Ирина Никулчина е една от най-титулуваните ни биатлонистки за всички времена. Сред големите й успехи в почти 22-годишната й кариера в ски бягането и след това в биатлона са бронзовият медал от олимпиадата в Солт Лейк Сити'02 г. в преследването на 10 км. Освен него Ирина има два бронза в спринтовете от Световната купа в Поклюка'99 и Руполдинг 2002. "7 дни спорт" помоли Никулчина да разкаже за дебюта си на бели игри в Лилехамер'94, когато записа четири старта в ски бягането.
- Какво си спомняте от олимпиадата в Лилехамер, г-жо Никулчина?
- Първото нещо, което ми направи впечатление в Норвегия, беше обстановката. Олимпиадата в Лилехамер беше подготвена на много високо ниво. Чувставах се горда, че ще се състезавам в столицата на ски бягането. По трасето имаше 120 хил. човека публика. За първи път виждах подобно нещо. Беше невероятно изживяване. Хората спяха около пистата. Опъваха хамаци и платки при -27 градуса. Не успях да се представя кой знае колко добре, но бях щастлива, че се докоснах до това вълшебство.
- Как решихте да преминете от ски бягането в биатлона?
- Приех биатлона като авантюра. Не мислех, че ще стане нещо сериозно. Всичко започна на олимпиадата Нагано'98, когато при мен дойде шефът на федерацията Васил Тончев и ми предложи да премина в този спорт. Не знаех какво ще се получи. Бях вече на възраст, в която е трудно да смениш спорта просто ей така. Притеснявах се дали ще успея да се справя със стрелбата. В крайна сметка обаче всичко се получи заради помощта на съотборничките ми. С Катя Дафовска и Павлина Филипова сме били заедно по лагери и съм гледала как се тренира биатлон.
- С какво се занимавате в момента?
- В момента съм ангажирана в центъра за работа с деца в Банско. Тренирам малчугани, така че не съм далеч от спорта. Освен това с мъжа ми имаме малък хотел.
- Катя Дафовска също се впусна в хотелиерския бизнес. По-трудно ли е в този бранш, отколкото на пистата?
- Захванах се с това, защото в Банско друг поминък няма. Разбира се, че е по-трудно. Попадаш в среда, която изисква опит и познания, които са нови за теб, но благодарение на приятели и контакти нещата се получават. С Катя си разменяме идеи и си помагаме и в хотелиерството.
- Мислите ли, че българския спорт ще изправи глава?
- Смятам, че вече се чувства промяната. Свилен Нейков е много сериозен човек, навътре е в проблемите на спорта. Не се задоволява с малко и с половинчати неща. Такъв беше в работата си с Руми Нейкова и с цялото гребане. Така че очаквам още положителни промени.
- Връщатe ли се често към олимпиадата в Солт Лейк Сити, където взехте бронз на 10 км?
- Да, заминах за олимпиадата много добре подготвена. Особено във функционално отношение. В старта от Световната купа преди игрите в Руполдинг бях 3-а. Още повече познавах много добре олимпийското трасе, по което бях карала година по-рано. Но въпреки всичко това не съм мислила за никакви медали. Изпуснах шанса си още в спринта, когато една грешка в стрелбата ме лиши от място в тройката. След това на 10 км стартирах ей така - колкото да мине този старт, а се оказа, че взех медал.