Владислав Стоянов ероден на 8 юни 1987 г. в Перник. Юноша на ЦСКА. От 2004 г. отива в "Черноморец", но за един сезон играе и за другия бургаски отбор "Нафтекс".
Смятан е за един от най-талантливите млади вратари. След поредица перипетии през миналата пролет заминава за Молдова и става шампион с "Шериф" (Тираспол). Пази много силно, рядко допуска голове. Класира отбора си за групите на Лига Европа. Има запомнящи се евроизяви.
Прогресът му не остава незабелязан. Мъри Стоилов го вика в националния отбор. Не го пуска в контролата с Русия, но пътят е проправен. После стражът е и сред избраниците на Лотар Матеус. А през октомври Стоянов дебютира в проверката със Саудитска Арабия.
В началото на ноември обаче счупи и двете кости на предмишницата на лявата си ръка по време на мача "Шериф" - БАТЕ (Борисов) от Лига Европа. Така отпадна от групата за мача България - Сърбия на 17 ноември.
Но в интервю за "24 часа" 23-годишният вратар споделя амбициите си тепърва да е основна част от националния ни отбор.
- Владо, кога да те очакваме отново в игра?
- Ръката ми заздравява нормално. За времето, което измина от ноември, е достатъчно добре. Трябват още 15-ина дни за пълното заздравяване и вече ще мога да тренирам с топка.
- Сложна ли беше операцията на ръката ти?
- Тъй като бяха счупени и двете кости, направихме операция в Мюнхен. Поставиха ми се две пластини на костите, които ще държат ръката. Те могат да бъдат свалени минимум след една година. Това означава, че ще играя с тях. Няма проблем да пазя с пластините.
- Когато се вадят пластините обаче, пак ще ти се налага да отсъстваш от терените...
- Когато се махат тези пластини, пак трябва да има около месец пауза, но доста бързо се възстановяваш. Опериращият доктор ме предупреди, че когато искам, тогава мога да ги махна - дали след една, или след пет години.
- Опасяваш ли се, че можеш да си загубиш титулярното място в "Шериф" заради травмата, или си убеден, че пак ти ще си №1?
- Не, не смятам, че ще загубя титулярното си място. Изградил съм добро реноме със силните си игри. Хората много ме подкрепят. Постоянно ми показват очакването си да се завърна. Надяват се това да стане колкото може по-скоро. Аз вече започнах подготовка, трябва ми само малко работа с топка. Даже смятам, че за началото на шампионата ще съм готов. Първият мач ни е на 16 февруари, ако не за него, то за втория със сигурност ще съм готов.
- Очакваш ли Лотар Матеус да продължава да те вика в националния отбор? Имаше повиквателна и за контролата със Сърбия, но се контузи точно преди нея...
- Надявам се. Но първо трябва да се възстановя, да изиграя няколко мача за клубния си отбор и да покажа, че съм форма. Когато това стане, се надявам отново да заслужа доверието на господин Матеус.
- От думите ти разбирам, че е невъзможно да се отзовеш за контролата с Естония на 9 февруари...
- Не са ми се обаждали. Но дори да ме потърсят, едва ли ще мога да се отзова. Още не съм започнал с топка, няма да съм във форма. Но ако вече ми се обадят, ще го коментирам с треньорите и ще го решим.
- Интересуват ли се от БФС, от националния отбор и изобщо от България как си, как върви възстановяването ти?
- Да, с Любо Шейтанов се чувам. Още веднага след контузията той се интересуваше как съм. Поддържаме връзка. Иначе с приятели и роднини съм постоянно в контакт. Подкрепят ме всички. Много хора ми се обадиха. Вдигнаха ми настроението. Благодарен съм на всички, които бяха с мен в този тежък момент.
- Всъщност какво точно се случи, за да се стигне до това счупване на двете кости на ръката?
- И аз точно не мога да си обясня. В първият момент мислех, че съм настъпен много лошо с бутоните,Впоследствие се оказа, че просто съм паднал лошо. А аз така съм падал хиляди пъти. Дошло му е времето просто и се е случило.
- Как виждаш бъдещето сив националния отбор ? По всичко изглежда, че Ники Михайлов поема щафетата задълго?
