Сесил Каратанчева – със сигурност най-обсъжданата тенисистка и може би спортистка на България в последните години. От феномен в българския спорт, тя се превърна в антигерой. Но какви ли не са пътищата господни. След като още на 17 години тя стресна света, побеждавайки Винъс Уилямс и достигайки до четвъртфиналите на „Ролан Гарос”, дойдоха тежки дни за Сесил. Тя бе наказана за употреба на допинг за две години, бременност на 15 години също бе част от нейните спомени за цял живот. След завръщането си тя бе безапелационна. Скочи с няколкостотин места в ранглистата за малко време и като че ли тръгна отново по стария път. Не стана така обаче – следва застой, някъде в който бе взето и едно решение, което взриви българския тенис – състезавалата се до този момент за България спортистка премина под флага на Казахстан, както направиха други тенисистки преди това.
Какво мисли Сесил по въпроса, едва ли някой знае точно. Как се чувства в последно време също. Затова, ето каква разказа Каратанчева пред Novsport за живота й откакто се състезава за Казахстан.
- Здравей, Сесил. Как си в момента?
-В момента сам малко изморена, защото ми се събраха доста мачове и тренировки но иначе съм добре.
- Мина три кръга на квалификациите в Словения и след това загуби от Мария Елена Камерин? Ти си по-силна на твърди настилки, разкажи ни какво стана?
- Не мога да кажа, че играх най-силния си тенис и не съм особено доволна от мача. По принцип червеното винаги е било най-силната ми настилка, но тази година за първи път се почувствах стабилна и на трева. Според мен един професионалист трябва да е добър на всяка една настилка.
- Къде ще бъде следващото ти участие?
- След като приключа с двойките тук, отивам към Истанбул.
- Поставила ли си си определена цел до края на годината?
- Най голямата ми цел е да съм здрава и без контузии. Имам ли тези неща - вярвам, че мога да се справя и постигна всичко.
- В добра форма ли си в момента?
- Далеч съм от най добрата си форма. За да се върна там, където бях, този път ще ми отнеме много повече работа и малко повече време. През тези 2 години нивото и конкуренцията са се вдигнали доста.
- Участваш ли в отбора на Казахстан за Фед Къп?
- Аз съм част от отбора. Дали ще играя ще решат капитанът и треньорът.
- Усещаш ли неприязън от медиите в България?
- Всяка медия и човек си има право на мнение. Не мога да съдя никой, ако мнението му е негативно или не съвпада със моето.
- Как приемат по твое мнение смяната на гражданството хората в нашата страна?
- Мисля, че винаги всичко е 50/50. Колкото са били хората, които са ме оплюли, толкова са били и тези, които са ме подкрепили. За себе си мога да кажа, че никога не съм предала България. 
В държавата ни няма среда, нито условия за изграждането на един професионален спортист. Имало е зими, в които е трябвало да тренираме на минус 15 градуса, защото никой не иска да отдели малко средства от бюджета за отоплението на една зала. Всички говорят, но никой не може да се постави на мое място. Успехите ми се дължаха на това, че баща ми ме изкара в чужбина на ранна възраст и че имаше възможностите да го направи. Нито федерацията, нито държавата не ми е дала една стотинка. Разбира се - те бяха първите, които застанаха до мен, когато фотоапаратите и камерите се появиха и първите, които избягаха, когато започнах да падам надолу. Решението ми беше взето в полза на кариерата ми, на която съм посветила 13 години от живота си. Независимо за кого и къде играя България винаги ще е моят дом!
- След като мина известно време, смяташ ли, че бе правилно решение да приемеш казахстанско гражданство?
- Не съм човек, който съжалява за решенията си. Започнеш ли да се съмняваш или съжаляваш, провалът ти е на половина гарантиран. За кариерата ми това беше най-правилният ход.
- Какво е отношението на казахстанската тенис федерация към и теб и останалите натурализирани тенисистки в тази държава, ти в момента си трета ракета на тази страна?
-Изключително професионално и точно. Подкрепят ни финансово и морално.
- Колко често си в Казахстан?
- Доста често. Имаме вътрешни първенства, на които трябва да участваме с цел популяризиране на спорта, лагери за подготовка и още доста дейности, свързани с развитието на тениса.
- Имаш ли приятели там?
- Приятели е много силна дума. Имам доста познати, с които тренирам и се забавляваме в свободното време.
- Разкажи малко повече за Казахстан и по-специално твоите впечатления?
- Изключително красиво място. Имайки в предвид, че стават самостоятелна държава едва през 1991 г., са успели да създадат една архитектурно невероятна страна. Макар и много модерното строителство са успели да съхранят и националните си корени.
- Обръща ли се сериозно внимание на тениса и спорта изобщо?
- Спортът в Казахстан е институция. Дават се огромни средства за всеки спорт. Зали, спортни площадки и още много други. За разлика от нас там са разбрали, че каквато реклама един успешен спортист може да направи на дадена държава, никой депутат или който и да било друг не може.
- Следващата година – коя е най-голямата ти цел?
- Да постигна най доброто на което сам способна.
