Най-бързият българин Николай Антонов допуска, че е взимал допинг по време на славната си кариера. Човекът, надбягал легендите Карл Луис и Бен Джонсън, се е тъпчел с всевъзможни хапчета по инструкции на доктори и треньори.
Публична тайна е, че през 80-те и началото на 90-те години огромна част от спортистите използват забранени стимуланти. Тогава антидопинговата система не е толкова развита и повечето състезатели се измъкват безнаказани.
„Взимал съм допинг, но не са ме хващали - признава в изповед пред „България Днес“ Антонов. - Схемата е ясна - правят нов допинг, който не го хващат. После медицината напредва и почват да го откриват. След това измислят нещо друго и така.
По принцип не са ми давали точно допинг, а подсилващи неща, които са забранени. Тогава влязоха хормони на растежа и други неща. Страшни работи, американски, по 1500 долара струваше инжекцията. Тези синтетичните бяха по-евтини - по 40-50 долара. За анаболите да не говорим.
По 30-40 хапчета съм пил на ден - витамини, за черен дроб, за кости, за оросяване на мозъка, за всичко. Даже съм взимал и такива, от които се уринира, за да се чистиш по-бързо.
На Абаджиев схемата. Той ги чистеше за една седмица, а анаболът се хващаше на 15-20 дни. Една седмица и Абаджията ги правеше читави състезателите. Стигали са даже до смяна на кръв, представете си за какво говорим...
В спорта винаги е имало забранени стимуланти. При мъжете се използваше катетър с чужда урина. След състезанието имаш време в залата и съблекалнята да разпуснеш, после те чакат ченгетата в тоалетната.
Но в залата с един катетър ти изтеглят твоята урина и ти вкарват чужда. Жените пък си вкарваха с презервативи друга урина. Слагат си ги в тях, после ги отварят и пускат чиста проба.“
Днес Таланта е далеч от леката атлетика, като единствено следи по-интересните състезания по телевизията. „Трудна работа е да съм треньор или да имам школа, трябват пари и здрави нерви. А аз съм си изхабил вече и двете. Мога да помагам по принцип на приятели.“