Георги Димитров винаги има какво да каже. И този сезон треньорът спаси леката атлетика, след като състезателката му Ваня Стамболова спечели бронз на световното в зала през март, а на европейското в Барселона миналата седмица взе сребро на 400 м с препятствия. Ето как Димитров коментира успеха на Ваня и положението в атлетиката.
- Г-н Димитров, връщате се с медал от Барселона, как ще коментирате поредния успех?
- Самият медал като дизайн е пълна глупост като всичко испанско. Едно огънато тенеке. Правят се на модерни, но това вече излиза от нормалния тон на състезание по лека атлетика. Като успех обаче това е голям героизъм. Другите ми състезателки са по-добре подготвени от Ваня, но тя издържа психически и взе сребро в този финал, който беше най-силният в историята на европейските първенства. Конкуренцията беше по-голяма дори от олимпийски игри и от световни първенства. Някои държави имаха по 2-3 участнички в дисциплината. Имаше състезателки, които са с моите размери - 190 см и 90 килограма. А Ваня е 48. Специално в тази дисциплина размерът има значение. И никоя от тези грамадни момичета не бе извикана за допинг.
- До последно се чудехте дали Ваня да пътува за Барселона и в каква дисциплина да участва?
- За дисциплината нямаше никакво чудене. След контузията й трябваше да скалъпим нещо, за да не отиде годината на кино. Препятствията бяха най-удобни. Преди контузията се чудехме в кой от четирите спринта да участваме - 100, 200, 400 или 400 с препятствия. Не се пусна на 100 м, но това не означава нищо. В България няма кой да я бие.
- Очаквате ли нещо да се промени след поредния медал?
- Нито ще видим пари, нито ще има. Не правим планове, защото пак може да затворят националния стадион за някой бирфест или за футболче.
- Какво е положението с парите?
- Аз не казвам, че държавата не дава пари. Напротив - дава двойно повече, отколкото при Лечева. Но те не отиват за спорта. Спортът е треньор, състезател и база. Всичко друго е корупция и кражба. Питате ме каква дисциплина ще бяга Ваня. Готвим се за 4 по 100 за Лондон. Оказа се, че федерацията си има стратегия за щафетата. Похарчени са стотици хиляди левове за подготовка на тези момичета, които може всеки да ги надбяга. В момента тази екскурзия им струва 8000 евро. Това е само за щафетата. Ваня като най-бързата българка беше включена като втора резерва за тази щафета. Сега насочваме усилията си да стане първа резерва.
- Атлетите се обиждат, че ги наричате туристи.
- Аз го казах включително и за Венелина Венева, която е моя състезателка. А да се обиждаш от истината, значи да си малоумен. Това е малоумие.
- Според тях е нормално да участват, след като са покрили нормативи.
- Не е вярно. Само двама души от целия отбор са покрили нормативи. - Петя Дачева и Ваня Стамболова. Играта с нормативите е много сложна. Всеки участник си плаща престоя на европейското и пълни гушите на европейската федерация. В техен интерес е да има колкото се може повече участници, защото техните разходи се покриват от държавата, която представят. Таксата е 150 евро на ден за пансион. За едно ужасно обслужване. За една седмица никой не ни смени чаршафите, храната беше лоша, имаше отровени. Спестих тези неща, защото те не са важни и не биха попречили на човек, който е там, за да постигне някакъв резултат. Но не знам за какво отиват всички тези пари.
- Показахте документ, от който се вижда, че сам сте платили самостоятелна стая за Ваня Стамболова.
- За полуфинала и за финала Ваня трябваше да се наспи най-после. Обикновено тя е в стая с Венелина Венева, но двете са с коренно различен режим. На Венева не й пречи да не спи, но Ваня не се ли наспи, е болна на другия ден спи по 12 часа. В случая двете не можеха да бъдат в една стая, Венелина не спи цяла нощ, гледа си филми. В скоковете това е възможно. Помолих федерацията за една отделна стая - дали за Ваня, дали за Венелина, няма значение. Казаха ми, че няма възможност. Това дава държавата за Стамболова, това й се полага. Между другото всичките чиновници на федерацията присъстваха на европейското. Не говорим за шефове, а за чиновниците. Представете си колко струва едно отиване - по 1500 евро на човек. Резервирах си стаи, а това е фактурата, с която платих стаята на Ваня. Нищо чудно. Аз съм дал стотици хиляди лева за толкова години. Една стая повече, няма значение. Но въпросът е до принципа. Говорим си за екскурзианти и нормативи. Нормативите от европейската федерация може да ги покрие дори български атлет. От 26 души група всички без Ваня нямат класиране.
