Сър Алекс за пореден път обезкуражи мераклиите за мениджърския пост в Манчестър Юнайтед с уверението, че няма никакви планове да се отказва. На пресконференция в Доха, Катар, където изгледа контролата Аржентина - Бразилия редом до Зидан, Фъргюсън подкрепи кандидатурата на домакините за Мондиал 2022 и сподели интересни неща с аудиторията си.
- Сър Алекс, вие сте мениджър на Манчестър Юн повече от 24 г., а идния месец ще надминете рекорда на сър Мат Бъзби по престой на този пост в клуба. Планирате ли да се откажете през 2011 г., както намекнахте преди?
- О, не се безпокойте, аз пак ще си променя мнението. Въобще не съм в настроение за отказване. И докато се намирам в добро здраве, възнамерявам да продължавам още. Аз съм феномен! Ако здравето ми се влоши, тогава ще е съвсем различно. Моето семейство ще вземе решението. Но пенсионирането е за младите хора, защото след това те могат да се заемат да правят нещо друго. А ако аз приключа моята работа, къде другаде смятате, че мога да отида? Има само един път - надолу!
- Имало ли е период, когато сте се изкушавали да станете треньор на друг отбор?
- Може би щеше да е чудесно, ако бях отишъл в Барселона в даден момент. Щеше да бъде сбъдната мечта. Тяхната идеология и философия, изобщо всичко при тях е фантастично. Но аз съм в подобен клуб, що се отнася до философията и визията.
- Имахте сериозно предизвикателство, когато Уейн Руни обяви, че иска да напусне Юнайтед, защото клубът няма амбиции. Как успяхте да го накарате да подпише нов 5-годишен договор с клуба?
- Някои млади хора днес получават лоши съвети. Той (Руни) си има агент, който не е най-големият любимец, поне в нашия клуб. Агентът на Руни му пробута идеята, че някъде си има по-голям клуб, който го чака. Не смятам, че ставаше дума за игра, чрез която Уейн да си издейства още по-добър нов договор. Руни просто прибърза, като следваше съветите на своя агент. Но когато видя каква е реакцията на медиите и на феновете, като видя какво ще кажат хората, той осъзна, че е направил грешка. Но няма нищо лошо в това да сгрешиш, стига след това да признаеш грешката си. Руни се извини и подписа нов договор след няколко часа.
- Кое е най-важното за един футболен мениджър, за да има успех?
- Моята най-голяма грижа винаги е бил контролът. В мига, в който някой футболист застраши моя контрол над съблекалнята и над отбора, аз съм длъжен да взема сериозни мерки. Аз трябва да преценя дали това е нещо сериозно. Дали влияе зле върху духа и морала на отбора. Дали се отразява лошо на резултатите. Дали влияе на атмосферата в съблекалнята. И ако случаят е такъв, тогава футболистът трябва да се махне задължително. Всички трябва да виждат моята сила и власт В минутата, в която някой футболист стане по-важен от мениджъра, клубът е мъртъв. Историята на този клуб отива на вятъра. Аз съм най-важният човек в Манчестър Юнайтед. И така трябва да бъде.
- Какви са отношенията ви със собствениците на клуба семейство Глейзър, срещу които има сериозно недоволство от страна на феновете?
- Отношенията ни са великолепни, те (семейство Глейзър) никога не ме притесняват, те никога не ме обременяват с телефонни обаждания. Те никога не се месят в работата ми. Какво повече мога да искам? В този смисъл аз съм привилегирован. Чувал съм истории как собственици на клубове - английски собственици, пращат есемеси на своите мениджъри по време на тренировки. Но това, че някои хора са успели в бизнеса, съвсем не означава, че ще имат успех и във футболния клуб.
- Английската Висша лига е изключително силна, докато английският национален отбор не е на същото ниво. Какви са проблемите на Англия според вас?
- Има твърде големи очаквания от отбора на Англия. Клубовете играят твърде много мачове, има нужда от зимно прекъсване, но програмата на телевизиите няма да го позволи. Аз се възхищавам от Фабио Капело.
- Кои треньори цените най-високо?
- Арсен Венгер и Жозе Моуриньо са двама от най-добрите мениджъри в света. Но за мен най-вдъхновяващ е примерът на Боби Робсън, към когото изпитвам огромно уважение и възхищение. Боби бе идеалният пример за всеки, който иска да се заеме с тази работа и не е наясно каква енергия се изисква за нея. Трудно е да запазиш ентусиазма си цял живот, но Боби беше такъв. Много млади мениджъри имаха възможност да покажат своя потенциал, но амбициите им бързо се изпариха.
- Какви промени настъпиха във футбола?
- Светът се промени, отношението на футболистите се промени. И в резултат се наложи и аз да променя своето отношение. Донякъде поомекнах. Сега ми се налага да работя с по-крехки човешки същества в сравнение с преди. Те са коткани от съвременните родители, агенти. Дори понякога и от собствения си имидж - те изпитват нужда хората да ги видят с техните татуировки и обеци. Някои футболисти дори плачат в съблекалнята. А Брайън Робсън (бившият капитан на Ман Юн през 80-те години) никога не плачеше. За мен днешният свят е съвсем различен и се наложи да се приспособя. Трябва да подхранвам егото на всеки футболист, за да ги подтиквам към успеха. Няма нищо лошо и в това да се разкрещя, стига да си струва и да е подходящо.