В последните 3 кръга от полската екстракласа нападателят на Заглембие (Любин) Илиян Мицански отбеляза 5 гола. 25-годишният българин е в чудесна форма, а полските медии не пестят похвалите си за представянето му напоследък. Мицански даде ексклузивно интервю за „Меридиан Мач".
- Илияне, май отдавна не си вкарвал пет гола в три поредни мача. На какво се дължи тази добра форма?
- На по-голямата ми мотивация и концентрация в играта. Не крия, че ми помогна и спортното щастие. През есента, когато треньор на Заглембие беше сегашният селекционер на „дружина полска" Франчишек Смуда, не ми гласуваше доверие и по-често оставах на пейката като резерва. Аз обаче вярвах в себе си и ето сега, когато се разчита на мен, започнах да вкарвам голове.
- В последния мач с Полоний (Варшава) вкара гол шедьовър, който беше избран за гол на кръга. Полската преса не спира да те хвали...
- Наистина това беше най-хубавият гол досега в цялата ми футболна кариера. Получих една топка в центъра на терена и като тръгнах напред, видях, че няма на кого да подам, и продължих сам до наказателното поле. Там излъгах един защитник, втори се опита да ме спре, но падна и аз стрелях покрай вратаря. Оказа се, че съм направил рейд от 61 метра. В резервите на Лех (Позна) в един мач от трета лига бихме с 6:0, вкарах и шестте гола, като един от тях беше подобен на този срещу Полония, но този сега е с по-голяма стойност, защото е вкаран в Екстракласата.
- Твоят съотборник Михал Сташяк сравни този гол с този на Марадона срещу Англия на световното в Мексико през 1986 г. и те нарече българският Марадона?
- Сташяк е капитан на отбора, винаги разчита на мен и се радвам, че не го подведох. Като се прибирахме след мача към съблекалните, тогава ме похвали и ме нарече Марадона, но аз му отвърнах: „Спокойно, нека да видя повторението, пък тогава ще реша дали съм направил нещо наистина голямо". Аз и преди да видя повторението
си знаех, че съм добър играч, но след като го видях, стигнах до извода, че пак съм си толкова добър, но с един гол повече. Този гол показа, че наистина имам голям потенциал и че не съм футболист, който вкарва голове само в наказателното поле. А в Полша съм известен, че именно там е моята сила.
- Родителите ти са ти на гости. Сигурно и това беше допълнителен стимул за теб, за да играеш толкова силно срещу Полония, нали?
- Да, те бяха на мача. Баща ми Емил Мицански ме похвали и се пошегувах, че вече имам повече голове от него, но той не ми остана длъжен и каза, че със сигурност има повече асистенции от мен в кариерата си.
- Начело на голмайсторите в Полша е Роберт Левандовски от Лех (Познан) с 13 гола, а ти си втори с 8. Имаш ли намерение да го настигнеш?
- Сега всеки журналист за това ме пита. Имам искрица надежда, че това може и да стане. Трябва обаче да подхождам спокойно към нещата. Ако моят отбор играе добре, в края на сезона сигурно и аз ще имам повече голове в сметката. Дали ще догоня лидера в класацията, зависи от мен, но и от съотборниците ми. Ле-вандовски е отличен футболист, който умее да вкарва голове. Не съм си поставил зa цел колко трябва да вкарам до края на сезона. В предишния вкарах 30 гола (26 за първенството и 4 за Купата на Полша) и 30 пъти се радвах. Ако сега вкарам половината, ще бъда много щастлив.
- Вече пета година си в Полша, а все още не си подписал с някой по-голям отбор, така както планираше, когато дойде тук. Какво не ти достига?
- Аз не се притеснявам, ако играя добре - и това ще стане. Когато дойдох в Полша бях само на 19 години. През първите 6 месеца в Амика (Вронки) в 15 мача вкарах 7 гола. После смениха треньора (б.р. - Мачей Скоржа, който взе Георги Христов във Висла) и наследникът му през следващите 6 месеца почти не ми даде шанс да играя. Ако кариерата ми тогава беше се развила по-различно, може би сега щях да съм в някой отбор от челната тройка.
- В края на зимния трансферен прозорец Висла (Краков) подписа с Георги Христов от Левски. Говори ли вече с него?
- Не, още не го познавам и не съм се чул с него. Аз и Сакалиев, и Любенов от
Арка не познавах от България. Едва тук, по терените, се запознахме и винаги си говорим, като се видим.
- След 5 години в Полша смяташ ли, че полското първенство е по-добро от българското?
- Със сигурност е поне 3-4 пъти по-силно. За съжаление в България на полското първенство се гледа с малко пренебрежение. Ако на някой български футболист дам на дивиди последният ни мач с Полония, ще разбере за какво става дума. Освен това тук хората много уважават играчите; повече, отколкото в България. Никога не съм почувствал някаква злонамереност или недоброжелателност.
- На 3 март България игра контрола с Полша във Варшава, която загуби с 0:2. Надяваше ли се Станимир Стоилов да те извика за този мач?
- Не, не съм разчитал на повиквателна и затова не съм разочарован. Жал ми беше обаче, че видях българския национален отбор толкова слаб и после се ядосвах, че някои поляци тук ни се подиграваха как са ни били...
- Мислиш ли, че по-нататък Мъри може да разчита на теб?
- Не знам, това си е негово право и решение кого да вика. Може би ако вкарам още няколко гола, ще ми обърне малко внимание.
- Президентът на Заглембие (Любин) има много интересен начин за поощряване след вкаран гол. Може ли да споделиш какво ти подари?
- След мача с Рух (Хожув) ми подари синя вратовръзка, а след мача с Арка -възглавничка. По-нататък, като вкарам още някой и друг гол, разчитам да ми подари „Ауди А8"...
- Когато вкараш гол, как се поздравяваш със съотборниците си от Заглембие?
- Ами, когато тичат към мен, за да ме поздравят, се събираме в кръг, прегръщаме се и почваме да крещим. „Така се забавлява българин в Полша!" Защото аз обичам да се забавлявам - и във футбола, и в живота.
