Треньорът на ЦСКА Милен Радуканов говори пред „Тема Спорт" малко преди края на лагера в Турция.
Г-н Радуканов, били сте като играч и като помощник на лагер -как е вече като старши треньор?
- Разликата е в поемането на отговорност. Като играч мислиш само за себе си, за това, което ти се поставя като задача. Като треньор вече мислиш и вземаш решения за един цял щаб от 40 човека. По-трудно е, но мисля, че като за първи лагер за мен всичко минава нормално.
Преходът става ли по-труден от това, че помощник-треньорът ви доскоро играеше, или поради тази причина го улеснява?
- Няма как да не е по-трудно. Липсва ни опит. Не сме организирали досега лагер, но мисля, сме направили необходимото, за да бъде той на нивото, което марката „ЦСКА" го изисква. Моят екип - аз, Светльо, Петко и Иван Йовановски, сме безкрайно амбицирани.
Всъщност защо избрахте точно Светльо Петров за ваша дясна ръка - май дори не сте се засичали в един отбор с него?
- Напротив, засякохме се, макар и за съвсем кратко в Локомотив Сф. Много му вярвам, мисля, че от него в бъдеще ще излезе чудесен специалист. Много е надъхан за работа, много точно момче. Радвам се, че именно той ми е зад гърба.
Ако не беше толкова млад щабът на ЦСКА, щяхме ли да видим всички тези нововъведения: спининг, криви топки, йога, компютърни анализи?
- Правилно си забелязал. Ако не бяхме толкова млади, може би в ЦСКА още нямаше да са дошли тези нововъведения. Точно това е думата - това са нови неща, които отдавна трябваше да са навлезли в употреба у нас, а конкретно и в ЦСКА. Сега наваксваме, дано и играчите свикнат бързо с тях.
Преди една година бяхте тук, в Турция, с Йоан Андоне, след време ще казваш ли: „Той ми даде тласък, от него научих „А” и „Б" в професията”?
- Може и така да се каже. Много научих от него, не само от работата в тренировките, на терена, а също така и в разговорите, които водехме помежду си. Той е голямо, опитно име, стараех се да попивам всичко от него.
Андоне имаше един стил, Дочев -друг, кога един млад и чисто нов треньор като вас започва да изгражда своя собствен стил?
- Рано е още за мен да имам стил. Засега имам виждания, разбирания за играта, но
за стил има време. Опитвам се да следвам съвременните, модерни тенденции в професията. Всеки треньор провежда по различен начин тренировките, води мачовете. Аз се уча в движение, тъй като всичко се разви много бързо за мен.
Имате период със синята фланелка - нали знаете, че при първите негативни резултати този факт ще ви бъде припомнен - готов ли сте за това?
- Аз се гордея от кариерата си като играч. Играл съм в двата най-добри отбора 8 България, спечелих и с двата купата на страната. Няма от какво да се срамувам.
Ако хипотетично Андоне бе „акостирал" на „Герена", представяте ли си цялата минала година именно там?
- Само хипотетично. Наистина никога човек не може да бъде сигурен как ще се развие животът му, кариерата му.
Често подмятате, че ви се налага да бъдете и психолог. Какъв е основният проблем на играчите ви в тази област?
- Основният проблем на точно тези играчи на ЦСКА в момента е, че не са имали големи успехи все още. По-голямата част от тях не са ставали шампиони, не са печелили купи. И от
това нямат нужното за ЦСКА самочувствие. От мен се иска да ги накарам да повярват в себе си, да повярват, че са добри играчи, че могат да печелят мачове, да печелят първенства и цели битки.
Това, че опитвате да бъдете приятел с играчите, не е ли нож с две остриета? Не се ли страхувате, че ще ви се качат на главата?
- Приятел съм с тях, когато трябва. На работа, на тренировки, по време на мачовете всеки трябва да изпълнява указанията. Трябва да се спазва дистанцията. На този етап мисля, че
успявам да не смесвам приятелството с работата.
Фъргюсън метна бутонка по главата на Бекъм, Ван Гаал изгони Стоичков от Барса, Далглиш наказа Торес да тренира извън отбора, вие бихте ли предприел нещо подобно, ако се наложи?
- Засега не ми се е налагало. Надявам се, ако дойде такъв момент, да мога да избера правилното решение. Но е нелепо да се сравнявам с тези светила, които изброи. Те са големи фигури, те могат да си позволят действия и решения от най-краен характер, дори и спрямо големите звезди в отбора. Знам, че винаги идва момент, когато има сблъсък на два коренно различни характера, и трябва да уцелиш точната реакция.
- Като заговорихме за големите имена, кой е вашият кумир в треньорството - в роден и в световен мащаб?
- Стараел съм се да взимам по нещо от всеки наставник, с когото съм работил, но принципно съм привърженик на немския стил във футбола. Първите ми по-ярки впечатления от тактика дойдоха през 1990 година, от световното първенство в Италия и от работата на Франц Бекенбауер.
В момента в А работи само един треньор - Емил Велев, който е бил шампион. Как бихте коментирали този факт?
- Явно е дошло време за смяна на поколенията.
За или против чуждестранните наставници в родния футбол сте?
- „За" младите треньори съм. Естествено, ако един млад треньор започне да жъне успехи и той остане по-дълго време, нещо, което е химера за България, това е добре. Но трябва да се залага на младите треньори. Времето го изисква.
Пролетният дял е нещо като второ начало за вас. В края на есенния стартирахте с мачове срещу Миньор и Берое, сега обаче са гостуванията на Левски и Черноморец. Вярвате ли, че ще се справите, а това означава само едно - ЦСКА да тръгне с две победи?
- Както казва големият Мауриньо: Когато те е страх, почти винаги губиш мача. Така че за вяра - да имам, вяра, че ще успея. Вярвам както в себе си, така и в играчите, с които работя. Те ще бъдат подготвени, ще се раздадем за ЦСКА.
Нормално ли е съдбата на един треньор да зависи в голяма степен от изхода на вечното дерби?
- Разбира се, че не е нормално. Не трябва да бъде така.
ЦСКА имаше 7-8 треньори миналата година, готов ли сте да сложите точка на това?
- Каквото зависи от мен - ще го направя, за да се стопира тази практика. Радвам се, че работя с млади хора и в щаба ми, и в отбора. 13-14 момчета са на възраст 21-22 години, включително част от чужденците като Шеридън, Нелсън.
Какви са ви идеите за допълнително развитие извън ЦСКА - стажове, курсове?
- Имаше дори идея през зимата да отида на стаж в чужбина, но нямаше свободен промеждутък това да се случи. Със сигурност при първа възможност ще го сторя. Чакам и прословутата дата за вземане на Пролиценз, за да мога изцяло да се посветя и съсредоточа в професията си. И дано по-дълго това бъде с ЦСКА!