Легендата на българския футбол Иван Вуцов днес навършва 70 години. Бившият футболист и изпълнителен директор на БФС даде специално интервю за вестник "24 часа", в което говори както за себе си, така и за ситуацията в родния футбол в момента.
- 70 години е внушителен юбилей, г-н Вуцов. Не може да не сте си направили равносметка.
- Не съм я направил специално и единствено заради юбилей, пък бил той и паметен. Аз съм подреден човек и си отбелязвам нещата. Паметта може да те подведе някой път. Така че съм си направил една ретроспекция за всичко, през което съм преминал. Много хора са казвали, че техният живот е футболът, но за мен това наистина е така. Аз вече съм пенсионер, но за целия си живот нямам един работен ден, който да не е свързан с футбола. Минах през всички етапи като футболист - от юноша през младежи и мъже до олимпийския и мъжкия национален отбор. След това станах треньор, първо пак на клубен отбор, стигнах отново до националния. Накрая станах чиновник, както някои обичат да казват, по моему - ръководител. В тази последователност премина животът ми.
- Все пак коя третина смятате за най-успешна?
- Избягвам да правя подобно деление. Не искам да прозвучи клиширано, нито като излишна скромност, но не ми отива сам да се оценявам, нека другите го направят и именно те да оценят в кое от трите си амплоа съм бил най-добър. Но искам да кажа нещо. Когато бях футболист, въпреки че това е колективен спорт, на първо място значение имаше моето състояние, моето представяне. Като треньор вече диапазонът на отговорностите ми се разшири. Отговарях за привличане на играчи, за тяхното представяне, бях отрупан с много дейности. Като ръководител беше още по-мащабно всичко. В продължение на 9-10 години имах възможност да преценя, че по всяко време беше нужно да съм принципен, да спазвам разпоредбите и законите. Явно, че невинаги съм успявал да бъда еднакво добър за всички, дори някои да са смятали, че към тях съм несправедлив. Именно тогава си спечелих много врагове - такива, които смятаха, че са ощетени от мен, защото не съм им позволявал да вършат каквото си искат. Но при всички положения съм се стремил към безпристрастност.
- Но все пак сте левскар?
- Никога не съм крил, че съм се оформил и изградил в "Левски", дал съм много на този клуб, а и много съм взел. Никога обаче като ръководител не съм давал предимство на "Левски". Може би затова си навлякох много негативи, при това често от хора, които не ме познават или ме познават съвсем повърхностно. Истински се радвам, когато човек, който е работил с мен, може да прецени моите качества и да ми направи оценка. Тя не може да е само положителна, аз и не го искам, защото няма безкрайно праведен човек, че да искам и аз да съм такъв. И аз съм правил грешки, сигурно съм обидил много хора, но това е било в интерес на работата, в никой случай не е било тенденциозно или комерсиално.
- За тези над 50 години в професионалния футбол има ли нещо, за което съжалявате?
- Вижте, в такива моменти, каквато е 70-ата ми годишнина, не ми се иска за говоря за такива неща. За мъки, съжаления и така нататък. Сигурно е имало и неприятни неща, но да не се връщаме към тях.
- Освен 70-годишния юбилей през 2009 г. празнувате още един - 5 години, откакто не заемате никакъв пост във футбола. Защо обаче името ви още стряска някои хора, които виждат сянката ви навсякъде?
- Нови глупости. Нито съм се натрапвал някому, нито съм се натискал да помагам. Когато са ме питали, съм давал мнението си, но толкова. Човек трябва да е достоен - излязъл си оттам, няма какво да критикуваш или да хвърляш някаква вина върху настоящето. Аз съм такъв, какъвто съм - не искам да ми ръкопляскат, но и няма да допусна да обсипват с хули някои хора. Ще им спестя имената, но те оставиха негативен отпечатък в мен. Сега им гледам сеира отстрани и им се смея. Някои си отидоха, други още пъшкат и се мъчат.
- Натежа ли вашето име на синовете ви, плащат ли те негативи, защото са Вуцови?
- Изключително много ме боли, това се отнася повече за Велислав, който пое в моята професия. Той е кадърно и способно момче и нека тежи на съвестта на тези, които се опитват да слагат пръти в колелото на кариерата му само заради мен. Това нещо се надживява обаче, ще мине. Пак казвам - аз се гордея със синовете си и особено с Велислав, смятам, че той има какво да даде на футбола и ще го направи.
- Вие сте единственият българин, бил на световно първенство и като играч, и като старши треньор, и като ръководител. Едва ли мислите, че само на вас се дължи фактът, че оттогава не сме се класирали?
