Корсиканският вратар Флориан Лучини тренира с Локомотив повече от седмица. Това не му пречи да се държи приятелски с всеки, който му отвърне със същото. Неслучайно поканата за интервю бе приета безусловно, а разговорът по-късно протече на един дъх. Лучини демонстрира отлично настроение и чувство за хумор, както и завидна искреност. Ще остане въпросът дали по изрисуваното му с татуировки тяло ще намери и такава с емблемата на Локомотив? Предстои да научим.
- Представи се на феновете, как започна с футбола и как върви развитието ти през годините?
- Започнах като малко дете на 4-5 години в Корсика. Осем-девет години прекарах във футболната академия на Рен. След това се върнах в Корсика и заиграх ТВФК Ажаксьо, които играха във втора дивизия. След пет месеца там бях забелязан от президентът за АК Ажаксьо, който играеше в по-горната група. Подписах за пет години. След това отидох в Гамба Осака (Япония) за шест месеца. Главната ми цел беше да купя къща на родителите ми и се справих със задачата. Обаче животът там е доста труден.Най-вече заради това, че там бях сам и езикът им е доста сложен. В Япония може да си говориш на английски език, само по бизнес дела. Ето как шест месеца не обелих и дума. Повярвай, будел съм се и почвах да си говоря сам пред огледалото. След това се завърнах за няколко месеца в Корсика и направих трансфер в гръцкия Йоникос. После в Пафос (Кипър) и така се озовах в Сандански за почти цял сезон, но и там имах някои проблеми. Преди идването си в Локомотив играх отново в Пафос.
- Какви точно проблеми ти попречиха при престоя ти в Сандански?
- Нищо особено, лични неща. Съпругата ми остана да живее в Гърция, а това ми пречи да водя нормален начин на живот. Но сега е друго. Сега тя е в Пловдив и ме чака да се прибера.
- Имате ли деца?
- Не, опитвахме няколко пъти. Съпругата ми дори купи една джаджа, която казва кой ден е подходящ за да успеем.
- Играл ли си срещу Локомотив с екипа на Вихрен?
- Ако кажа да, може и да излъжа. Честно казано незнам. Може би не, защото не помня стадиона в Пловдив. Възможно е и да сте ни гостували в Сандански, но може и да бъркам.
- С идването си на Лаута хората се сетиха за вратаря, хванал дузпата на Георги Иванов-Гонзо още при дебюта си. Какво помниш от този мач?
- Това далеч не е най-добрият ми мач. Дузпата е игра на късмет и не доказва че съм добър вратар. Но беше важно, че още в първия си мач започнах добре. По-голямото разочарование за мен бе това, че навсякъде прочетох обвинения за уговорка, тъй като в мача за Купата срещу Левски по-късно допуснах леки голове във вратата си. Г-н Динев ме познава отлично и може да потвърди, че тези неща не са в стила ми. Предпочитам да съм на пейката, или пък пред телевизора, отколкото да участвам в нагласени мачове.
- Как се адаптира с условията тук? Как те приемат останалите в Локомотив?
- Аз съм човек, който е пътувал доста. Наясно съм, че не всеки гледа на чужденците с добро око, защото те заемат мястото на някой българин, например. Но това не ме интересува особено. Тук съм за да помогна на отбора и да вървим напред. А ако има приказки зад гърба ми, не ми пука за тях.
- Г-н Динев и старши-треньорът Христо Бонев безспорно са сериозни имена за българския футбол. Какво са впечатленията ти?
- Г-н Динев е сериозен бизнесмен и президент, който уважавам безкрайно. Той е човекът, заради който съм в Локомотив и никога не съм имал каквито и да е проблеми при него. За г-н Бонев няма съмнение, че е човек с огромен опит и е име в България. Но впечатленията ми са, че много от младите футболисти не го слушат внимателно. Това аз мога да го разбера, понеже новото поколение футболисти нямат уважение към по-старите. Преди не беше така. Ако не слушаш по-опитните и не изпълняваш каквото ти казват, повярвай ми, получаваш удар в лицето. Самият аз съм чистил стотици футболни обувки и съм носил топките хиляди пъти, без да се замислям.
- След като вече прекара известно време в Локомотив, какви са целите, които могат да се постигнат?
- Когато дойдох тук, президентът поиска място в Европа. Сигурен съм че тази цел е постижима. С Вихрен сме завършвали на пето място до зимата. Защо това да не е възможно и с Локомотив?
- Но доста притеснени хора от липсата на победи в изиграните контролни мачове.
- Те не са от особено значение, тъй като в отбора има много нови момчета и е нормално треньорите да им дават повече шанс. Първият шампионатен мач е важен за нас. Мога да дам десетки примери на отбори, които са записвали ужасяващи резултати по време на подготовката, но газят наред в шампионата. Липсата на победи може да попречи единствено на добрата атмосфера, тъй като след загуби настроението не е от най-добрите.
- Какво знаеш за феновете на отбора?
- Незнам много за тях. Гледал съм единствено кадри от дербито с Ботев, от което разбрах че това ще е нашият 12-ти играч, който ще е с нас на всеки мач и ще ни вдъхновява по всяко време, без значение дали печелим или губим. Само ако играем с цялото си сърце. Дори искам да се сдобия с някоя от фланелките на запалянковците.
- На кой отбор си привърженик?
- Голям фен съм на Лацио. От най-фанатизираните.
- Това влия ли се от множеството татуировки, които имаш по себе си?
- Харесвам ги много, но държа да се знае, че не съм приключил с тях. Дай Боже, сезонът ми тук да започне добре, обещавам следващата татуировка да е на тема Локомотив.
- Французин ли си или корсиканец?
- Паспортът ми е френски. Имам и италиански. Но ако ме питат каква националност съм – корсиканец съм. Има разлика, въпреки че Корсика се намира между Франция и Италия. Французите не ми харесват като хора. Много говорят, много се надуват, а когато стане дума да действат – не им стиска.
- Тъкмо мислех да те питам какво мислиш за представянето на френския национален отбор на световното…
- Аз съм играл за националния отбор на Франция до 16, до 17, до 18 и до 21 години. Спрях до там, но съм играл заедно с Мексес, Джибрил Сисе, Анелка. Познаваме се. Затова и Бенджелюн ме познава по име отлично. Играли сме и приятелски мачове помежду си, когато аз бях в Рен, а той в ПСЖ. А що се отнася за световното - не ми харесва. Всички мачове са странни. Особено тази гадна топка. За нас вратарите, това си е направо трагедия. Уверих се и на мача срещу Интер (Баку), когато играхме с тях. Имах чувството , че играем волейбол. Но бих искал да победи Холандия, тъй като не са фаворити, за разлика от европейския шампион Испания.
- Гони ли те носталгията, когато си далеч от родината?
- Разбира се, че всеки би бил най-щастлив, когато любимите хора са до него и се виждат всеки ден. Но ако си избрал футбола, избираш и своя начин на живот да си далеч от тях.
Лучини: Готов съм да си татуирам Локомотив
Младите в Локомотив имат нужда от повече дисциплина и здрава ръка, убеден е вратарят от Корсика
