що-годе добре, стигнах на два полуфинала и един финал и тази година трябва да се представя по-добре, да защитя точките и да напредна. Целта е максимално добре да играя на всички турнири" разкрива Тото амбициите си за предстоящите три седмици.
Хоби: Интересувам се от автомобили, чета списания и гледам много спорт. Футбол - английското първенство, любимите ми отбори са Манчестър Юнайтед, Барселона и Черно Море, на които ходя редовно на мачовете, когато имам възможност. Баща ми е треньор там, познавам някои от момчетата в отбора". Споменът за загубата на Барселона в Шампионската лига все още е пресен и Тихомир определено не е доволен, но философски признава - "Това е спортът. С грозна и недобра игра пак можеш да спечелиш. Важното е победата". Любима кола? "Ауди и Хонда".
Прякори: Още от малък всички ме наричат Тото.
Първи спомен на корта: Бях в София на първия си турнир. Играх с един приятел, той беше с 2 години по-голям от мен. Играхме, играхме и по едно време аз си помислих, че ме лъже, хванах ракетата си и си тръгнах от корта. Той отиде при съдията и каза, че съм се отказал, а аз му обясних, че той ме лъже и няма да играя повече с него. Тогава съм бил на 9 години...
Любим филм: Пърл Харбър ми хареса много, както и Книгата на Илай. Гледам повече екшъни. Сега в Турция с Ивайло Трайков гледахме "Няма място за старите кучета", беше много забавно. Когато съм на турнири и си почивам, тогава си пускам по някой филм.
Музика: Слушам ретро и когато излизам с приятели, гледам да има ретро музика. Харесвам също и черна музика. 50 Cent - Бях му на концерта, беше страшно. Също много ми харесвам и Лени Кравиц.
Най-куриозна случка на корта: Спомням си, че бяхме на турнир в Дюни. Аз имах един и същи термобег с едно момиченце и при тръгването взех без да искам нейния, сложих го в колата и се върнах на кортовете. Бях забравил ключовете вътре в колата и тя се беше заключила. Няма влизане... Това момиченце започна да си търси ракетите, а тях ги няма. Има мач, но не може да започне. Извикаха полиция, дойде охраната на комплекса и всеки търси ракетите, а те вътре в колата ми. По едно време се усетих, че моят сак седи там, където съм го оставил преди това, а пък явно сака на момиченцето е в колата...
Най-щастлив момент на корта: Когато спечелих първия си фючърс и държавното първенство. Най-неприятен момент: Когато бях на 13 години и играхме турнир в Пловдив. Първите двама заминаваха за Франция да играят на един много титулуван турнир, казва се "Малките асове". Аз играех с единствения опонент, срещу когото ми беше трудно. До този момент не го бях бил, но тогава му водех с 5-3 и 30-0 и съдията ме излъга с две точки поред. Тогава беше най-голямото ми разочарование - играх целия мач много добре, държах концентрация докрай, но...
Любим спортист: На първо място Федерер - страхотен човек на корта и извън него. Помага страшно много и участва в много благотворителни инициативи. Страшно много ми харесва и Майкъл Джордан - гледал съм филми за него, страхотен човек. Преди харесвах Гастон Гаудио - много талантлив тенисист, но вече се отказа. Сьодерлинг също. Рафаел Надал не ми харесва като тенисист, но той е страхотен спортист и човек.
Стил на игра: Обичам по-агресивния и нападателен тенис. Не обичам дефанзивната игра. Форхендът ми е любимият удар и предпочитам клей, защото през повечето време в годината тренирам на клей и на него се чувствам най-добре.
Най-добри приятели сред тенисистите: Симеон Иванов ми е доста близък приятел, с него си споделяме всичко. Ивайло Трайков също ми е добър приятел. Вальо Димов, Тодор Енев... - с всички се разбираме, защото тренираме заедно и когато сме в един и същи град се събираме, излизаме заедно, празнуваме рождени дни.
Любим турнир: Ролан Гарос. Мечтата ми е един ден да играя на Ролан Гарос.
Интервюто е предоставено от Българската федерация по тенис