- Това е много лошо, за първи път от 50 години три пъти поред не се класираме на световни финали. Футболът ни пада надолу, а аз смятам, че имаме нелоши футболисти. Ние сме отивали на световни финали с по-слаби играчи, при това тогава се класираха 16 отбора. Сега всеки трябва да се замисли, като се започне от националите - как се хвърлят и дали влагат всичко от себе си, за да се стигне до ръководителите - как организират действията си. Единствената константа си остава публиката - тя винаги е готова да подкрепи националния отбор, стига той да я радва с добра игра и всеотдайност. Искам да отправя и един призив към журналистите: Бъдете по-обективни и реални в своите критики и недейте да водите хората по криви пътеки.
- Преживели сте два обществени строя и два различни подхода във футбола. Каква е разликата отпреди 20 години и сега?
- Държавата си има много проблеми. Непрекъснато от един тунел влизаме в друг и трудно виждаме светлината в края им. И в тази ситуация за футбола, а и за спорта като цяло много малко неща направиха хората, които при всеки успех се тупаха в гърдите и идваха да се фотографират. А всъщност нищо не са свършили. Като почнеш от базата през кадрите и тяхната подготовка. Ние още читава зала нямаме, дано сега я направят най-после. Да не говорим за другото. Всичко сега почваме да го правим - ски курорти, стадиони, басейни, зали, стрелбища, всичко. Същото е и при работата с кадрите, с младите. Мисля, че държавата, не че е абдикирала, но понеже се задъхва от другите проблеми, е оставила спорта на възможно най-заден план. Леко захвърлен.
- Познавате много добре поколението, което сега ръководи българския футбол. Как оценявате организаторските качества на четвъртите в света?
- Не ме поставяйте в неудобно положение, не очаквайте от мен да оплювам някого или да говоря лоши работи. Борислав Михайлов е един добър президент, който натрупа опит и авторитет в Европа. Той трябва да бъде подкрепен, а не непрекъснато да бъде хапан и критикуван. Сред останалите също има хора, които могат, затова трябва да им помогнем. За да не делят бащина дружина, а да се стегнат и да дърпат каручката заедно. Те дойдоха на власт рано или по-точно млади, но вече е време да покажат мъдрост и зрялост от натрупания опит. Дано да покажат всичко това.
- Споменахте, че от един тунел влизаме в друг. Кога все пак ще се покаже светлината в края им? Поне за футбола.
- Ще кажа директно и конкретно. Ако ние не се напънем всички заедно, ама всички и наистина заедно, за класиране на финалите на следващото европейско първенство в Украйна и Полша, където все пак и отборите ще са не 16, а 24, това ще е грехопадението на българския футбол. Това поколение определено проигра шанса си, имаше момент, когато го сравнявахме с онова, великото от 1994 г. Но аз мисля, че сегашните ни звезди още не са казали последната си дума, имат шанс за последно 10, както казват картоиграчите. Имаме и нелоши млади футболисти, но е задължително всички заедно да се напънем и да направим така, че националите да се класират. Пореден провал води до забрава, а забравата води до нищожество.
- Не е ли парадоксално, че страни, смятани от нас за пълни аутсайдери, или ни бият здраво (като Кипър), или се класират на световно, както го направиха Словения, Словакия и Швейцария?
- Ние само трябва да се учим от тях, от опита им и от начина, по който те управляват футбола си и по който подготвят кадрите си. Това е европейският, да не кажа световният път: всяка страна, която създаде условия, може изведнъж да дръпне много, както го направиха споменатите. Истина е и друго, което се смяташе за клише - вече няма слаби отбори. И Швейцария, Словения и Словакия заеха местата на такива, които само приказват, а работа не вършат. Като нас, Полша, Чехия, Румъния, Хърватия, Украйна, Русия... Да погледнем реално - ако изключим Швеция и отчасти Белгия, другите неудачници са от бившия соцлагер плюс Турция. Това е показателно, тези отбори се люшкат.
- Предстои световно първенство. Знам, че не обичате прогнозите, но все пак: Кой ще е новият шампион?
- Борбата пак ще е между Южна Америка и Европа. Предполагам, че някой от европейските грандове, не знам кой точно, и Бразилия ще спорят за титлата.
- Европа никога не е печелила навън.
- Е, Африка все пак е неутрална територия. Вярно е, че европейците не успяха в Азия преди 8 години, но ще се радвам, ако шампионът е от нашия континент.
