Наставникът на естонския национален отбор Тармо Рютли е бивш футболист от онези „железни” халфове като Златко Янков. През 2008 г. беше назначен за селекционер за втори път (първият му мандат е разочароващ през 1999-2000 г.). Успоредно с националите тази година той тренира и третодивизионния „Ном Юнайтед", а преди 2 години водеше паралелно с Естония и един от местните колоси „Флора" (Талин), но беше отстранен след разочароващото 4-то място. В квалификациите за „Евро 2012" естонците са на трета позиция в групата си след Италия и Словения и пред Северна Ирландия и Сърбия. Големия си мач те изиграха на 8 октомври в Белград, където попариха „плавите” с 3:1 в исторически за естонския футбол обрат от 0:1.
- Защо избрахте България за съперник в предстоящата контрола, г-н Рютли?
- Нещата се случиха в преговори, не бяха планирани. Очевидно е, че и Естония, и България имат нужда от този мач. За нас той е най-подходящата възможност да се подготвим за европейската квалификация срещу Сърбия, която ще играем през март. Това е ваша съседка, нали? Затова България ми се струва много подходящ съперник.
- Ние пък се готвим за мач срещу Швейцария, но това е друга тема.
- Ще видите, че тази проверка ще бъде от голяма полза и за вашия отбор. Ще играем на топло в Анталия, условията там са чудесни, което е трудно да се гарантира в Европа по това време на годината. Всъщност ние имахме оферти за мач на друг континент, но предпочитаме Средиземноморието.
- Страх ли ви е от Лотар Матеус?
- Ха-ха-ха... Защо ме питате дали ме е страх? Не е намислил да ми направи нещо лошо, нали?... Не, не ме е страх. Знам, че се ядосва много на пейката, когато нещата не вървят. Тогава да не си му насреща... Не, не изпитвам страх, а уважение. Той е световна величина и за мен е чест да изведа моя отбор срещу неговия.
- Какво мислите за Матеус като треньор?
- Преди това той беше велик футболист и с това всеки ще се съгласи. После избра да тръгне по треньорския път, но не е стигнал дори до половината. Ще се занимава с този занаят още много години и ще може да се докаже.
- Как сте с разузнаването?
- Знам, че в последните години вашият национален отбор няма големи постижения. Но традицията и амбициите са това, което се брои. Ако разгледаме българските футболисти един по един, ще видим, че те играят в много добри отбори. И може би все още не са направили най-силните си мачове в националния тим. Футболът е възход и падение. Ако е имало падение, значи сега е ред на възход. За нас България е много силен съперник.
- Нашият футбол е в криза.
- Въпрос на гледна точка. България се вижда в криза, защото преди е имала успехи. И всеки период без успехи изглежда криза. А който не е имал успехи?... Естонският футбол е като човек. Твърде млад, но расте. Беше тийнейджър, сега прилича повече на възрастен и продължава да се развива. Никога не сме имали толкова играчи в чужди отбори на добро ниво. Сега Естония разполага с четири пъти повече футболисти на брой от преди 15 години. Това е голям ръст.
- Как бихте представили отбора на Естония?
- На запалянковците, които следят международния футбол, ще препоръчам да отворят сайта на ФИФА и да погледнат статистиката ни. Има резултати, които привличат вниманието. Можем да бъдем опасни за всеки, ако имаме добър ден.
- Кои са най-силните ви играчи?
- Трудно ми е да отлича един или друг футболист, защото аз разчитам на всички в тима. В по-силни първенства играят Tapмо Кинк - „Мидълзбро", и Рагнар Калван - „A3 Алкмаар". Но нямаме играчи като българите в големите европейски лиги - (Премиършип, Серия А, Примера Дивисион, Бундеслигата). Нашата основна сила е отборът, не личностите. Ние сме сбор от много равностойни играчи, не от звезди.
- А на кои български футболисти бихте ръкопляскали?
- Разбира се – на Бербатов и това, което прави в Манчестър Юнайтед. Но когато заговоря за български футбол, името, което веднага се сещам, е Стоичков. И неговия поразителен удар. Има и много други добри българи, но първият безусловно е Стоичков.
- А познавате ли някой български треньор?
- Не се сещам в момента. Но ако ми подскажете, сигурно ще си спомня.
- Каква е треньорската ви философия?
- Карам играчите да повярват, че могат да създават. Да правят футбол, а не да бъдат като зайци, които бягат от топката. Искам от тях не само да покриват зони и да правят преса, но да търсят топката. Да играят с нея. Да нападат. Да създават.... Аз съм треньор като всеки друг. Знам, че като работиш здраво, един ден ще постигнеш успех. Но знам, че успехът може и да закъснее. А в такъв случай треньорът... губи работата си.
- Като виждания с кой известен специалист бихте се отъждествили?
- Повечето от колегите по света по някакъв начин са пример за мен. Но в последно време виждам сходства между развитието на футбола в Естония и Уругвай. Генерално има много прилики за начина, по който постигаме нещата. Те са малка нация - ние сме 1,3 милиона, те са 3,5 милиона. И обичаме много футбола.
- Защо тогава стадионите в Естония са толкова празни?
- За съжаление това е така, факт. Правим усилия да спечелим нови привърженици. След като бихме Сърбия, на летището ни посрещна агитка. Това са нови лица, които следващия път ще дойдат на стадиона.
- Победата над Сърбия ли е най-големият успех на естонския футбол?
- Определено! Но имаме и победа над Русия в приятелски мач и реми в квалификация. Помните какво ви казах за моята философия - карам футболистите да играят смело, да направят така, че нещата да се случат. Този мач показа какво можем да постигнем, когато имаме добър ден.
- Ако имахте право на избор - Кристиано Роналдо или Лионел Меси ще вземете?
- Бих взел Меси, защото изглежда по-лесно да работиш с него. Роналдо е по-труден характер, въпреки че Моуриньо има добър ефект върху него. Меси обаче изглежда по-лесен за общуване човек.