Бившият наставник на ЦСКА Стойчо Младенов попадна преди дни в огъня на разгарящата се гражданска война в Египет. Треньорът на местния ЕНППИ Кайро стана част от всенародния бунт, който затвори него и други българи няколко дни по домовете им. Във вторник вечерта с правителствения самолет той и почти всички наши сънародници се прибраха в София. Вчера "Тема Спорт" потърси легендата на ЦСКА за обширно интервю.
Г-н Младенов, успокоихте ли се вече след ексцесиите, които преживяхте в Кайро?
- Да, всичко вече е спокойно. Шокът отмина, остават само спомените. Вече съм на друга вълна. Каквото било, било.
Какво ще е бъдещето ви оттук насетне, с ЕНППИ Кайро ли ще е свързано?
- Чувам се всеки ден с президента. Поддържаме връзка. Договорните ми отношения с клуба се запазват. Чакам да свършат размириците и отново ще се върна на работа там. Колкото по-бързо, толкова по-добре и за отбора, и за мен.
По-голям ужас едва ли сте преживявали през живота си?
- Притеснението беше в повече. Все пак жена ми бе при мен, а навън обстановката бе военна. Взеха се обаче мерки да не се случи нищо лошо. Трябва да благодарим на Господ и на правителството, че ни прибраха, в България.
Кога бе най-страшният момент за вас?
- По-страшното беше при Илия Дяков. При мен беше по-спокойно. При него се е стигало до престрелки.
Може ли всичко това по някакъв начин да ви пречупи и да ви откаже от намерението да се върнете в Египет?
- Не, абсурд. Аз съм силен човек. Трудно може да се пречупя, а и аз от Египет само хубаво съм видял. Поне до този момент беше много спокойно и много приятно. Лично за мен беше голямо удоволствие да работя там. Дай Боже да продължа. Хората са добронамерени, внимателни, отзивчиви, уважават те.
Вашият отбор ЕНПП Кайро има ли някакъв български еквивалент, на кой роден клуб бихте го оприличили?
- Клубът ни е на много високо ниво. У нас хората имат много малка представа за египетския футбол. Той е номер едно 8 Африка. Най-големият клуб Ал Ахли е Реал Мадрид на Черния континент. 70-80% от населението в страната са фенове на този отбор. Те нямат никакъв проблем за всеки един мач да напълнят 70-хиляден стадион. А като бази изоставаме на светлинни години. Няма клуб без 3-4 терена плюс изкуствен, бе фитнес, без басейни, без условия за възстановяване. Всичко това е налице и е на топ ниво. Държавата инвестира сериозно в спорта и по този начин възпитава младото поколение. Всяка година египетски отбори достигат до най-високите нива на клубните турнири в Африка. Три пъти поред Египет става шампион на континента. Няма какво повече да говорим.
Има ли вариант някой български футболист да заиграе при вас?
- Не виждам такава възможност. Нивото е различно. Тук се играе много агресивен футбол. Отборите залагат изключително много на контрола върху топката. Тичат много. Ние след всеки мач правим анализи и те показват, че нашите футболисти пробягват средно на мач между 8-9 и 11-12 километра. Дори има играч, който е правил 13 километра на двубой. Това български футболист трудно може да го постигне. Аз много добре зная за какво става въпрос у нас.
Да си представим, че има мач между ЦСКА и ЕНППИ Кайро, как би завършил той според вас?
- Не съм силен в прогнозите (смее се). Не искам да правя сравнение. Ако ги докарам лятото на подготовка у нас, каквато идея имам, ще видите.
Гони ли България треньорските си кадри и оценява ли ги?
- Че не ги оценява, не ги оценява. И това мога да ви го гарантирам на сто процента. Институцията треньор в България е тъпчене на едно място. Няма уважение към треньора, той няма авторитет у нас, а и самите ръководители не му помагат в това отношение.
Ще успее ли според вас Мъри Стоилов в Анортозис?
- Дай Боже. Желая му успех от все сърце, както и на всички останали български треньори, които работят навън, както и на тези, които имат намерение да го направят. Ние, българите, трябва да се подкрепяме, а не, като питат, как е този, справя ли се, r да викаме - не става. Трябва да правим като сърбите. За тях всички техни сънародници са велики. Подкрепата е нещо човешко и трябва да знае, че Господ вижда всичко.
