Детелин Баялцалиев: Сега никой не заплашва съдиите, но пак ги е страх

-          Г-н Баялцалиев, какво означава главен методист към Съдийската комисия?

-          Основните задачи на ФИФА и УЕФА в обучението е да се уеднаквят критериите на съдиите. Затова моята работа е насочена точно към това. Радва ме оценката на някои специалисти, че има напредък в това отношение. Друга задача, която съм си поставил, е да се направи пирамидална структура на организация на обучението. Аз като главен методист съм подбрал 4 души, които отговарят  за отделните зони в България – София, Варна, Пловдив и Велико Търново. Това са съответно Илонка Джалева, Радан Мирянов, Неделчо Чакъров и Петър Петров. Принципът, по който съм ги избирал, е да искат да работят. Защото има много по-добри съдии, може би и повече знаещи, но те не искат да се занимават с обучение. По-лесно им е да гледат мачове и да оценяват реферите.

-          Добре, но за мнозина звучи стряскащо жена да обучава мъже при положение, че имаме много добри съдии – бивши и настоящи.

-          Само в България страдаме от подобни предразсъдъци. В тази връзка бих казал, че навсякъде

 

 

По време на международните семинари обменяме опит с колеги от други страни и всички много ми се радват за избора. По време на първия курс за обучение в Англия, инструктор на моята група беше жена – действаща съдийка. Страхотно ерудирана, всички бяха категорични, че е най-добрата. Обясниха ни, че отговаря за обучението на реферите в цял регион на Англия.

-          А как бихте представили Илонка Джалева?

-          Тя е бивша международна съдийка, има голям опит и по нашите терени. Сега е съдийски наблюдател във „В” група.

-          Радан Мирянов от Варна е действащ съдия.

-          Няма значение. Той е преминал курс за обучение на инструктори, както и Неделчо Чакъров. Исках тази година през него да минат също Петър Петров и Илонка Джалева, но не се намериха финанси. За съжаление такива курсове има само в чужбина и за това са нужни доста пари. Аз и всички останали инструктори в България сме се самофинансирали, за да можем да обучаваме съдиите. Преди няколко месеца на семинара в Мадрид един от лекторите беше английският топрефер от близкото минало Стив Бенет. Той ми каза, от УЕФА са готови да съдействат на България да организира курс за инструктори. Помощта се изразява в изпращането на двама високо квалифицирани лектори, като от нас се изисква единствено да ги посрещнем. Най-напред обаче трябва да събера група от желаещи за инструктори и то от всички области на България. 

-          Кои са българите, обучени за инструктори на съдии?

-          Аз и Ичко Лозев сме изкарали и двете степени на курса в Англия. Борислав Александров, Иван Леков, Мартин Александров и вече споменатите Неделчо Чакъров и Радан Мирянов са другите, които преминали през курса. Всяка година в Англия се обучават 24 души от цял свят. Имаме и фитнес инструктор – Николай Петров. Той беше на семинара във Виена и е обучен да се занимава с физическата подготовка на съдиите. Досега ползвахме кондиционен специалист.

-          Добре ли са обучени българските съдии според вас?

-          Нашите рефери са доста компетентни, но трябва още да се вдигне качеството на обучение. За съжаление семинарите у нас са два пъти годишно по три дни, което е твърде малко. Ще дам пример с някои други страни. В Италия и Русия семинарите продължават по 14 дни, като се осигуряват задължително лектори от УЕФА. През зимата руснаците се събират в Анталия на топло и там се подготвят. По области и зони съдиите се събират веднъж на две седмици за методични конференции, на които се обсъждат ситуации от дисковете на ФИФА и УЕФА. Но не навсякъде има обучени инструктори и това е проблем. На терена влияят много други фактори. Забелязвам, че на терена много от съдиите не могат да забравят  кой е по-силния отбор. Освен това не са спокойни.

-          Това ли е причината да нямаме съдия на топниво вече 10 години?

-          Очевидно има спад в нивото на нашите съдии, но то не е свързано само с техните качества. В България се свири много трудно. Преди години всеки съдия беше заплашен да бъде набит и дори пребит – нещо, което вече го няма. Но пък сега всеки трепери мястото си в ранглистата и това носи напрежение. Преди също имаше грешки и то големи, но никой не се страхуваше, че може да бъде изваден от „А” група заради един мач. Докато сега е точно така. Друга причина за спада в съдийството е, че вече се стига много лесно до по-високите нива и така не може да се придобие достатъчно опит.

-          А пониженото ниво на футбола у нас влияе ли негативно на съдийството?

-          Напротив. Сега мачовете са по-оспорвани и това помага на съдиите да трупат опит, защото имат много ситуации за решаване на терена.

-          Често синовете на съдии, включително и вашият, поемат по пътя на бащите си и всички без изключение са подложени на много критики.

-          Така е и аз имам обяснение. Ако фамилията на рефера не е свързана с човек от съдийството, много по-лесно се преглъщат грешките – и от футболисти, и от треньори, и от журналисти. Често казвам, че

 

 

защото повече му преча, отколкото му помагам. Може би единственият плюс е, че гледам всички негови мачове и винаги му посочвам грешките, т.е. мога да го обучавам постоянно. Ангел е съдия от 12 години, а сега е на 28. Не казвам, че е велик, но ако наистина действах по друг начин, сигурно щях да го вкарам в елита. Сега свири в „Б” група. Искам сам да си извоюва мястото, а не аз да му помагам. Преди време имаше парадокс – на един съдия всяка среща му беше дебют и така третият му мач в кариерата се оказа в …”Б” група. И за другите синове на колеги важи това. Например Ангел Ангелов. Много интелигентно и симпатично момче, показва напредък, но постоянно е упрекван дори без да има причина. Може би му пречи това, че е прекален регистратор на терена и така се накъсва и изнервя играта.

-          Съжалявате ли, че не сте бил главен съдия в „А” група?

-          Разбира се. В началото вървях добре като главен съдия, за един сезон свирих 28 мача в „Б” група, но проблемът беше, че не обичам да се моля и да тропам по вратите. След 4 г. във втора дивизия изведнъж спряха да ми дават мачове и затова взех решение да се преквалифицирам в асистент. След световното първенство през 1990 г. бяха въведени специализираните търчефери и аз сам взех решението. Съдия на ФИФА станах през 1994 г.

-          Любопитно е как се озовахте на „Армията” през 2000 г.

-          Не съм фен на ЦСКА, както мнозина си мислят. Всичко стана много случайно. Мой колега, с когото работихме заедно във фирма за бяла техника, е приятел с тогавашния шеф в ЦСКА Лазар Василев. И той ме предложил за преводач на привлечения от Италия треньор Енрико Катуци. Голям човек и треньор, Бог да го прости. В същия момент имах голям проблем – получавах сериозни заплахи от един отбор, действащ със силови методи и усещах, че е по-добре да се оттегля за 1 г. Жена ми е плакала заради моите проблеми в съдийството. Веднъж ме срещна един от тези, които ме заплашваха. Каза ми: Опитваш се да спасиш при Васил Божков, ама няма да стане така. Не знам кой ми помогна, но слава Богу, всичко отмина с времето. Не само аз имах подобни проблеми, заплашвани бяха много колеги, а за съжаление някои пострадаха.

Източник: www.bgreferee.org