Телефонна измама води Фърги на "Олд Трафорд"

Те са четиримата смели мъже, които вземат едно от най-важните решения в историята на Манчестър Юнайтед преди 25 години. Решение, което се оказва повратна точка не само за клуба, но и за английския футбол.

 

Президентът Мартин Едуардс и директорите Морис Уоткинс, Майк Еделсън и сър Боби Чарлтън формират борда на „Олд Трафорд" по онова време. През ноември 1986-а те решават да назначат 44-го-дишния шотландец Алекс Фъргюсън за заместник на Рон Аткинсън. Тери Венейбълс е бил другият фаворит в краткия списък с имена, разкриват четиримата. А всичко започва в самолета на връщане от мача със Саутхемптън на 4 ноември.

 

„Загубихме с 1:4 за Купата на Лигата. Младият Мат льо Тисие ни вкара два гола - спомня си Едуардс. - Бяхме на 19-о място в първенството, положението бе трагично. Всъщност Рон предложи да напусне още в края на предния сезон. Започнахме добре, но после нещата се сринаха. Убедихме Аткинсън да продължи, но осъзнахме, че е нужна промяна. Не беше лесно, защото харесвахме Рон. Никога не сме завършвали по-ниско от четвърто място, а той беше добър човек".

 

На кантара са били чудесата, които Фъргюсън е направил с Абърдийн в Шотландия - 3 титли и КНК, и класирането на Барселона нал за КЕШ месеци по-рано под ръководството на Венейбълс. От Манчестър Юнайтед са поддържали отношения с втория покрай преминаването на Марк Хюз в каталунския гранд.

 

„Не прекарахме много време в мислене относно Венейбълс, ако трябва да съм честен -признава Едуардс.-Алекс прекъсна доминацията на Селтик и Рейнджьрс в Шотландия, победи Реал (Мадрид), за да спечели европейски трофей. Да, той получаваше в Абърдийн повече, отколкото ние давахме на Аткинсън. Но беше наясно от какво имаме нужда. Вече ни беше дал Гордън Страхан, когато Рей Уилкинс отиде в Милан и търсехме негов заместник. Ситуацията обаче беше доста сложна. Оказа се, че Гордън е подписал предварителен договор с немския Кьолн. Алекс ни съдейства за Страхан и ние му бяхме много благодарни. Още тогава ми мина през главата, че Фъргюсън би бил един много добър мениджър на Юнайтед."

 

„Бях го срещнал на световното първенство в Мексико през 1986-а, когато той водеше Шотландия -спомня си пък легендата на „червените дяволи" Боби Чарлтън. - Работех за Би Би Си и отидох да видя тренировката на шотландците преди мача им срещу Уругвай. Алекс ме видя през оградата и дойде да ме поздрави. Говорихме само за минута, но го харесах веднага. Преди това го бях гледал в мачовете за КНК, усетих начина, по който водеше мачовете край тъчлинията. Беше впечатляващо. Спомням си, когато ходих до Абърдийн веднъж. Хората бяха паникьосани. „Вие не сте тук, за да ни вземете мениджъра, нали?"

 

Целият град беше влюбен в него. Той има една неповторима харизма”.

 

Всичко се решава на сутринта слея позора в Саутхемптън.

„Стигнахме до извода, че Алекс Фъргюсън е нашият човек. Но това, което искахме да на случката с назначаването на Рон през 1981-ва. Тогава той беше всъщност четвъртият ни избор, но вариантите преди него пропаднаха - отбелязва Едуардс. - Трябваше първо да разберем дали самият Фъргюсън е готов да дойде и да отправим официално запитване към Абърдийн. Нещата се правеха по различен начин в онези дни. Хората нямаха мобилни телефони".
 

„Обаждането до Абърдийн беше просто за да разберем дали Алекс проявява интерес - включва се Еделсън. - По-късно вечерта вече вечеряхме заедно. Но това не беше първоначалният ни замисъл."

 

Как така Фъргюсън веднага се съгласява насреща? Предложих да звънна в офиса на Абърдийн с шотландски акцент, представяйки се за счетоводителя на Гордън Страхан - Алън Гордън - намесва се Майк Еделсън. - Изведнъж се озовах в конфузна ситуация – секретарката започна да пита как е и какво правят близките ми. Все пак ме свърза с Алекс. Бързо разкрих кой съм и подадох разтреперан слушалката на Мартин."

 

Веднага се изготвя план за тайна среща с Фърги, който същата вечер имал уговорка да гостува на роднини.

 

„Аз бях единственият с телефон в колата, затова тръгнахме с моя „Ягуар" - продължава историята Еделсън. - Алекс нямаше телефон и затова си казахме регистрационните номера на колите, за да можем да се разпознаем. Когато се видяхме на паркинг на пътя М74, Мартин Едуардс веднага скочи в колата на Алекс, а ние ги следвахме. Това, което веднага ми направи впечатление тогава, е, че шофира много бързо. Замислих се над този факт".

 

„Алекс беше уверен, че Абърдийн ще го пусне да дойде при нас - казва Уоткинс. -Всъщност той вече бе казал на шефа си Дик Доналд, че следващото му работно място е „Олд Трафорд". А ние просто искахме да разберем колко е заплатата му и какви пари можем да му дадем. Но проучването доведе до стисканото наръцете..."