Няма как да не бъда щастлива от това, че представител на леката атлетика стана „Спортист на годината". Мирела Демирева, както и останалите отличени, са напълно заслужили мястото си на тази церемония.
Сега обаче нещата са коренно различни от времената, когато скачах аз или пък Стефка Костадинова по-късно. Тогава със сребърен олимпийски медал не можеше да се влезе дори в Топ 3.
Това обаче в никакъв случай не означава, че подценявам постигнатото от Мирела. Защото леката атлетика не случайно е Царицата на спортовете. А в дисциплината, в която се състезава Демирева, конкуренцията е свирепа, а натоварването - кошмарно.
Няма да забравя на олимпийските игри в Монреал през 1976 година, когато станах трета, излязох на скочището в 11,45 ч., а последния си опит направих в 19,00 ч. И в това време трябва да се внимава да не изстинеш, а в последния опит да дадеш най-доброто от себе си.
За Мирела също така мога да кажа, че е много добро момиче. Тя е чиста като дете и в същото време много интелигентен човек.
А за Ивет Лалова спокойно мога да кажа, че вече е легенда. Просто тя имаше лошия късмет да се падне в дисциплина, в която властват тъмнокожи състезателки. Ивет обаче успя да постигне всичко с много труд и нечовешка воля.
Няма как да не спомена и Радослав Янков, който също направи нещо феноменално този сезон, както и прелестната Елица Янкова, която беше като принцеса на церемонията.
Колкото до самата десетка, аз си мисля, че беше добре подредена. Естествено, чуха се и негативни коментари, като например защо Григор Димитров е толкова напред, но това е част от играта. И медалите са само три, така че не би трябвало да има сърдити. Когато не попаднеш сред най-добрите, би трябвало да се амбицираш, а не да се сърдиш.
Лошо впечатление обаче ми направи друго. Никой не спомена треньорите на състезателите. Тази професия у нас като че ли е малко неглижирана. Нищо не пречи, когато един спортист е представян, да бъде обявяван и треньорът му. Мисля, че ще бъде редно и честно.
Йорданка Благоева, легенда в леката атлетика, за "Меридиан Мач"