Година след ужасяващото падане оставило го в кома за три седмици, швейцарският скиор Даниел Албрехт се завърна в съдбовния австрийски курорт Кицбюел.
Бившият шампион в гигантския слалом сподели, че се чувства добре и че формата му се подобрява с всеки изминал ден. Въпреки добрите резултати в тренировките Албрехт няма да бърза да се завръща на трасето. В първото си изказване пред медиите той говори за последиците от тежкото падане, което претърпя, след като загуби контрол при последния скок на пистата. В първите седмици след като отваря очи Албрехт трябва не само да се бори с безсилието да се движи самостоятелно, но и да се справи с последиците от амнезията, лишила го от всички спомени преди зловещия удар.
„ Все още не си спомням нищо от онзи ден. В един момент дори не знаех какъв човек съм бил преди падането. Гледах записите и това създаде усещането, че съм просто играчка, летяща във въздуха”, заяви Албрехт.
„Прекарах три седмици в изкуствена кома. Като се събудих не знаех кой съм, къде съм и поради каква причина съм на болнично легло. Бях загубил всякакви усещания в крайниците си, не можех да се движа, не усещах вкус или аромат. Родителите ми всеки ден ме учеха на нещо ново, включително и това, че бях техен син. Три седмици след това вече бях способен да разсъждавам нормално и да говоря. Първият ми въпрос бе: „Кой съм аз?”. Главата ми просто бе празна. Не знаех нищо. В един момент имаше пеперуда в стаята ми, но аз не знаех какво е това насекомо и как се нарича. Тогава дори бях лишен от всякакви емоции. Не усещах нищо. Постепенно успях да се съвзема, но едно от най-лошите особености на амнезията е, че не знаеш дали остатъчните последици от инцидента са се засилили или отслабили в продължение на възстановяването”, продължава Албрехт с ужасяващите разкрития за живота си през последната година.
„Постепенно започнах да тренирам. След като започнах физиотерапия, помолих и за велоергоемтър в стаята си. Първото ми качване на него бе болезнено и жалко. За всеки нормален спортист не е трудно да генерира 110 вата енергия на колелото, но аз едва успявах да достигна до 30”.
„Слушах с изумление и възхищение хората, които говореха за предишния ми живот. Не си спомнях нищо до определен момент, когато всичко просто прещрака в главата ми. Припомних си техниката на каране и успях да върна някои изображения, които се бяха запечатали в съзнанието ми. На ските стоях добре, но след кратко каране започнах да губя равновесие”.
„Все още не знам дали завръщането ми в спорта е илюзия или реалност. Работя много упорито, но не мисля да бързам за никъде. Когато съм на ските изпитвам само топли чувства, усещам сигурност и знам, че върша всичко правилно”.
„Със сигурност ще се завърна на пистата „Щрайф”.