Бившият наставник на ЦСКА Стойчо Младенов даде голямо интервю за "Тема Спорт". В него настоящият треньор на ЕНППИ говори за работата си в Египет и за наблюденията си върху това, което се случва в българския футбол.
Стойчо, какво очакваш от мачовете на ЦСКА и Левски в Лига Европа?
- Това, което направиха ЦСКА и Левски до момента, е голям успех предвид страшната мизерия в българския футбол. Надявам се ЦСКА да успее да победи Бе-шикташ. Да, турците са много богат клуб, но ЦСКА си е ЦСКА. Кой е очаквал, че можем да поведем с 3:0 на Байерн Мюнхен до 18-ата минута... Абсолютно никой, но ние го направихме. Много важен фактор ще бъде публиката. Тя трябва да помогне много на отбора в този мач, така както го е правила досега. Вярвам, че всички, които истински обичат ЦСКА, ще бъдат на стадиона срещу Бешикташ и ще подкрепят отбора от първата до последната минута.
Да, но само с подкрепа не става. Трябва да се поиграе и малко футбол...
- Вярвам, че в този мач ЦСКА ще надскочи нивото, което демонстрира до момента, защото само така може да стигне до победата.
Не каза нищо за мача на Левски...
- Какво да кажа за Левски? По-добре да си замълча.
Има ли футболисти на ЦСКА, които те впечатлиха с представянето си през есенния полусезон?
- При това класиране е трудно да се дават положителни оценки на когото и да било. Но все пак не мога да си кривя душата. Харесаха ми двама футболисти - Маркиньос и Тошко Янчев. Това са състезатели от моя отбор, които в момента са
най-ценните за ЦСКА. Те са сърцето и душата на тима. Чрез "Тема Спорт" ги поздравявам и двамата. Те са страхотни професионалисти и се радвам, че работих с тях.
Често бе обвиняван, че не залагаш на младите. Равносметката обаче показва, че през последните 10 години ЦСКА не е успял да изгради и наложи нито един свой юноша. Защо се получава така?
- Няма треньор, който да не обича младите. И аз ги обичам и съм им давал шансове и при двата си престоя начело на ЦСКА. Има поне 10 юноши, на които съм дал шанс. В школата на ЦСКА обаче всичко е дълбоко погрешно. Но както в школата, така и в първия отбор трябва здрав ремонт, яка реконструкция. Как да разчиташ на младите, как да ги налагаш, като те милите са като скитници? Няма къде да тренират, нямат елементарни условия. Трудно е в такава ситуация ЦСКА да разчита, че юношите ще захранват с кадри първия отбор. Но по-хубаво да спрем да коментираме тази тема, че мога да кажа нещо, за което после да съжалявам.
Виждаш ли в Милен Радуканов потенциал за сериозна треньорска кариера?
- Познавам Милен като много добро и коректно момче. С назначението му за треньор на ЦСКА на него му се падна шестица от тотото и трябва да се възползва, защото друг такъв шанс няма да има. Пожелавам му успех. Дано се справи, защото птичето веднъж каца на рамото. Той получи голям шанс. Едва ли преди година по това време си е представял, че толкова бързо може да стане треньор на ЦСКА. Стискам му палци. Пак ви казвам, че съм с много добри чисто човешки впечатления от него.
Коментират ли се в Египет 5-те гола на Димитър Бербатов за Манчестър Юнайтед срещу Блекбърн?
- Всички в Египет ме поздравяваха за постижението на Митко. Всички местни хора, с които общувам, коментираха с мен 5-те гола на Бербатов. Това е една голяма реклама за българския футбол. Гледам обаче, че 8 България по Митко постоянно се плюе. Хората, вместо да му се радват, те го хулят. А Бербатов е изключително богатство за днешния ни постен български футбол.
Какво е мнението ти за завършилия есенен полусезон в А група? Има ли отбори, които да са ти направили положително впечатление?
