Победата над страдащ отбор като Кристъл Палас в мач, в който имаше серия от озадачаващи съдийски решения, които пречеха и на двата тима, е по-важна за Юнайтед, отколкото изглежда. Ако това не е началото на подем, при това неубедителен такъв, то поне успехът на червените дяволи потвърди новото ниво на издръжливост и борба в тима. Това не беше поредното реми, тъй като в последните 10 седмици Манчестър има 6 такива. Тази победа означаваше, че Юнайтед за пръв път печели две поредни срещи от август насам. И за да погледнем по възможно най-положителния начин, трябва да кажем, че футболистите на Моуриньо имат само 1 загуба от последните си 11 срещи в лигата.
Да си мениджър на Манчестър Юнайтед не е лесно. Това може да е най-успешният клуб в историята на английския футбол, но е много трудно да си на нивото на две изключителни фигури в историята на отбора - Мат Бъзби и сър Алекс фьргюсън. Това не е просто приумица, че Манчестър Сити (4 титли) спечели първенството при повече различни мениджъри от Юнайтед (20 титли). Това е доказателство колко рядко може химията да е налице, наставникът да се вписва ефективно с играчите и обстоятелствата, дори сега в модерната епоха, когато футболните финанси са толкова строго разпределени и едно чудо като това на Лестър е възможно само за шепа клубове в целия свят.
Стартът на Моуриньо не е впечатляващ, но има признаци, че започва да се гради нещо. Налице е странно несъответствие на селекция и замразяване на футболисти, както и последвалото им реабилитиране. Насаждаше се чувството, че методите, които използва Жозе, са остарели и неефективни. Но той възстанови нивото на стабилност, като създаде здрава отбранителна единица от неочаквани фигури - Рохо и Джоунс. Повторното въвеждане на Майкъл Карик се оказа изключителна марка за контрол в средата на терена. В 12-те мача, в които е играл халфът през този сезон, Юнайтед има 10 победи и 2 равенства. Но именно тук абсурдността излиза наяве.
Това е Манчестър Юнайтед, вероятно най-богатият клуб в света. Тимът счупи световния рекорд за трансфер, когато привлече Пол Погба през лятото от Ювентус. И все пак те зависеха от две 35-годишни фигури, за да пречупят орлите, които имаха 6 загуби в последните си 8 мача. Изглежда така, поне неофициално, че клубът ще потвърди твърдението, че му трябват още 2 трансферни прозореца, за да се получи желания ефект в състава, след като бяха похарчени много пари без никаква съгласуваност. Твърдението на Моуриньо, че предпочита да работи с наличните футболисти, има някаква валидност. Но също така е истина, че мудността на игра на Юнайтед е следствие от наследството, което получи португалецът.
Никой не може да се преструва, че червените дяволи играха добре на "Селхърст Парк". Никой не може да каже, че това е нова ера за Юнайтед. Но най-сетне може би има проблясъци на фона на началното объркване, че съставът придобива част от характеристиките на Мауриньо.
Джонатан Уилсън, „Гардиън”