Не може да не засегнем темата ЦСКА. Споделяте ли мнението, че за Милен Радуканов трудното тепърва предстои?
- Така е. Той обаче имаше време да опознае отбора, бе първо помощник, бе вътре в кухнята и сега ще има възможност да покаже, че може да осъществи всичко това, за което се е готвил. Пожелавам му успех от все сърце.
Вярвате ли, че той има сили някой ден да направи ЦСКА шампион?
- Вярвам и всеки, който поема ЦСКА, трябва да вярва, че може да го направи. За това обаче са необходими знания, работа, душа и сърце, което да бие за червената идея, и любов преди всичко.
Колко по-слаб е сегашният отбор на ЦСКА от онзи, който вие направихте шампион през 2008 г.?
- Вие сами може да направите това сравнение - ние нямахме загуба. Вижте колко малко голове бяхме допуснали тогава и колко е допуснал сега ЦСКА. Рекорд в историята, доближихме се до славните времена на ЦСКА. Жалко, че разбиха и разпродадоха един отбор, с който ЦСКА влизаше в групите на Шампионската лига и който можеше да направи чудеса там. С времето този отбор и тази шампионска титла ще се оценяват все повече и повече. Бъдете сигурни 8 това. Защото самите резултати и играчите бяха толкова красноречиви, че се запечатват в съзнанието. Левски никога няма да забрави тази разлика от 16 точки. Ще я помнят винаги. Те даже се уплашиха, че може да стане 19, и взеха мерки за последния ни мач и ексцесиите, които го съпътстваха. Такава трябва да бъде разликата от Левски всяка една година. За това трябва да се работи 8 ЦСКА.
Кога се виждате пак на треньорския мостик в ЦСКА?
- Божа работа. Мечтая след години да се върна и да направя нещо значимо и велико за ЦСКА. Искам това, което съм постигал като играч, да го направя и като треньор. Два пъти вече стигнах до шампионската титла, и то по най-убедителния начин - първия път на Терена", а втория - с 16 точки преднина пред Левски. Искам и като треньор да направя това, което постигнах като играч на международната сцена -победи над Байерн, над Ливърпул. С тази мечта и с тази надежда живея. Но трябва да ми се предоставят условия за работа и възможност да направя това, за което всички мечтаем. Дано дойде това време.
Какви са отношенията ви със собствениците на ЦСКА?
- Пожелавам им успех на собствениците, защото те заслужават да вдигнат поне една титла, заради това, което им коства ЦСКА.
Има ли страх от Стойчо Младенов в България?
- О, не зная. В синия лагер съм сигурен, че има.
Имаше ли вариант да продължите да водите ЦСКА, когато стана скандалът с отнемането на лиценза?
- Причината, поради която аз напуснах тогава, бе разпродажбата на отбора. Не е заради нещо друго, защото ЦСКА получи лиценз за първенството и аз дори проведох първия лагер в Боровец. Не съм се изплашил. Обещаваха ми едно, а в следващия момент ми продаваха играчите един след друг. Бях казал на ръководството, че Тунчев не желая да бъде продаван в никакъв случай, а само след 15 минути той идва да си взима довиждане с мен. Какво можех да направя, освен да си тръгна. Аз съм човек, който държи на авторитета и имиджа си, човек с чест и достойнство, а не да ми нареждат какво да правя. Това никога няма да стане. Не съжалявам за постъпката си. Винаги съм защитавал с душа и сърце ЦСКА. Никога не съм пренебрегвал клуба.
Доколко важен е за ЦСКА сблъсъкът с Левски още в първия кръг?
- Този мач се приема като нещо различно. Дербито с Левски е съдбоносно за авторитета и имиджа на ЦСКА. Една загуба обаче ще промени абсолютно всичко - психика, настроение, атмосфера.
Кой според вас е по-добрият играч - Ней или Гара Дембеле?
- Ние имахме една сглобена машина за победи и Ней бе на върха на пирамидата. Но зад него работиха много качествени хора. Тогава дали Ней играе или не, не беше от такова голямо значение, докато сега проблемът на Левски е, че когато Дембеле го няма, те са това, което бяха и през миналия сезон. Левски трябва да си оправи защитата, защото ще продължава да има проблеми там.