- Не, нито един от-I бор в България не ме I впечатли. Неудобно ми е да говоря за българския шампионат, защото ня-i ма какво хубаво да кажа. Мизерията властва навсякъде. Черноморец е единственият клуб, който тръгна да се развива правилно. Краси Балъков успява да създаде едно спокойствие, един професионализъм и това дава резултати. Той има доста лимитирани футболисти, но въпреки това отборът му се представя чудесно, защото Краси взима максимума от тях.
Защо клубовете в България си мислят, че са някаква сила, и си поставят нереално високи цели в Европа?
- Хубав въпрос. И аз това се чудя. Смешно е в България отбори с по 2-3 милиона евро бюджет да искат не само да се класират, но и да преминат групите на Лига Европа. Е, на какво отгоре? В България може да има само моментни успехи, защото клубовете нямат стратегия, нямат политика и дългосрочни планове. Всичко се прави от днес за утре. Ето ще ви дам пример с ЦСКА. Какво стана там? Изградихме един силен отбор през 2008 година и станахме убедително шампиони, и когато трябваше да правим състав за Шампионската лига, ние разпродадохме тима като най-големите търгаши.
Как си обясняваш честите треньорски смени в ЦСКА? За тази година са 5...
- Не искам да коментирам в детайли случващото се в ЦСКА, защото тоба е болна тема за мен. Ще кажа обаче, че генерално футболните ръководители в България денонощно тъпчат треньорската институция, не я признават, не я уважават, не я зачитат. Смятат, че треньорът е господин никой. Каня футболните президенти в България да ми дойдат на гости в Египет и да видят как тук местните управници на футбола се отнасят към треньорите. У нас най-големите специалисти, най-успешните треньори са най-много обиждани и унижавани. Наричат ги селяни, кауни, Кинг-Конговци, Кокали и какви ли не още подобни обидни квалификации. Е, как след като ръководителите не уважават треньора, футболистите да го правят? Аз бих попитал къде е Димитър Пенев, къде е Паро Никодимов, къде е Мъри Стоилов, къде е Херо, къде е Георги Василев... Ето ви хора все шампиони, но тях вече ги няма на картата на българския футбол. Всички те са забравени. В цял свят се търсят успешните треньори, а само в България е обратното. Този, който се е доказал, на секундата започват да го мачкат. Много злоба има у нас. Нищо не признаваме. Аз се радвам за успехите на всички български треньори, но има много хора, които завиждат. Ето сега на първо място се радвам за Краси Балъков, но бих казал добра дума за всеки треньор в България. И за Краси, и за Любо Пенев, и за Ясен Петров и за Илиан Илиев, който върши чудеса 8 Берое. Нашите специалисти треньори са много подценявани. Никой не ги брои за живи. Подиграват се с тях и от това ме боли много. А помните ли по мен каква помия се изсипа? Какъв ли не ме нарекоха, какъв ли не ме изкараха. Последният пример е Мъри Стоилов. Само дето не го убихме човека. При мен беше същото. Аз ако не бях силен характер, отдавна да съм отишъл по дяволите.
Защо имате толкова негативно отношение към Левски? Какво ви провокира?
- За всичко си има причина. Истината е, че допреди известно време аз много уважавах Левски като клуб. Но всичко се промени с едно мое отиване на „Герена". Тогава бях треньор на националния отбор и отидох да гледам мач на Левски. Те победиха и с тази среща на практика станаха шампиони. Наградиха ги, дадоха им купа, медали. Всичко бе ОК. Но в един момент - какво да видя? Изведнъж играчите облякоха едни фланелки, на които пишеше "Аз мразя ЦСКА". Е, какъв е този клуб? Аз хубава дума от този момент нататък не съм казал, няма и да кажа. От този момент нататък (б.а. - 2001 година) Левски като клуб много ми падна в очите. Те не се радваха на личния си успех, колкото на неуспеха на своя опонент ЦСКА. Голяма злоба, голямо нещо. Затова не обичам Левски. Като видях тези фланелки на награждаването, за мен вече този Левски не бе онзи, който познавах от преди.
