Ясен Петров изчезна. Загуби се. Преди броени часове футболният специалист се завърна в България и родния си град. 41-годишният пловдивски Джанини не може да се отърве от радостта на най-малкия в семейството си - Ясен джуниър. Къде беше Ясен Петров? Какво смята да прави оттук нататък? Наистина ли има вариант да поеме Локо (Пд)? Ясен отговори на всички въпроси на "7 дни спорт".
- Къде изчезна Ясен Петров?
- Бях в Германия през последните месеци. Всичко стана абсолютно случайно. Имам приятел в Германия, който ме покани там. Бях решил, че трябва да си изчистя главата, да направя нещо ново. Приятелят ми каза: Ела, остани колкото ти прецениш. Тръгнах на шега и останах 3 месеца. Помагах във фирмата на приятеля ми, имаше нужда от помощ. Научих страшно много за организацията и управлението на една фирма, научих много за битката за налагане на една марка на свободния европейски пазар. Видях как една фирма с 4-5 човека в началото може да изгради стабилно име на пазара.
- И как става това?
- С цената на много труд, физика, интелект и коректност. Така, както трябва да е във футбола. За съжаление това са неща, които в България все още не са на мода, а са изключително ценни на европейската сцена.
- Само в работа ли минаваха дните ви в Германия?
- За да не стоя далеч от футбола, направих едно предизвикателство към самия себе си. И за да си тренирам немския, бях го забравил. Започнах да тренирам в един аматьорски отбор. Така поддържах и добро физическо състояние. Отборът се казва ФК Рамсло, синьо-белите от Рамсло. Преди да си дойда, изиграх на 41 години 5 мача за Рамсло. Интересното беше, че преди да облека екипа на тима, Рамсло бяха на последно място с 1 равен и 10 загуби. След като аз заиграх, записахме 3 победи и 2 загуби. Сега отборът вече има реални шансове да се спаси.
- Знаеха ли съотборниците ви и треньорът с кого си имат работа?
- Не. Разбраха го преди последните 2 мача, които изиграх с Рамсло. Бяха направили проверка за мен в интернет. Тогава разбраха кой съм и какъв съм. Но не това е важното. За мен беше удоволствие да изпитам тръпката от официален мач за първи път от 8 години насам. Играх в 5 мача по пълни 90 минути, а в Германия, както знаете, се тича много, даже и в аматьорските лиги. В Рамсло се отнасяха със страхотно уважение към мен. И ме изпратиха със съжаление, че няма да мога да помогна в следващите мачове.
- Само за празниците ли се прибирате, или пак кроите завръщане в Германия?
- Бях планирал да отсъствам само месец-два от България. Даже си бях купил билет за връщане за 27 октомври, но останах пълни 3 месеца. Наистина имах нужда да остана сам със себе си да преценя какво съм направил със себе си, кой съм... Трябваше да намеря отговори на много въпроси и най-вече накъде ще продължа.
- И сега накъде?
- Наясно съм, че без футбола няма да стане оттук нататък. Футболът е моят живот, нещото, с което искам да се занимавам. Стига да намеря добра почва, за да реализирам идеите си. Другото, заради което се връщам, е семейството ми, трите ми деца. Голямата ми дъщеря вече е студентка в София. По-малката, Ванеса, и малкият Ясен страдаха за мен. На мен също ми беше трудно без тях. Вчера бях на родителска среща на Ванеса в СОУ "Патриарх Евтимий". Ванеса е малко калпазанка за разлика от кака си. В 10-и клас е. Обеща ми, че ще положи усилия, за да се гордея един ден с нея.
- Оставате в България?
- Да, въпреки че дълго време съм без работа. Наясно съм с действителността в България и знам, че ще е много трудно. За моите 41 години имам доста опит - и житейски, и като треньор. Не съм забравил и това, че съм бил треньор само на отбори, които са в трудни ситуации. Натрупал съм доста положител опит и доста отрицателен. Предаван съм много пъти
- Кое е най-голямото предателство, което е преживявал Ясен Петров?
- Не са едно и две. Важното е, че те не са убили ентусиазма ми, нито пък любовта ми към професията. Имам самочувствието и смелостта, че мога да се справя с всяка една ситуация. Доказвал съм го неведнъж. Знам цената си. Остава само да намеря най-подходящото място, търся го. Но България не е и Англия. Не е случайно, че сър Алекс Фергюсън каза, че в основата на успеха му е и търпението на неговите ръководители, които са го оставили да реализира идеите си.
- Преди месец тръгна информация, че шефовете на Локо (Пд) ви издирват, за да ви върнат в отбора...
- С никого от ръководството на Локомотив не съм разговарял директно.
- Как ще коментирате кризата в пловдивските Локомотив и Ботев?
- Най-лесно е да критикуваш някой, който е паднал на колене. А пловдивският футбол е на колене. Болно ми е, като видя таблицата за класиране. Още по-болно ми е заради злобата, която върви между Ботев и Локомотив. Пловдив е най-футболният град в България. Но пловдивчани трябва да разберат, че нещата няма да се оправят с прехвърляне на проблемите към кмета и обществеността. Ние в България все търсим кого да обесим.Търсим виновник, а не решение. Нещата в пловдивския футбол могат да се оправят само с обединение и позитивизъм.
- Преди време се говореше, че БФС може да ви даде някоя от младежките гарнитури. Има ли такъв вариант?
- Няма как да коментирам, защото не съм канен на такава позиция. Иначе вече съм водил няколко мача на набор 88 по времето, когато бях начело на Черно море. Имам опит от няколко месеца. Младежките национални отбори са изключително сериозен ангажимент. С оглед на това, че задачата с тях не е никак лека.
- Бихте ли продължили с ангажиментите в телевизията? Чувствате ли се комфортно в студиото?
- Аз съм хладнокръвен и в най-тежките моменти. Това явно помага в телевизията. В студиото се чувствам комфортно. За мен беше удоволствие, че с хората от Диема успяхме да реализираме едно европейско първенство. Горд съм от работата си с тези хора и с останалите гост коментатори. Отзивите бяха страшно положителни. Но аз лично искам да се реализирам в живота като треньор по футбол.