Кубрат Пулев показа много сериозно израстване спрямо мача си с Владимир Кличко. Макар да боксираха само 3 рунда, той действително има прогрес при новия си треньор Ули Вегнер. Построи стратегията си отлично, като заложи на най-доброто си оръжие. А именно - левият прав, който държа Самюел Питър на разстояние и не му позволи да го атакува. Срещу него стратегията е една. Нигериецът можеше единствено да търси бой в близка дистанция, където да заложи на клинча и удари от него. Така Кубрат трябваше да се пази от подобен развой и съумя да го прави много точно.
Направи ми впечатление и мисълта, с която Пулев се би в този двубой. Питър опита 3-4 мощни атаки с цел да търси нокаут с един удар. Кубрат обаче изключително умело ги парира с движение с краката и избегна опасен контакт. Истината е, че Самюел не успя да разгърне нападенията си просто защото Кобрата го спираше във всеки един момент с левия прав. Игра много умно и мислеше какво да направи на ринга.
Смятам, че с подобна игра и поведение, стриктно спазване на тактическия план и разгръщане постепенно през рундовете Кубрат може да спечели световната титла. Той определено сбърка срещу Владимир Кличко. Тогава опита да атакува от първия рунд и да търси зрелищен нокаут. За съжаление не му се получи. Вижда се обаче, че вече нивото при Пулев е друго. Той си е взел поуки и знае, че няма нужда да гони атракцията и е важна самата победа, а не начинът, по който ще бъде постигната тя.
Друг е въпросът сега той към коя титла е по-правилно да се насочи. За мен най-трудно ще му бъде при Антъни Джошуа, въпреки че именно там е официален претендент. Британецът е най-добрият боксьор в света в момента. Разполага с всички елементи от играта - бърз, силен, опитен, комбинативен и издръжлив. Той е №1 в света. Много ми се иска Кличко да бие Джошуа, за да може Кубрат да се срещне с украинеца. Ако подходи по начина, по който се бие в момента - с разум, то резултатът този път ще бъде различен и ще бъде победа за Кобрата.
Освен това ми хареса играта на Тервел. Съперникът му не е никаква класа, но въпросът е, че той показа онова, което правеше и като аматьор. Използва силните си страни и най-вече левия ъперкът. Вкара няколко такива в тялото на хърватина и той не издържа.
Като цяло самата организация на галавечерта бе на висота, но можеше да се очаква повече от другите мачове. Те не бяха на нужното ниво за толкова много хора, които бяха в залата. Като за първи път обаче съм доволен и се надявам, че тепърва ще има още подобни срещи в България.
Петър Лесов, олимпийски шампион от Москва 1980 г.