От панелката, през 400 лв. под масата, до летящия рейс

Пътят на Кобра­та. Звучи като сюжет за екшън. И ще дочака развръзката си днес в Хамбург. Българс­ката Кобра, тоест Кубрат Пулев, на 33 г., от София, излиза в сблъсък за корона­та на световен шампион в кралската категория на профи-бокса „свръхтежка", срещу нейния носи­тел. А той е Влади­мир Кличко, на 38 г., украинец, роден в Семипалатинск, Ка­захстан, смятащ Гер­мания за своя втора родина, но живеещ в Бевърли Хилс, Кали­форния, САЩ.

До върха в карие­рата си в зала „О2" тази вечер Кубрат стигна без кисло­род... Тръгна от една панелка в столичния комплекс „Младост" - във вход „Г" на блок №225. Там покойният му баща Венко отг­лежда сам петте си деца, оставен от жестоката съдба преждевременно без съпруга. Наред до сестрите Ани, Викто­рия и Боряна растат и синовете Кубрат и Тервел. Бай Венко, както с любов и по­читание го наричат няколко поколе­ния, е заклет почита­тел на истори­ята и кръща­ва нас­ледни­ците си на бъл­гарски ханове.

За да може малките да тръгнат по неговия път, той им слага бок­сови ръкавици още като двегодишни (Тер­вел е 2 лета по-ма­лък). Прави им ринг в мазето на панелката, монтира круша и домъква най-различни уреди.

Венко води синове­те си по различни за­ли и софийски клубо­ве, но не остава дово­лен никъде. Кубрат дори минава през Левски, където го тре­нира Любо Петров. После обаче се отда­ва напълно на ЦСКА.

Интересното е, че Венко Пулев пише специално писмо до федерацията. В него той „моли синовете му да бъдат поети от та­кива треньори, които да ги тренират правилно” .

„Писмото завърш­ваше с думите „Съз­навам, че след тези думи може никога повече да не бъда допуснат в боксова зала". И аз пратих Кубрат при Боби Абаджиев в ЦСКА -спомня си за „Мери­диан Уикенд" дългогодишният генерален секретар на боксова­та ни федерация Анд­рей Дойчев. Той споделя още, че Кубрат е бил доста палав, но в същото вре­ме - голям мъжкар.

„Баща му бе силов боксьор -почти няма­ше техника. Но бе съу­мял да нау­чи синовете си на всич­ки основни похвати в бокса. Кога­то взе един от медалите си, Кубрат ми призна през сълзи на очи: „Татко щеше много да се радва, ако беше жив"..., продължава Дойчев, който разкри­ва и един интригуващ факт. - Ние, във феде­рацията, още тогава вярвахме, че той ще спечели отличие от голямо първенство. Затова

бяхме решили да му даваме нерегламентирана заплата

от 400 лева. Под ма­сата, така да се каже. Имахме си във феде­рацията собствен фонд и с него възнаг­раждавахме усилията на Кубрат. У нас Куб­рат взе „Странджата", но навън все му се па­даха или кубинци, или олимпийски и светов­ни шампиони. С брат му Тервел живееха по това време вече сами, на квартира, и си пе­ряха собственоръчно гащите и чорапите. И така стана бронзов медалист в Китай - на световното първенство през 2005-а. Тогава за­почнахме да го водим на „законна заплата".

С шампионата на планетата в Мианян е свързана и една от лю­бопитните случки в аматьорската кариера на Кубрат. „Спомням си, че един ден пред хотела ни чакаше авто­бусът да ни заведе до залата - казва Дойчев. - Шофьорът обаче бе мръднал нанякъде. Из­веднъж Кобрата седна зад волана. Натисна съединителят и рейсът полетя - отиде един ме­тър напред. Викам му: „Кубрате, какви ги вър­шиш!? Ако някой беше минал отпред и го бе­ше сгазил, нашето чу­до щеше да е като ничие.

Две години по-рано на световното в Бан­кок, Тайланд, пък

Кубрат си забравил паспорта в самолета

Делегацията ни би­ла задържана на ле­тището и им било ка­зано, че няма да мръднат оттам, докато авиомашината не се върне от следващия си рейс на другия ден. Добре, че се намеси­ли от българското ни посолство и изкарали пасаван - временен документ за престой.

Още по това време - преди десетина го­дини, Кобрата бил ха­ресан от германците за профикариера. Ан­дрей Дойчев лично го водил няколко пъти подред на турнира в Хале. Ото Рамин, се­гашният треньор на Пулев в „Зауерланд", е бивш национален състезател и треньор на ГДР и се познава със старите ни деяте­ли. Именно той е за­белязал Кобрата в Хале.

„За нас е голяма, изключителна радост да го видим срещу Кличко. Кубрат е доб­ро момче и е много ларж,  чер­пил е много пъти съот­борници и треньори. Но в Хамбург ще е много, много трудно - Владимир е изключител­но животно и е адски хи­тър", завър­шва Дойчев.

Първият треньор на Пулев в на­ционалния отбор Георги Ю н а к о в : „Много тренираше , много се раздаваше. А Господ му е дал талант –

тежка категория в краката

Това е изумител­но. Мохамед Али например - най-ве­ликият, ако няма­ше крака, щяха да го смилат на рин­га", казва Юнаков.

И така, бавно и полека, методич­но, Кобрата качва върха. 2008-а е неговата година, която илюстрира двете му крайности. На олимпиадата в Пекин той гу­би още в пър­вия си бой от колумбиеца Ос­кар Ривас с 5:11 и напуска бесен ринга като отказва да позд­рави когото и да е. В есента на същата го­дина обаче стъпва най-после на най-ви­сокото стъпало на аматьорския ринг -печели евротитлата на първенството в Ли­върпул. След това най-накрая подписва и договор за професи­оналист с една от най-влиятелните ком­пании - „Зауерланд".

А днес не просто да спечели 1,4 млн. до­лара - неговия пай от заложената в боя с Кличко сума, които са милиони пъти повече от онези „нерегламен­тирани" 400 лева. Най-вече ще бъде пример за децата, като онези петдесетина ;от неговото спортно училище „Генерал : Владимир Стойчев", които вчера дойдоха при камиона посла­ник с 20-метров трибагреник и написаха пожелание да свали Кличко със знаменития удар „Занданка". Лявото кроше носи името на един от първите му треньори Тодор Занданов - символ на клуба „Капитан Петко Вой­вода". А ние чакаме Войводата да изре­ве с цяло гърло в Хамбург!...

„Меридиан мач”