Александра Начева гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Тя е една от новите звезди в „царицата на спортовете“. С нейното име са свързани част от надеждите ни за медал от олимпийските игри в Токио през 2020 година. През 2018-а тя сякаш бе абонирана за златните медали в тройния скок. В Тампере спечели световната титла до 20 г., а за десерт триумфира и с първото място на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес.
- Здравей, Александра! Как се чувства едно момиче на 17 години с толкова много титли?
- Много рязко дойдоха при мен титлите. За една година от големи състезания се получиха сериозни успехи. Хората много ми се радват. За мен е чест.
- Как издържаш на напрежението по време на големите спортни форуми, на които участваш? Хората, които те познават твърдят, че си голям боец.
- Доста пъти съм доказвала, че съм боец, но и моите съпернички се борят за златото, както беше на европейското. Треньорът ми много ми помага да се справям с напрежението. Това му е и работата.
- Кое ти дава сили на европейските и световните шампионати? С кого споделяш притесненията преди и по време на стартовете?
- Главно с треньора си говорим. Желанието да чуя химна, да спечеля златото и самото състезание ме държи на висота. Искам да давам най-доброто от себе си.
- Да започнем хронологично с успехите ти тази година – второ място на европейския шампионат до 20 г. в Дьор (Унгария). Кое се оказа решаващо за битката за първото място?
- Нямаше какво повече да направя, след като успях да победя в последния опит. След това просто трябваше да чакам какво ще направи съперничката ми. Но и тя се оказа боец и явно е била по-подготвена в този момент. Успя да ме победи в последния опит. Адмирации за нея. Радвам се, че в Буенос Айрес успях да взема реванш и да я бия.
- А беше ли готова за първото място в Дьор?
- Да, мисля, че бях готова и можех да скоча повече, но точно в този момент нещо не се получи. Дали психически или просто в самия ден не съм била толкова добре, но така е трябвало да стане.
- Стигаме до разгара на лятото – 15 юли 2018 г. Мнозина свързват тази дата с мондиала в Русия, но на нея ти постигна нещо изключително – златен медал в тройния скок на световното първенство в Тампере за девойки до 20 години. Разкажи за триумфа, за самото състезание, за конкуренцията…
- Това бе най-успешното ми състезание тази година. Нещата се получиха от раз, всичко ми вървеше за разлика от другите турнири, където все нещо не ми достигаше. Миналата година на световното, както и в Дьор, направих две втори места и с моя треньор все чакахме да дойде златото, най-накрая и ние да чуем химна. Случи се в Тампере, такава ми била съдбата. Записах един уникален за мен резултат.
.jpg)
- Кога повярва, че златото ще бъде за теб и ще прославиш България?
- Точно, когато го скочиш. Направих един фаул и си казах: „Хайде, пак се почна и няма да се получи.“ Но добре, че направих този втори опит.
- И докато всички мислят за ваканция и море ти продължи подготовката си за младежките олимпийски игри в Аржентина. Как премина там битката за първото място?
- Да, нямаше ваканция. Всъщност между двете състезания имаше и европейски шампионат за мъже и жени. За него също трябваше да се подготвим на ниво, защото това също е огромен форум. Бях много въодушевена за участието си в него. Имаше доста време между това европейско и олимпиадата. Октомври месец е доста нестандартно време, но явно сме направили най-хубавата подготовка.
- Каква бе разликата в участието ти на световното в Тампере и на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес?
- Олимпиадата също е като едно световно първенство за нас. С толкова много спортове е един огромен формат. Лично за мен двете са почти равнопоставени като титли.
- Каква е атмосферата на тези шампионати? Много спортисти казват, че олимпиадата е нещо съвсем различно. Вярно е, че това са младежки олимпийски игри, но все пак се чувства духът на олимпизма.
- Имайки предвид колко много хора участват в тези олимпийски игри, очевидно това е огромен форум. Всички бяха много въодушевени. Ние не сме като при големите, където всеки гледа себе си и да спечели титлата. Още сме деца и настроението е много по-приятелско.
- Кой първи ти честити титлата след треньора, разбира се?
- Първо се обадих на майка ми и на баща ми. Винаги първо ме питат дали съм здрава и дали всичко е наред. Все пак това е троен скок и всичко може да стане. Поздравиха ме за златото.
- Имала ли си досега тежки травми?
- Не и се надявам и занапред да нямам. Винаги това си пожелавам, защото мисля, че единствено травми могат да ми попречат в някакъв момент от кариерата ми.
- Усещаш ли вече, че си известна и хората се радват на успехите, които постигна?
- Може би малко след успеха на световното, но преди това нямаше нищо такова.
- Как преминава един ден на Александра Начева, когато например не е в София, за да получава награди?
