Италианецът Джузепе Акуаро е един от осемте чужденци, които бяха привлечени в ЦСКА през лятото.
Централният защитник обаче единствен успя да се наложи. Джузепе бе титуляр и при Дочев, и при Йовановски, и сега при Радуканов.
Бившият футболист на Аарау дори вече е сред любимците на Сектор „Г" заради четирите гола, които отбеляза в „А" група и Лига Европа.
Акуаро говори изключително рядко пред българските медии, но за „Меридиан Мач" се съгласи да даде пространно интервю.
Джузепе, как виждаш ЦСКА шест месеца след като дойде в тима?
- В момента се чувствам много по-добре, защото спечелихме последните мачове. В София е страхотно. Трябва да ви призная, че в началото имах проблеми с някои от съотборниците ми. Основно българи. Междувременно нещата обаче са доста по-добри и аз се чувствам превъзходно.
- Как успя ЦСКА да излезе от кризата?
- Със сигурност бяхме в сериозна криза. Не искам да коментирам неща от кухнята на отбора. Сега всичко върви. Побеждаваме. И това е най-важното.
- Как ще коментираш мнението на феновете, че заедно с Маркиньос сте най-добрите чужденци в ЦСКА?
- Щастлив съм, когато чувам такива приказки за мен. Но във футбола нещата се променят бързо. Можеш да направиш
десет силни мача, но след два-три слаби всичко се връща в изходно положение.
- Знаеш ли, че публиката на ЦСКА се съмнява в класата на повечето чужденци в отбора?
- Трябва да ви кажа, че за един чужденец не е лесно да играе футбол в България. И това не е заради българския футбол. Просто в един момент имахме проблеми вътре в отбора.
- Не са ли прекалено много чуждестранните играчи в ЦСКА?
- Може би, да. Вярно е, че сме много. Също така е ясно, че не всички чужденци играят така, както очакват феновете. Тук вече е и ролята на треньора, който трябва да прецени кои играчи са във форма и кои не стават.
- Какво е мнението ти за българския футбол?
- Виждам крещящи разлики в класата на отборите. Има много силни и доста слаби. Разли-
ката между Левски, Литекс и Миньор, например, е огромна.
- Как един италианец, играл в Швейцария, се чувства в средата на българския футбол, където няма бази и стадиони?
- В Швейцария също не всичко е перфектно. Срещу Базел играеш пред 20 000 зрители, но след това излизаш срещу Белинзона пред 2000 зрители. Тук имах щастието да играя в дербито срещу Левски. Атмосферата на стадиона беше прекрасна.
- Понеже спомена този мач - фаулира ли те Гарра Дембеле при победния гол на Левски?
- Ситуацията е такава, че има съдии, които биха свирили фаул в нападение. Но има и такива, като рефера срещу Левски, които оставят играта да продължи.
- Мнението ти за честите треньорски рокади в ЦСКА?
- За играчите не е добре да има чести треньорски смени. Когато треньорът си отива, значи нещо не е наред. Аз например съжалявам много за Павел Дочев. Той искаше да направи хубави неща за ЦСКА, но не успя се справи.
- В България казваме, че чужденците задължително трябва да са по-добри от местните, за да играят в големите отбори. Ти смяташ ли се за по-добър от българите в ЦСКА?
- По принцип то-ва е правилно схващане. Наистина чужденците трябва да сме подобри от останалите. Защото вероятно изкарваме и повече пари. Обикновено чужденците се привличат, за да направят разликата в един отбор. Но както знаем -невинаги се получава така. Специално за чужд отбор. Но когато имаш силен нападател, който вкарва във всеки мач, се усеща разликата.
- Кого имаш в предвид?
- Марко Еспозито, например. Той има общо два мача. Еспозито е играл на високо ниво в Италия. В ЦСКА тренира много здраво. Има желание да се докаже, но той на практика не получава шанс за изява. И затова няма как да покаже, че има достатъчно качества.
- Като цяло кой от чужденците в българския футбол би отличил?
- Дембеле от Левски. Той прави разликата при тях. Жоазиньо също е добър. Левски сам по себе си е обикновен отбор, но когато имаш силен нападател, който да вкарва във всеки мач, тогава се усеща разликата.
- Обижда ли те схващането, че щом италианец идва в българския футбол, той със сигурност не е висока класа?
- За мен беше важно да получа шанс да играя в Лига Европа. В Италия, за да играеш в такъв турнир, трябва да си част от тим от калибъра на Ювенту с. Като играч на ЦСКА имам уникалния шанс, че участвам в евротурнирите. Това е важно за мен. -
След като ЦСКА излезе от кризата, какви цели си поставяте? Къде ще завърши тимът в края на сезона?
- Във футбола невъзможни неща няма. Винаги трябва да вярваме, че можем да спечелим титлата. Но за наше добро е да играем мач за мач и да не създаваме големи очаквания в самите нас. Защото големите очаквания могат да внесат допълнително напрежение. ЦСКА обаче задължително трябва да се класира в челната тройка. Това няма как да не се случи.
- Как виждаш живота в София и България?
- Живея прекрасно в София. Семейството ми идва на гости. Роднините също бяха щастливи. Чувствам се чудесно. Няма какво да добавя повече.
- Нощна София предлага доста изкушения. Поддавал ли си се някога?
- По света има много градове, които предлагат изкушения. Но човек не може да се занимава с две различни неща. Или играеш футбол, или ходиш по заведения. Аз предпочитам футбола. Въпреки че човек понякога има нужда да разпусне от футбола и да иде на дискотека. Но това може да се случи само 1-2 пъти.
- Разкажи нещо за себе си? Някой интересен факт извън футбола?
- Аз съм семеен човек. Семейството е всичко. Имам сестра и брат и с нетърпение чакам Коледа, за да отида да ги видя.
- Какво е хобито ти?
- По принцип си стоя вкъщи. Слушам много музика.
- Каква музика?
- Зависи от настроението. Италианска музика, хип-хоп, хаус. Но най-вече хип-хоп.
- Първото нещо, което ти направи силно впечатление, след като пристигна в България?
- Жените. Има изключително красиви българки. Но ми направи впечатление и, че българките си слагат прекалено много силикон.
- Швейцарките не слагат ли силикон?
- Със сигурност слагат, но не толкова масово. Когато пуснеш по телевизията някой български музикален канал, виждаш за какво става въпрос.
- Какви са плановете ти за бъдещето?
- Гледам да не правя големи планове далеч в бъдещето. Целта ми е да ставам все по-добър. В ЦСКА се чувствам много добре. Завинаги в България едва ли ще остана, но за по-дълго може.