Славия - Левски днес не е това, което беше. В миналото дербитата бяха люти, национали имаше и в двата отбора. За да влязат на стадиона, хората подаряваха агнета. Биеха ту белите, ту сините. В последните години мачовете може и да са завързани, но обикновено Левски печели.
Последният успех на белите е от 8 март 2003 г., когато Славия победи с 2:1 на Герена. Дербито утре се очертава оспорвано. Дали дойде време белите отново да бият?
Попитахме Андрей Желязков и Николай Илиев. В "А" група Жужо игра само за Славия, а като ръководител работи в Левски. Ники Илиев дълги години бе капитан на сините, след края на кариерата си за кратко бе помощник-треньор на Славия. Освен за предстоящото дерби двамата говориха и за миналите битки.
- Г-н Желязков, какви са очакванията ви от мача Славия - Левски?
- Ще е оспорвана среща, със сигурност ще се получи дерби. Победителят не е ясен предварително и няма да е ясен до последно. Левски ще е уморен след тежкия мач с Лил. Сините трудно ще стигнат до победата на Овча купел. Крайно време е Славия да победи последователно ЦСКА и Левски. Възможно е победителят да стане ясен в последните минути.
- Има ли фаворит преди срещата?
- Не. Сигурен съм, че Славия няма да загуби мача. Дори е много вероятно да го спечели. Левски играе на два фронта и му е тежко да се представя добре във всеки мач. На сините футболисти ще им е трудно да се възстановят добре след мача с Лил. Освен това Славия загуби точки срещу Сливен и Литекс и сега е време да вземе 3 от мача с Левски.
- Как ще се отрази на Левски отсъствието на Гара Дембеле, Дарко Тасевски, Владимир Гаджев и Александър Александров?
- Ще им е много трудно без тях. Дембеле, Тасевски и Гаджев са най-добрите футболисти на Левски и го показват от началото на сезона. Трудно ще се намерят техни заместници за мача със Славия. Когато ти ги няма решаващите футболисти, няма как да играеш на същото високо ниво.
- Какво се промени през годините в най-старото столично дерби?
- Преди нямаше такава разлика в класите на отборите. Мачовете бяха непредсказуеми и се получаваха всякакви резултати. В последно време не е така. Славия следва целта си да създава млади играчи, които продава в чужбина. И това е нормално в условията на финансова криза. Никой не може да упреква политиката на клуба. Собствениците го управляват така, както сметнат за добре. Все пак, ако един отбор има високи цели, трябва да обиграва състава поне 2-3 години.
- Каква беше атмосферата около дербито, когато вие играехте?
- С голямо нетърпение очаквахме този мач. Не само футболистите, но и всички привърженици. Стадионът винаги беше пълен, от трибуните ни подкрепяха мощно. За нас този двубой бе въпрос на доказване и чест. Често биехме ЦСКА и Левски. Само като чуехме, че идва мач със сини или червени, се амбицирахме максимално. Искахме да се докажем пред всички. Случваше се после да падаме като домакини от Берое, но важното беше, че сме победили ЦСКА или Левски.
- Кои срещи между Славия и Левски са оставили най-силни спомени у вас?
- Помня един много оспорван мач за Купата на България. Елиминирахме ги трудно след дузпи, но победата беше много сладка. Помня и други важни победи. Веднъж играх либеро, а треньор ни беше Манол Манолов-Симулията. Тогава също ги надиграхме и стигнахме до победа. Случвало се е и да повеждаме с 2:0, и да губим с 2:3. Винаги се получаваха зрелищни мачове с изненадващи резултати в края.
- Повече именити футболисти ли играеха тогава и в двата отбора?
- Не искам да ги сравнявам, но основната разлика е една. Тогава футболистите обичахме футбола, играехме заради самата игра. Заплатите и премиите не ни интересуваха. Всичко беше въпрос на чест. Тези мачове се чакаха по 6 месеца, и то с голямо нетърпение. След победи в дербитата чувството е много хубаво и ни държеше дълго време.