Ваня не е най-добре класиралата се, тя е единствената. Това продължава вече 4 години. Едно време в тази федерация имаше треньорски съвет. На последното негово заседание през 90-те години треньорите решиха как да се ходи на големи състезания. За европейско първенство нормативът беше 6-ият резултат от последното европейско, постигнат в сезона на състезанието. На световно беше 8-ият резултат от последното световно, постигнат пак в сезона на самото състезание. Това е последната треньорска воля, преди да бъде унищожен треньорският съвет в тази федерация. Та по този норматив за Барселона трябваше да пътуват само Дачева и Стамболова. Виждате, че те бяха единствените с шанс за някакво реално класиране. Другото, което се говори, е, че през 90-те нямаше пари, а сега още повече няма. Тези леки нормативи който ги покрие, внасяше свои пари във федерацията и така отиваше на голямо първенство. Ако влезеше в осмицата, федерацията му връщаше парите, че даже му даваше и премия. Ето неща, които бяха създадени от българските треньори, а сега са унищожени. Сега какво е? Нормативът на 100 м е 11,50 сек. Той е много слаб. Като го покриеш в България на домашни условия, ти не правиш нищо. Отиваш само да участваш, да направиш едно бягане, да отбележиш присъствие. Този резултат не ти дава нищо. За да спечелиш точка или медал, трябва да имаш 4 души готови за това нещо. Питат ме защо ги наричам туристи. Аз не ги обиждам. Казах, че и ние сме туристи. Разликата обаче е, че аз си плащам екскурзията, а те са с много хубави дестинации тази година - Доха, Малта, Барселона. Данъкоплатците дават пари за едни хора, които са с аматьорска подготовка да ходят на екскурзии. А и те не се обиждат. Пет минути след "достойното" им представяне бяха радостни, щастливи, добре облечени и готови за обиколка из Барселона.
- Как гледате на участието на 50-годишната Мерилин Оти, която бяга и на това европейско?
- Мисля, че по-голямо постижение беше участието и медалът, който спечели 38-годишната Кристин Арон. Беше един много силен спринт в щафетата, а и тя остана осма индивидуално. Застанала до нашата велика спринтьорка (б.р. Ивет Лалова), беше много смешна разликата. Едно младо момиче пада от състезателка, която в атлетиката се нарича баба. А Оти - тя просто няма друг живот и от това получава пари. Ако Донкова не се беше отказала, сега можеше да бяга на 50 г. и като застане на старта, всички щяха да се плашат. Оти не е феномен. Не забравяйте, че и нея я хванаха с медикаменти, които ние изхвърляхме в България преди 30 г. А от международната федерация я оправдаха, защото била велика атлетка и не можело тя да взема допинг. Имайте предвид, че не е важно на колко си години, а какво кисело мляко ядеш.
- Защо Ваня загуби финала? Рускинята ли беше толкова добра, или Ваня не успя да стартира както трябва?
- Резултатите са изключително силни. Това е официално състезание. Като натоварване 400 м с препятствия се равнява на 800 м или многобой. Гледате, че бягат красиво и леко, но след седмото препятствие е нещо ужасно. Препятствието изглежда все едно е някаква стена. Умората също си каза думата. Ние нямаме никакво възстановяване. Там всички отбори имаха екипи за възстановяване. Виждате ли какво става? Дори Турция е по-добре от нас. Те ни убиха на жени. Взеха три медала в български дисциплини. Имаха участничка във финала на скок височина, имат шампионка на препятствия. Аз съм ги учил тези хора, но преди 30 г. те нямаха даже жени в отбора. А вижте какво се случва в момента.
- Определихте медала на Ваня като кървав. Коя беше най-голямата трудност?
- Това ми е 14-и или 15-и медал от европейски първенства. Даже не мога да ги сметна. Мисля, че титлите са 4 или 5. Но по-труден и по-кървав медал от този нямам. Първо - обстановката, при която се готвихме. Ваня получи контузия и трябваше да отиде на море да се лекува. Освен това няма и минимума за база, възстановяване и т.н. Няма нищо. Нито условия, нито финанси, всичко е на мой гръб. Всичко е геройство. Това е изключително труден медал и изключително ценен медал. Отидохме да се борим срещу големи държави.
"7 Дни Спорт"
