Той е в топ 3 за най-добър вратар на сезона в Холандия. У нас обаче е друго. През миналата седмица Николай Михайлов се появи в медийното пространство в стил Бербатов - с изявление в официалната си страница. И Ники също като Митко скочи срещу враговете си.
За Бербатов това са онези, които никога няма да признаят успехите му с екипа на Манчестър Юнайтед, а за Михайлов-младши знайните и незнайни девойки, които трупат известност на гърба на този или онзи. Най-често на футболистите. "Омръзна ми от тези. Бях длъжен да направя нещо, за да ме оставят на мира", обяви Николай, който вече все по-ревностно иска да пази личния си живот. Затова и предпочита да говори основно за футбол.
- Как се почувствахте, когато видяхте името си в тройката за най-добър вратар на Холандия?
- Не крия, че бях поласкан, но още по-важно за мен е, че стартирахме успешно новата година в първенството. Тръгнахме с хубава победа 5:0, а аз записах още една суха мрежа. Но това, че хората са ме оценили, не трябва да ме успокоява. Напротив.
- Очакваше ли, че ще ти се случи подобно нещо?
- Това е оценка за труда ми. Аз съм най-младият сред най-добрите. Останалите двама са добре известни имена - Стекеленбург и Исаксон. Значи съм работил добре, за да съм сред тях. Сега обаче ми предстои да работя още повече. Това е. Гледам напред.
- Ще ти помогне ли това признание в България да гледат с друго око на теб?
- Едва ли. Важното за мен е, че тук хората ме оценяват. Чувствам се спокоен и мисля само за футбол. У нас всеки има мнение и е свободен да си говори, каквото иска. Аз обаче не обръщам внимание на фенчетата, които си драскат, каквото искат по форумите. Просто не ме интересуват.
- Ще успее ли Твенте да дублира титлата?
- Дано! Предстоят ни много тежки мачове. Особено до края на месеца. Освен това трябва да разчитаме и на грешки на останалите отбори. За да станеш шампион, трябва да имаш силен тим, но и известна доза шанс. Гоним също така и купата.
- Освен ПСВ Айндховен има ли други отбори, които ще са борят докрай с вас за титлата?
- Конкуренцията е много голяма. Не са само ПСВ и Аякс - има още 3-4 отбора, които ще търсят място в челната тройка.
- Това, че треньорът ви е един от най-големите вратари в близкото минало - Мишел Прюдом, помага ли ви?
- Честно казано, с него не сме говорили за вратарската професия. Той си гледа повече останалите футболисти. Ние, вратарите, си имаме друг треньор. Прюдом много-много не ни обръща внимание.
- Настина ли! Все пак не е ли казвал, че трябва да направите едно или друго нещо по-добре?
- Понякога ми се иска да е така. Но той гледа отбора като цяло. В разговорите с мен ми обяснява единствено какво иска да правя, като изнасяме топката. Къде и как да я давам.
- Бяхте на път да напуснете Твенте. Защо избрахте да останете.
- Отборът ми харесва. Твенте не е по-лош клуб от тези, които са по-известни у нас. Вярно е, имах оферта от ПСВ Айндховен. Освен това една година бях резерва, но се получи така, че заиграх в 7-8 мача. Лъчо Танев дойде и се разбра с хората.
- Чувствате ли се вече като твърд титуляр. Все пак резервата ви е легенда на клуба и национал на Холандия.
- Бошкер също ми помага. Той винаги ще си бъде легенда на Твенте и много добър вратар. Освен това ми даде шанс да се наложа. Беше още на световното първенство, когато започнаха мачовете. Трябваше да пазя срещу Аякс за суперкупата. Справих се. Записах няколко сухи мрежи. А това за мен е най-важно. После заиграх в Шампионската лига. Така че имах известен шанс, но успях да се възползвам максимално.
- Има ли завист от страна на Бошкер?
- Не. В началото не му бе много приятно. Но не може да сме врагове. Вижте, тук хората гледат отборът да върви. Освен това с такава резерва съм амбициран да се представям още по-добре.
- Немислимо изглежда да стигнем холандците по футбол. Какво толкова правят те в школите си, че изкарват таланти?
- Имат много пари за тях. Това е разликата. Инвестират в школите. Не само големите отбори, всички. Ще говоря за Твенте. Ами и най-малките имат по трима треньори. Какво да кажем вече за останалите! Това са хора, които учат младите на специфични неща. У нас в България как е? Отборите първо нямат финансов ресурс, второ, юношите имат по един треньор, който често води и два отбора за някаква смешна заплата. Ако нещата се оправят, няма да сме по-зле от холандците. Но става въпрос за бази, пари. Държавата трябва най-после да помогне.
- Говорите като баща си Борислав Михайлов?
- Не. Далеч съм от тази мисъл. Но хубаво е, че има хора като мен, които виждат какво става на Запад и са длъжни да говорят. Как да се оправят базите, като все още никой не ги е дал на собствениците на клубовете. Кой ще инвестира в тях? И оттам нищо не върви. Левски и ЦСКА направиха нещо страхотно тази година в Европа на фона на всичко в България. Изиграха много добри мачове и какво от това? Кой забеляза талантите в двата отбора? Никой! И как да стане. Хората видят нещо в Европа и после дойдат на нашите стадиони за мачове от първенството. Какво ще видят там? Стадионите не приличат на нищо, а на терена някакво бавно темпо. Е, как тогава ще си продадем играчите в хубави отбори за хубави пари! В крайна сметка се случва едно и също.
