Тройният скачач Момчил Караилиев остана девети на световното в Берлин. Той бе голямата надежда на България за призово класиране и логично постижението му не го задоволи. Все пак роденият в Сливен атлет постигна на-доброто си класиране на световно първенство. Караилиев сподели със "7 дни спорт" впечатленията си от Берлин, плановете си за участия по турнири и радостната вест, че ще става баща.
- Какво не ви достигна за осмицата?
- Ами, няколко сантиметра. Лошото е, че не успях да разкрия потенциала си.
- На какво го отдавате?
- На болките в крака и на това, че не тренирах добре последните десетина дни преди първенството.
- На финала и двата ви крака бяха увити с кинезитерапевтични ленти. Влошава ли се ситуацията с колената?
- Не, не мисля. Просто яко се бях одървил от участието си в квалификацията. Чувствах умора. Явно това са възможностите ми в този момент, тъй като и трите опита бяха в един диапазон.
- Как ще коментирате резултата?
- Няма как да бъда доволен. Когато имаш 17,41 м преди два месеца, не можеш да си позволиш такива слаби скокове. Това си е провал.
- Какво предстои сега?
- Сега ще си почина, но мисля за още няколко турнира до края на сезона. Все пак трябва да се изхранвам някак, нали? Това е шансът да припечеля нещо. А и ми предстои пътуване до САЩ.
- Там е годеницата ви, нали?
- Да, тя е там. Казва се Веселина и сега е моментът да ви кажа, че скоро ще ставам баща.
- Това е страхотна новина, честито!
- Благодаря.
- Кога трябва да се роди детето?
- Живот и здраве, през октомври в Карсън. Искам да съм в Щатите тогава. В момента чакам виза. Надявам се и федерацията да ми съдейства по този въпрос.
- Имате ли предпочитания - момче или момиче?
- Много искам дъщеря! Това ми е мечтата. После вече мога да мисля и за момче и за още една дъщеря, и после пак момче...
- Как се озова Веселина в Карсън?
- Цялото семейство получи зелени карти и заминаха преди няколко месеца. Уреждат се лека-полека.
- Означава ли това, че и вие мислите да емигрирате?
- Честно казано, не. Аз не харесвам американците и начина им на живот. Всичко там е различно, а аз съм прекалено чувствителен и няма да свикна. Всичко, което обичам освен Веселина е в България.
- Значи трябва да си я приберете?
- Така ще стане. Единственото, което бих приел, е да поработя в САЩ две години, след като приключа кариерата си. Така ще изкарам малко пари, които да са ни от полза, като се върнем.