Ивайло Йорданов каза "Сбогом" на играта. Малко късно, но затова пък истински. Неговият бенефис на стадион "Жозе Алваладе" бе като емоционална дъга след славната му кариера в "Спортинг".
Ден след шоуто обиколихме с него места, където през годините събитията са ни събирали за репортажи от Лисабон.
И 10 години по-късно сякаш нищо не се е променило. В клуба всички го прегръщат сърдечно. По улиците "шпортингищите" искат снимки, а тези от "Бенфика" го поздравяват с респект.
Таксиметрови шофьори надуват клаксони и показват шалчета и шапки на "Спортинг". И всички умират да обясняват футбола и са най-щастливи, ако техният Йорда откликне за минутка да им говори за схемата на отбора, за трансфери или нещо друго от футбола. А той в Португалия е стока от първа необходимост.
- Как сте с емоциите след този трогателен бенефис, г-н Йорданов?
- Още ме държат здраво. Имам се за перде, но това прощаване ме разчувства силно. Не очаквах, че ще се разплача на бенефиса, обаче се случи.
- Имахте много проблеми с клуба на вашето сърце, стигна се дори до съд за насрочване на прощалния мач. Съжалявате ли за нещо?
- Исках този бенефис заради феновете. И малко на инат. Казах в десетките интервюта, че "Спортинг" е над всичко. И аз към клуба изпитвам само едно чувство - любов.
Огромна, вечна любов! Имах проблеми с някои служители, но тях вече ги няма. Когато не се разбрахме за треньорския ми договор през 2005-а, те искаха да ме накажат, като ме лишат от записания в контракта бенефис. Но аз казах: "Бенефис ще има!" И ето, пет години по-късно, го направих.
- Последната битка за универсалния боец...
- Да, точно така. Последната битка на терена, защото знаете, че аз имам друга битка, която ще водя до края на живота си. С множествената склероза - едно от заболяванията, което още не се лекува. Но с много усилия се парира и, слава богу, засега успявам.
- Затова ли дарихте приходите от билети за борба с това заболяване?
- Реших го още когато записахме клаузата за бенефис в договора ми. И го изпълних. Щастлив съм.
- Стоичков се оказа единственият българин, който се отзова на поканата за бенефиса ви. Чувствате ли се обиден на някого?
- Не, абсолютно. Може би на мен някой да се е обидил, защото не е поканен. Но ситуацията бе такава - само "Спортинг" кани и организира. Това постанови съдът в Португалия след 4 години спорове. При това изрично условие можеше да има бенефис и аз нямах право на намеса. Но в такива моменти разбираш кой през годините е бил истински приятел и кой те уважава. Затова благодаря на Ицо.
- Какво си казахте в еуфорията на мача?
- Не помня точно, бях много развълнуван. Прегърнах го и... Дано да не обидя някого, но кой каквото и да говори, за света българскиятфутбол е Стоичков. Когото и да попитате, това ще ви каже. Видяхте как първо му застават мирно и после как го прегръщат футболисти, които, когато играеха, имат цена общо за стотици милиони евро. Това са фактите, а чувствата ги видяхте на бенефиса. И още нещо. Разказа на всички как на световното в Щатите съм му казал да не се радвал много на гола си срещу Мексико, защото 50 процента бил мой. Ама то не беше ли така? Какъв пас му дадох. Найс, а?
- Помните ли как заставихте великия Петер Шмайхел да даде интервю за "Труд" и "Планета Футбол", когато играеше за "Спортинг"?
- Ами нали му бях капитан. Той е великан, но в "Спортинг" имаше ред в съблекалнята. Като получех повиквателна за националния на България, я забивах на шкафчето и никой не смееше да я докосне.
- Кога тренирахте Кристиано Роналдо?
- О, на него Господ му е треньор. Има всичко, какво да го тренираш. Бях в щаба на втория отбор и една година като юноша игра при нас, преди да се изстреля към големия футбол. И според мен той тепърва започва с успехите.
- Прочетоха послание от "Златната топка" Луиш Фиго. Кажете нещо повече за него...
- Перфекционист. Винаги е искал да е идеален. От външния вид, облеклото, маниерите и изказванията до най-важното - изявите на терена. И не се налага да ви казвам дали е успял, нали? "Златната топка" и появата с жена му на всички форуми на висшата мода обясняват всичко. Доказа го и за бенефиса - заради участието на "Интер" във финала за Купата на Италия не успя да дойде, но изпрати писмо и се обади три пъти по телефона.
- Звездният ви миг в "Спортинг"? Може би когато се изкачихте с пожарна стълба на най-високата статуя в града, за да окачите зелено-бяло шалче на Маркеш Помбал след титлата...
- Сигурно. Това май ще се помни винаги. Няма "шпортингеш", който да не го знае. А как разправят тази история само... Невероятно. След 18 години чакане големият "Спортинг" се върна на върха и всички полудяха. А аз бях капитан на една луда банда с още по-луди фенове. Това е нещо повече от парите, от статистиката, от всичко в играта!
- Чувствате ли се остарял?
- Е, стига. Още не си боядисвам косата дори.
- Питам, защото се видя, че вече не можете да вкарвате голове.
- Не мога да вкарвам фалшиви голове! Винаги съм играл със сърце и феърплей. Затова, когато ме пускаха защитниците на бенефиса да вкарвам, Господ ми връзваше краката и пропусках. Но пък голът дойде драматично - в последната секунда, и това бе черешката на тортата. Ще го помня винаги този момент, защото досега никога след попадение не са ме целували и двата отбора!
- На кой пост ви харесваше най-много?
- Писал си, че само приличам на момче от църковния хор, а всъщност съм универсален боец. Навсякъде се чувствах добре. Жалко, че не опитах и като вратар. И все пак номер 9 ще си остане любимият ми.
- Сега какво?
- Ами както се казва - не можеш да върнеш пастата за зъби обратно в тубата. Някои неща във футбола ни ме отблъскват и бях решил да гледам отстрани. Но усещам желание да опитам пак. Явно да гледам отстрани не е за мен.
- Нещо, което искате да кажете за финал?
- Благодаря на "Труд", че близо двайсет години отразява най-важните събития в кариерата ми. И се радвам, че се включих и на финала. Защото сега, като вземете интервю от Лео Меси, нямам шанс да се класирам!
Владимир Памуков, "Труд"
