На 39 години Мистър Ей Джей или Алън Джонсън, седемкратният световен шампион в бягането на 110 метра с препятствия и една от най-ярките фигури в леката атлетика за последните 15 години, реши да сложи край на бляскавата си кариера.
За много то своите колеги на пистата той е бил не само шампион, но модел за подражание, приятел и вдъхновение. Статистиката за кариерата и постижения на Джонсън са внушителни, но те трудно могат да опишат същинския характер на един от най-обичаните атлети.
Цели четири пъти Алън Джонсън е бил на световния връх със златни медали от планетарните първенства през 1995 г. в Гьотеборг, 1997 г. в Атина, 2001 г. в Едмънтън, 2003 в Париж. Постиженията му на закрито също са не по-малко впечатляващи. Той е световен шампион в късия вариант на коронната си дисциплина за 1995 г., 2003 и 2004 г. Във Валенсия пък грабва сребърен медал, оставайки на една десета зад китайското чудо Лю Жан.
Джонсън е една от най-запомнящите се фигури от Олимпийските игри през 1996 г. Тогва Майкъл Джонсън обра овациите със световния си рекорд на 200 метра. Алън също успя да зарадва родната публика със забележителна победа и тогавашния олимпийски рекорд от 12.95. Джонсън остана в историята с парадната си обиколка, която направи прегърнал 2-годишната си дъщеря Тристин и американския флаг. На следващия ден ликът заемаше челни позиции във всички медии в страната.
Алън Джонсън продължава да бъде ненадминат по отношение на постоянството си на пистата с 11 състезания през хърделите с времена под 13 секунди. Той е едноличен лидер в този аспект, а постижението му придобива грандиозно измерение, тъй като настоящият световен рекордьор Дайрон Роблес от Куба далеч назад на второто място с осем бягания под 13 секунди. Колин Джакъсн (Великобритания), Лю Жан (Китай) и Дейвид Оливър (САЩ) са с по пет.
Най-големият съперник на Джонсън на трасето, но добър приятел в живота Колин Джаксън смята, че американецът е „един от най-великите шампиони в бягането с препятствия за последните 15 години. Той бе най-трудният ми съперник, но извън пистата той е най-приятният човек”.
Джонсън прекара над десетилетие и половина на върха на 110-метровия спринт с хърдели. Той пое щафетата от Джаксън и доминира пистата срещу състезатели като Марк Криър, Аниер Гарсия и Терънс Трамел, които просто играеха на гоненица с него.
Със сигурност обаче всичките постижения на Джонсън губят блясъка си пред световния рекорд – единственото и най-желано постижение, което на два пъти му убягна по крайно агонизиращ начин. Алън изравнява американския национален рекорд от 12.92 секунди два пъти в кариерата си, но и в двата случая той остава в подножието на върха – 19.91 сек. Тази една стотна не му достига в двете бягания през 1996 г.
Един от по-известен подвиг на Джонсън бе през 2006 г. в Атина, където на 35-годишна възраст той току що се бе възстановил от контузия и дори не е трябвало да бяга. Бягането за Световната купа той печели с 12.96 сек.
„Бях там защото там бяха тренировъчната ми партньорка Лашинда Димъс и треньорът ни”, разкрил Джонсън след състезанието.
„Бях тук просто за да потренирам, а се случи, че Райън (Уилсън) се е отказал от участие. От отбора ме попитаха „Ей, Алан защо не побягаш?”. Отвърнах с „разбира се”. Знаех, че ако направя моето бягане ще спечеля и ще покажа, че старецът още е тук и го може”.
Старецът все още го може и го показва две години по-късно във Валенсия, където печели сребро на световното в зала във Валенсия.
В хода на кариерата си Джонсън неведнъж е показвал, че освен изключителен индивидуален талант той дава всичко и за отбора. Не толкова известен факт е, че в Атина през 1997 г. Джонсън печели два златни медала. Освен, че поставя второто си най-добро време от 12.93 сек., оставяйки Колин Джаксън на 12 стотни зад себе си, Алън Джонсън, по молба на своите треньори, се включва в предварителните бягания щафетата на 4х400 метра.
„Най-добрият спомен от кариерата ми? Трудно е да избера само един. Най-добрият спомен може би е световната титла от Гьотеборг. Тогава се научих да бъда шампион. През годините най-много се наслаждавах на приятелите, които направих и местата, които видях. Обичам бягането и пистата ще ми липсва много”.
Лора Арколео, ИААФ
