В нашия футбол рядко се случват положителни неща и когато има такива, те трябва да бъдат адмирирани с всички възможни средства и сили. От началото на тази футболна пролет единственият свеж полъх идва от стадиона в столичния квартал „Овча купел". Един руснак прави това, което трябва да правят всички останали, но не могат или не искат да го правят.
Как така този симпатичен мужик Тарханов за три месеца схвана потребностите на родния ни футбол, а толкова мастити български треньори не ги разбират от години? Дойде човекът в България без никакви претенции, набързо схвана обстановката и взе правилните решения. И както пее Криско В тъпото си парче Шапка му свалям! И отново в сила е поговорката „футболът е проста игра, но за умни хора". И Тарханов явно е умен за разлика от всичките си български колеги. Защото не поиска някакви звездни селекции, не се оплаква от терените и съдиите, не говори постоянно какво трябва да се направи, а го прави. Не е въобще някакъв рядък гений Александър фьодорович, но разбира от футбол. Разбира и за какво е дошъл и какви са очакванията. И не търси оправдания.
Венцислав Стефанов поне от 10 години повтаря, че бъдещето на клуба е в ръцете на юношеската школа. И оттогава изтекоха стотици бели надежди, като малко от тях оставиха някаква следа в най-стария клуб. Така постоянно се размиваха думите с делата. И не защото Стефанов не го е искал, а защото за тази работа се иска някой като Тарханов. Който да дойде и да не се интересува какво ще пишат и говорят за работата му. Да не говори, че най-важен е следващият мач. И да трепери за всяка точка, която в края на сезона си я закачва като медал за заслуги.
Александър Фьодорович е първият, който разбира какво говори Стефанов
Парадоксално, но един чужденец, макар и с близко говорящ език, разбира концепцията на клуба и я претворява на дело. Не като проформа пуска някое дете, колкото да отбие номера, а като насочва цялата политика в тази посока. Защото на терена вече във всеки мач са КарабельоВ, Велков, Мартинов, с подобен статут са Семерджи-ев и Емил Стоев, до края на първенството като титуляр ще се утвърди и Йомов. Ради Василев все някога ще се върне. Ето половин отбор от собствени кадри. А на пейката са Калоян Кръстев, Георг Илиев, Китан Василев. Подобна масирана инвазия на млади играчи не е правена досега от никого.
И с просто око е видно, че промяната е направена. Това обаче съвсем не е окончателното решение. Защото и на други места, а и в „Овча купел" често е бил взиман обратен завой. И точно това не трябва да се прави с Тарханов или без него, ако се наложи. Изброените десет момчета, които сега имат по 20-30 мача 8 А група, трябва да ги удвоят и утроят в близките две-три години. Бързо от млади таланти да се превърнат в сериозни футболисти. Които всяка седмица излизат с определена цел на терена. И тази цел не е да вземат някой лев и после да си търсят ново пристанище, а да оставят следа. Защото Муканза и Н'Донгала си отиват през лятото, а нашите момчета остават и задължително трябва да продължат да израстват.
Примерът на Славия е виден. И Вместо да се хвърлят фишеци за някакви магически решения с Висши, Супер и Мега лиги, просто трябва да се приеме моделът на Слабия като концепция на целия български футбол. Отборите с големите спонсори също да насочат парите в правилната посока. Защото страхотните им селекции от невероятни чужденци се провалят всяка пролет и всяка есен. Сега плачем, че първенството е избледняло без ЦСКА, Литекс и Локомотив София. Но това не започна от миналото лято, преди това загубихме Черноморец, Етър, Спартак Варна, Академик София, Сливен, Миньор Перник, Марек, Беласица. Всичките тези клубове създаваха играчи като Карабельов и Стефан Велков. Таланти се раждаха навсякъде в страната и затова имахме футбол. Със сегашната политика на клубове като Левски, Лудогорец и Берое доникъде няма да стигнем.
футболните хора постоянно плачат за трохи от държавната софра. Ето едно правилно държавническо решение - за всеки утвърден от юношите титуляр спортното министерство да отпуска по сто хиляди лева на година на клуба. Ето един сериозен стимул, а не празни приказки за подпомагане на детския футбол. Помогнете на този, който работи, а не на този, който иска да се прави на велик. Заради манията им за величие го докарахме дотук!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