Дълго време сте работили в чужбина. Разкажете някоя случка, която никога няма да забравите.
- Да, имам една, която ще помня цял живот. Става въпрос за престоя ми в Саудитска Арабия. Тогава с помощника ми Анатоли Нанков, докато пътувахме в един асансьор в хотела, при нас се качи един готвач. Той ни заговори, попита ни какви сме, откъде сме. Обяснихме му, че сме български треньори и сега работим в Саудитска Арабия. Тогава той ни попита - ама вие в България имате ли футбол? Каза - вас ви няма на картата. Тези негови думи направо ме шокираха. Помня ги и до днес. Един обикновен готвач да ти каже - къде сте тръгнали вие, българите, та вие нямате футбол - не е от най-приятните неща, които можеш да чуеш. Така е, след като ние самите се плюем помежду си и не се подкрепяме. Ето, в Египет аз съм по-уважаван, отколкото в България, което е парадокс.
Поддържаш ли връзка с някого от ЦСКА?
- Не се чувам с никого от ЦСКА.
Какви са целите пред водения от теб ЕНППИ до края на сезона в Египет?
- Когато преди една година ме поканиха да поема ЕНППИ, се разбрахме да подпишем договор за б месеца, след което всяка страна да прецени дали да продължаваме да работим. Аз настоях за този тестов период, за да видя дали ще се харесаме взаимно. През тази половин година останах много доволен от това, което видях в Египет, и най-вече от ръководителите, които управляват футбола. Допаднахме си и подновихме договора след изтичането на 6-те месеца за срок от още една година. Можех и да не остана, защото имах три оферти от три различни страни. Няма да крия, че едната беше от ЦСКА, но нещата не се получиха и аз поднових контракта си с ЕНППИ за още един сезон. Имах претенции за подобряване на селекцията и ръководството ми осигури 7 местни футболисти, които аз лично посочих. Нямах право да взимам чужденци, защото ми бе запълнена квотата. А тук е чудо някой играч да разтрогне контракта си. На два поста обаче не успяхме да се подсилим - вратарския и този на централния нападател. С тези две позиции са свързани и проблемите ни в момента. Но ще намерим адекватни попълнения и за тези постове.
В ЦСКА играеше с един чист нападател и един играч зад него от втора позиция. Още ли залагаш на тази схема в атака?
- Миналия сезон използвах схема 4-4-2 с ромб в средата на терена, като от време на време я променях в класическото 4-4-2. Отборът ни заигра с изключителна тактическа дисциплина и нещата постепенно започнаха да се получават. Вече ЕНППИ може да спори като равен с равен с най-големите отбори в Египет. Ако подобрим още малко някои неща през следващия сезон, можем да се борим за шампионската титла. Още не знам дали ще остана, но няма пречка да не продължим да работим заедно. Всичко зависи от моето желание.
Какъв е бюджетът на ЕНППИ?
- Не знам, не съм се интересувал. Но със сигурност е по-голям от този на водещите български отбори.
Защо в Египет не се привличат български футболисти?
- Защото трудно някой може да се адаптира и да играе тук. В Египет футболът е доста агресивен, тича се много. Имам играчи, които тичат по 12 километра на мач. Няма футболист 8 А група на България, който може да покрие тези параметри, освен Тошко Янчев, но може би като бе по-млад. Тук се пресира непрекъснато, играе се с едно-две докосвания, скоростната техника на футболистите е много добра. Националният отбор е изграден на 90% от местни състезатели, едно от малкото изключения е Мохамед Зидан. Между другото нашият отбор ЕНППИ даде един футболист в английската Висша лига, в Съндърланд. Казва се Мохамеди. Той бе продаден след изрично мое съгласие. Затова казах преди малко, че в Египет треньорското мнение е закон, а не като в България, където никой не го зачита.