- Това вече е рядкост. От олимпиадата постоянно сме на някакви награждавания в София или в Пловдив. Иначе през лятната ваканция, когато не съм на училище, ставам, отивам за първа тренировка, прибирам се малко да си почина, следва втора тренировка и след това съм като умряла и си почивам вкъщи.
- Защо избра леката атлетика и по-точно тройния скок?
- Тя ме избра. Бях в една детска градина с моята най-добра приятелка и дъщеря на Ива Пранджева – Никол. Когато двете станахме първи или втори клас, тя каза, че ще ни тренира. Започнахме при малките лекичко с щафетни игри - нищо общо с тренировките, които са в момента. Никол постепенно премина във волейбола, а аз си останах в леката атлетика. Започнах да участвам на републикански състезания. Не бях нищо особено до миналата година. Преди три години преминах при сегашния ми треньор Стойко Цонов без никакви драми. Отношенията с предишната ми треньорка са прекрасни. Вижда се, че с Цонов нещата ни се получават. Двамата си пасваме и работата ни върви. Всичко е супер в момента.
- Как реагираха родителите ти, когато разбраха за увлечението ти по царицата на спортовете – леката атлетика?
- Всичко стана от малка и нямаше рязка промяна. Единствено разговаряхме повече, когато бях в пети клас, тъй като обсъждахме дали да вляза в спортно училище. Избрахме да продължа да си уча в нормално основно училище.
- Никога ли не си опитвала да тренираш друг спорт?
- Като много малка съм пробвала малко тенис и гимнастика, но и двата спорта не ми паснаха.
- Кои са лишенията, които един спортист като теб трябва да приеме, за да триумфира на голям форум?
- Започва се от много рано с всички тежки тренировки през тези три години, за да се стигне до златен медал на олимпиада. В деня, в който ти е състезанието всичко може да стане. Трябва да си подготвен за всякакви условия. Лишения има – тази година не ходих на море, не излизам толкова често с най-близките ми приятели, но аз съм си избрала този път. Всички деца, които бяхме на олимпиадата, сме готови за тези лишения.
- Много от спортистите у нас се оплакват от условията, при които тренират. Какво ще кажеш по този въпрос?
- Лично за мен съм доволна от условията, които ми се предоставят. Федерацията и министерството ни подкрепят. В момента в нашата зала се подновява пистата, което е много хубаво. Ще можем да си тренираме в Пловдив през зимата. Аз съм доволна.
- Имала ли си тежки моменти в кариерата досега? Нещо, което те е накарало да се замислиш дали да продължиш да се състезаваш?
- Засега не е имало такъв момент. Надявам се да не се появи и занапред. Професионалната ми кариера е в самото си начало.
- Имаш ли кумир, на когото се възхищаваш и искаш да подражаваш?
- Да, първата ми треньорка Ива Пранджева. От нея съм взела доста важни качества в леката атлетика. Тя ми е идол. Все пак е световна вицешампионка.
- Говорила ли си с олимпийската ни шампионка в тройния скок Тереза Маринова?
- Да, говорили сме. Тази година дори ми пожела да подобря нейния световен рекорд на първенството до 20 години.
- А някакви съвети давала ли ти е?
- Най-вече да се пазим от контузии, защото тройният скок е доста тежка дисциплина. Може би най-тежката.
- Какво е мнението ти за допинга? Може ли да се постигнат високи резултати без употребата на забранени стимуланти?
- Разбира се, че може. Важно е да има феърплей при всички атлети. Има доста обучения по този въпрос, трябва да покриваме определени тестове. Добре са го направили, за да може всеки да е образован по темата.
- Ти подлагана ли си на внезапни допинг тестове?
- Почти всеки път. Когато си в тройката за медалите, почти винаги те викат.
- Каква е следващата голяма цел на тандема Александра Начева – Стойко Цонов?
- Гледаме кое е най-близкото. Следващата година има европейско. Не знам на какви други формати ще участваме, но ще се постараем винаги да даваме максималното от нас.
- Лесно ли се съчетава ученето със спорта? Все пак учиш в езикова гимназия в Пловдив. По-благосклонни ли са учителите към една световна шампионка?
- Да, особено след олимпиадата, всички са много благосклонни към мен. Не изискват толкова много, дават ми повече време да се подготвя. Благодаря много на ръководството на нашето училище за това. Знам от други приятели – спортисти, че в доста училища не е така.
- Къде обичаш да релаксираш и да забравиш за момент за лекоатлетическата писта?
- Когато съм с приятели, които не са спортисти. С тях не мога да си говоря постоянно за лека атлетика и е много приятно.
- А имаш ли любимо място?
- Не. Обичам да съм си вкъщи с брат ми.
- А той тренира ли?
- Не, учи и повече се занимава с компютри и „Плейстейшън“. Не е толкова спортен тип.
- Нещо за финал на нашия разговор?
- Искам да си пожелая да нямаме контузии и да продължаваме да чуваме химна.