- Аз съм длъжен да поддържам силно ниво и когато получа повиквателна, да давам всичко от себе си - дали в тренировките, дали в мачове, ако се прецени, че трябва да ми се гласува доверие. Аз не съм стигнал до първите си повиквателни,, само да ходя на екскурзии с националния отбор. Имам амбиции да показвам най-доброто, на което съм способен. И ако мога, да бъда полезен. Така че не се притеснявам от тази конкуренция. Ако има силна конкуренция, това е добре за всеки отбор, особено за националния.
- Как се почувства през октомври миналата година, когато дебютира за България срещу Саудитска Арабия?
- Дори това да беше неофициална среща, естествено, че бях много щастлив, че дебютирах за националния отбор. Това си е доста голяма крачка в моята кариера. Много се радвам. Дай боже занапред да имам повече шансове за изява.
- Наградиха те и за вратар №1 в първенството на Молдова, май лека полека кариерата ти тръгва в правилната посока...
- Да, да, така е. Станах и вратар №1 в Молдова за 2010 година. Много бях щастлив от признанието за моята работа. Но бях и изненадан, тъй като изобщо не знаех, че има такова награждаване. А то беше много добре организирано. Кариерата ми наистина тръгна доста нагоре. После тази контузия ме върна малко назад. Но да съм жив и здрав, смятам, че 2011 година ще ми е по-силна от предишната.
- Как награждават най-добрите футболисти в Молдова, грандиозна ли е церемонията, или по-постна?
- Беше в театъра в Кишинев. Имаше около 4-5 хиляди човека. Програмата беше над два часа - с певци, танцьори и много награди. Награждаваха за абсолют-но всичко. Най-добър футболист, най-добър легионер, най-добър вратар... Това, което ме учуди, е, че имаше дори награда за най-добра състезателка на джитбол. Представяте ли си най-добра жена, играеща джитбол. Това ме изненада тотално. Защото явно в Молдова имат и първенство за жени по джитбол. (Смее се.) Направо останах потресен от този факт.
- В началото на престоя ти в Молдова беше изумен, че в тамошното първенство се правят по 4 смени в мач. С нещо друго да те е шокирала страната от вече значително по-дългия ти престой там?
- Тези четири смени бяха и си остават най-странното нещо. Който и чужденец да дойде, няма как да не бъде смаян, като види да се прави четвърта смяна. (Смее се.)
- Кой бе върховият момент през 2010 г.? Може би реваншътс "Динамо" (Загреб), в който хвана 3 дузпи и класира тима си за плейоф за Шампионската лига?
- Това е най-силният ми мач. Не само заради тритем дузпи. През игровото време също спасих доста положения. С този реванш на практика се класирахме в Лига Европа. Другият мач, който мога да спомена, е от груповата фаза - победата ни с 2:0 над "Динамо" (Киев). Това са едни от мачовете, които може би ще помня цял живот.
- В момента" Шериф" е на трето място, ще има ли опит за влизане в Шампионската лига и тази година?
- Предполагам, че няма да имаме никакви проблеми. Това се случва за първи път от 10 години - "Шериф" да е на това място. Дължи се на натрупаното напрежение. Но сега вече го няма. Готвим се много сериозно. Има още 18 кръга. След като не играем в Европа, ще се съсредоточим изцяло върху шампионата. И няма да имаме проблеми, "Шериф" отново ще завърши на първо място.
- Как ще коментираш случващото се в "Черноморец"?
- Това, което знам, е основно от медиите. Там има някакви размирици. Очаквах да има подобно нещо, но не съм запознат с нещата и не мога да ги коментирам. Дано да запазят облика си. Дано да има пари. Защото виждате, че отборът в момента е на трето място на полусезона. Освободи доста футболисти, но има още много качествени. Дай боже да завършат със запомнящо се постижение.
- Молдова беше като тъмна Индия за български футболисти, но явно проправяш пътя. Имало ли е интерес към други наши играчи от твоя клуб?
- Имаше интерес към няколко момчета, но не знам какво стана.
- За млади и перспективни ли ставаше дума?
- По принцип практиката в нашия клуб е да се вземат млади футболисти до 22-23 години.
- Към кои конкретно имаше интерес?
- Чуваше се за Даниел Димов и Николай Дюлгеров от "Славия". Но не знам какво стана. Даниел сега нали отиде в "Левски".
- Къде прекара празниците?
- Бяхме с приятели на Арбанаси. Починахме си. Видях си семейството, приятели, роднини - много съм щастлив. И сега вече се готвя сериозно за първенството