- Какво?
- Младите губят желание, а имаме невероятни таланти. Вярвайте ми. Играл съм с много от тях.
- Защо губят желание?
- Защото нямат шанс да стигнат дотам, докъдето искат. Ще дам пример с първия талантлив футболист, с който съм играл заедно и името му ми идва наум - Владимир Гаджев. Знаете ли, че ако дойде в Твенте, ще се пенсионира тук. Гарантирам!
- Да, но никой не пречи на младите да играят силно заради себе си и в най-слабите мачове. Държавата не може да промени това?
- Ще дават всичко от себе си и какво от това! Просто не се развиват. Стоят на едно място. Това ми е болката. Талантливи и млади играчи като Хичо и Сърмов ритат за някакво отборче в Турция. Това важи и за Ивелин Попов. Невероятен футболист. Освен Бербатов, който играе в голям отбор, Стилиян Петров в Астън Вила, Мартин в Болтън, ние в Холандия и един-двама души в Италия, нямаме нищо. На 10 наши таланти един успява донякъде.
- В съседна Сърбия също нямат кой знае какъв клубен футбол и стадиони, но продават?
- Въпрос на имидж. Те имат, ние не. Затова сърбите ги купуват като топъл хляб. Търси треньорът добър ляв бек и веднага се появява сърбин. Вземат ги дори без да са ги гледали. Ние какво имаме, че да се хвалим? Един Христо Стоичков. Това е. Трябва да си го признаем. Добре, в момента и Бербатов. Толкова. В Холандия не ни знаят. За да станем като сърбите, трябва колелото да се завърти веднъж завинаги. Но това няма как да стане, без да си оправим нещата у нас. Колко трансфера като моя правим? Говорим си за това с Лъчо Танев, който за мен е номер 1 сред колегите си у нас. 1,5 млн. евро за вратар на 20 години. Един. Друг такъв трансфер няма. А по принцип вратарите се продават след 30-ата година. Виждам какво става и ми се плаче. Абсурдно е да се продават таланти и играчи на незнайни отбори за по 100 000 евро. Само за да има трансфери. Било то в Русия, Турция или не знам къде. Места, дето ги няма на картата. Гледам какво става със Спас Делев. Млад играч, страшен талант. Направи добри мачове в Европа. И къде щеше да отиде? В някакъв отбор от град, където не се знае къде е. Прав е, че не му се играе там. Какво да прави? Кой ще го види!
- Добре, вие вече си изградихте име в Твенте, Прюдом не ви ли е питал за други българи?
- Не. Това е проблемът. Иначе ще направя такава реклама на момчето, каквато никой не е виждал. Дори ако е най-последната резерва в Миньор (Пк) и не съм чувал името му. Реклама - това ни трябва.
- Националният отбор също е реклама за цял свят, нашият обаче куца в това отношение?
- Как да е, като веднъж не сме се класирали за нещо! Или пък когато го направим, ни мачкат. Просто не знам защо нещата не се получават там. Вие знаете ли!
- Не.
- Ами и аз. Същото важи и за останалите - Стилиян, Мартин, Чавдар, който също е голям талант, но и той не играе в отбор, който му приляга. Искаме, но не става.
- Мнозина твърдят, че идвате само да отбивате номера в националния.
- Всеки може да си критикува. Да не мислите обаче, че е приятно да ми пълнят мрежата и да ни бият като тъпан. Освен това преди всяка квалификация се говори, че едва ли не сме длъжни не само да се класираме, ами да вземем и купата. Как и с какво! Казах, само един Бербатов е в голям клуб. Играем за едната чест. Нито премии вземаме за класиране, нито нищо. Излизаме, искаме да бием. Викаме си "това е нашият мач". И не става. Не можем да вземем точки, които са си наши. И ядосваме не само себе си, но и цяла България.
- Вие самият не гледате ли вече към голям клуб като този на Бербатов?
- Рано е. Първо трябва да си вдигна нивото. Знам, че имам да подобрявам много неща. Освен това съм част от един много силен отбор. Всеки ден трябва да се доказвам.
- Защо не се получиха нещата в Шампионската лига?
- Истината е, че не бяхме готови да пробием там. Попаднахме и в много трудна група. Носителят на купата Интер, уникален отбор като Тотнъм и Вердер. Направихме много силни мачове, но не успяхме. Не заслужавахме да паднем с такъв голям резултат в Лондон, както и срещу Интер.
- Феновете ви как приеха отпадането?
- Нормално. Хората бяха щастливи, че въобще стигнахме до Шампионската лига. Знаят, че се борихме с всички сили. Вижте както стана с Вердер - и до Лига Европа не стигна.
- Сигурно са били много щастливи от първата титла?
- Беше невероятно приживяване и купон. Надявам се да го повторим.
- Май в последно време само вратари успявате да го направите в чужбина?
- Така се случи. Шампиони станахме аз и Иванков в Турция. Дано повече българи вземат титла в чужбина. Стискам палци за всички.
"Стандарт"
Ники Михайлов: Още ми е рано за голям клуб
"Истината е, че моят отбор Твенте не бе готов да пробие в ШЛ"
