Националката Габриела Петрова спечели сребърния медал в тройния скок от 33-ото европейско първетство полека атлетика в зала в Прага. Това е първото голямо отличие при жените на 22-годишната националка. Досега тя имаше в кариерата си титла от европейското за младежи и девойки в Тампере 2013. През 2014-а се завърна на пистата след контузия и завърши пета на европейското за мъже и жени в Цюрих. На път от Прага за София Габи даде първото си официално интервю като вицешам-пионка за читателите на вестник "Стандарт".
Какво е усещането да си втора в Европа?
- Много приятно (смее се). Честно казано, още не съм осъзнала каква е стойността на медала. Радвам се, че успях да го спечеля със силно постижение. Определено чувството е много хубаво, носещо удовлетворение.
- По време на финала беше трета, а после четвърта и в последния опит твърдо стъпи на второто място. Как успя да се концентрираш?
- През цялото състезание бях концентрирана, но просто търсех своя опит. В началото допусках грешки и не стъпвах точно на дъската, но знаех, че ще направя силния опит. Вътрешно бях сигурна, че ще успея.
- По подобна схема стана еврошампионка и при девойките. Явно силният последен опит ти става патент.
- Може да се каже. Макар че се надявам занапред невинаги да е така. Подобен род състезания, в които скачам силно в последния опит, определено костват много нерви на моя треньор.
- Защо не си даде медала на организаторите, за да ти гравират на него името?
- Не бях сигурна, че ще ми го върнат (смее се). Полетът ни за София беше рано сутринта и наистина не знаех дали ще успеят да го донесат в хотела ни.
- На кого посвещаваш този медал?
- На майка ми. Бях й обещала предварително за деня на майката да й направя подобаващ подарък. Също така й нося и букета, който ми подариха при награждаването.
- Имаше ли кадем за финала?
- Още като тръгнах за Прага, моят треньор ми подари огромна мартеница, която през цялото време носех на състезателната раница. Тя беше с мен и в сектора по време на финала.
- Какво си купи за спомен от Прага?
- Нямах време за разходки. Като хубави спомени от Прага ми остават медалът и положителните емоции. Иначе си купих парфюм "фъни" на "Моксино" от летището във Виена.
- Лесно ли се пробива при жените след титлата при девойките?
- Не е лесно. Може би трябва да се положи повече труд в тренировките, за да бъдат резултатите ми вече на нивото на най-добрите при жените. По време на състезанията при жените вече усещането е друго. Конкуренцията е много по-голяма. Когато вече става въпрос и за опити над 14,50 м, концентрацията е друга.
- Какво ще е първото нещо, което ще направиш, като се прибереш в Пловдив?
- Ще вечерям със семейството си и ще отпразнуваме вкъщи медала.
- Каква програма имаш до началото на летния сезон?
- Ще имам ден-два тялото ми да се посъвземе. Ще ходя на масажи. След това започваме отново.
- Кой всъщност те насочи към тази определено трудна дисциплина?
- През 2006 година Атанас Атанасов ми предложи да тренирам при него в Пловдив. Така пристигнах под тепетата от родния ми град Харманли. С течение на времето се оказа, че съм по-подходяща за троен скок.
- Заради снеговалежа в България отложиха дербито "Ботев" - "Локо" (Пд). Това добра новина ли е за теб?
- Да, защото ще мога да ги гледам на живо. Аз съм от "Локомотив" (Пд) и даже им нося късмет, когато ходя да ги гледам на стадиона.
- Какво правиш, когато не си на стадиона или в залата за тренировки?
- Гледам филми или чета книга.
- Какви филми обичаш да гледаш?
- Смислени, филми, които те жегват и ти носят поука.
- С твоята визия може лесно да смениш сектора за троен скок с модния подиум. Виждаш ли се след време като модел или манекенка?
- Честно казано, не. Манекенка в никакъв случай. Ако обаче ми предложат да се снимам като модел в хубава реклама, бих се замислила.
