Обадих му се, за да му кажа, че пиша за в. "Ел Мундо" и за да ми даде интервю на следващия ден. Лапорта ме покани в офиса на своята адвокатска кантора. След опита за убийство от страна на фенската фракция на Барса "Бойхос Ноис" той е винаги с ескорт, а един автомобил го следва навсякъде. Лапорта не се вмества в представите за предварително програмирано поведение, защото целият е хормони и огън. Не обявява твърдо, че ще се посвети на политиката, след като напусне Барса. Но ако трябва да направя прогноза, бих казал, че не виждам как на 49 г. Жоан Лапорта ще се прибере вкъщи и ще се върне към адвокатската си практика, просто така.
- След като станахте най-големият президент в историята на Барса, сега сигурно искате да станете най-големият президент на Каталуния.
- Най-големият президент на Барса бе Ханс Гампер, който създаде клуба и който го спаси от изчезване на 2 пъти, при това в много тежки условия. Неговият дух винаги ни е служил за пример. Един швейцарец, пристигнал в Барселона, станал привърженик на Каталуния и платил висока цена, за да защити идеите си. Духът на Гампер ни дава импулс и сили да се борим за това, в което вярваме.
- Сеньор президент, да говорим за Каталуния.
- Не, за Каталуния ще говорим после. Това, което искам да ви кажа, е важно: същината на Барса не е в това, което спечели, а в начина, по който го спечели. С футбол в името на футбола, един футбол, който се основава на владеенето на топката и на осъзнаването какво трябва да се направи с нея. Един футбол, който извежда на преден план красотата, спектакъла, бързината, творческата и интелигентната атака, головете. Ето по този начин ние печелехме.
- Сеньор президент, това е вече минало, вашето прекрасно наследство и завещание. Да поговорим за вашето бъдеще. За политиката.
- Веднага. Но първо ме оставете да кажа, че успехът от миналата година и от предните сезони не се дължи нито на късмета, нито на това, че топката влезе в мрежата. Тук въпросът опира до клубния модел. До модел с идеали. Без идеали - футболни и национални, ние сме нищо. Що се отнася до нашата чисто футболна физиономия и идентичност, футболната ни идея се преподава и практикува още от клубната ни школа. Най-каталунската Барса в цялата история на клуба е същевременно и най-универсалната Барса за всички времена, с най-много пожънати спортни успехи. Тази Барса, която побеждаваше, е нещо повече от просто един клуб, защото представлява една определена форма на мислене и на съществуване. Тази Барса отива далеч зад чисто футболните граници. Ние сме носители на най-вълнуващата епическа поезия в историята: тази епика, която води поробените народи по пътя към свободата.
- Вие смесвате футбола с политиката.
- В цял свят смесват футбола с политиката. И ако Каталуния няма право да се състезава със собствените си отбори, то е, защото Испания политически е решила да наложи вето на тази възможност. В същото време Шотландия може да се състезава със собствен отбор, защото Обединеното кралство, също политически, е приело и разрешило тази възможност.
- Добре, но все пак вие смесвате футбола с политиката.
- Аз никога не съм правил партийна политика от позицията си на президент на Барса. Барса си остава един друг начин да защитаваме интересите и свободите на Каталуния. Естествено, Барса също така е и футбол: и ние дадохме на хората много футбол. Ние им дадохме най-хубавия футбол, който изобщо някога е виждан в рамките на един исторически сезон. Ние дадохме на хората и онова 6:2 на "Бернабеу". И точно този резултат първобитната происпанска медийна прослойка никога няма да може да преглътне. Оттам срещу мен бе насочена толкова много ярост.
- Значи пак се върнахме на темата "испанците срещу Лапорта".
- Тези, за които говоря, не могат да понесат, че аз говоря ясно. Много сме каталунците, които смятаме, че нашата нация се нуждае от собствена държава, за да управлява нашите богатства и ресурси. Аз заявявам ясно, че ние сме една нация, на която й липсва държава. Вече стана ясно, че испанската държава не разрешава проблемите на каталунците. Нито икономическите, нито социалните, нито културните, нито езиковите. Опитахме диалог, споразумения, отстъпки. Каталуния трябва да се събуди. Всичко зависи от нас самите.
- Големият въпрос е каква роля виждате за себе си за това пробуждане.
- Още не съм решил. Ще го сторя преди Страстната седмица и ще го обявя, когато приключи мандатът ми в Барса. Но още не съм решил дали ще се явя. Политиката не е лесна работа. Явих се за президент на Барса, защото смятах, че познавам достатъчно добре Барса. Баща ми ме възпита в такъв дух - да обичам Барса и Каталуния. Още не зная дали Каталуния иска водач или мъченик. Аз не искам да се превръщам в мъченик. Но мога да бъда лидер. Само че първо трябва да разбера дали има основа за такава борба. Наясно съм, че ако реша да се хвърля в политиката, то е, за да се кандидатирам за президент на Каталуния.
- И ако спечелите, ще извоювате независимостта.
- Свободата. И нека испанците да не се тревожат ни най-малко: ще имаме отлични отношения, ще бъдем съседи за пример. Вижте, самите испанци са първите, които приемат, че те са една нация, а ние - друга. Да вземем отбора на Севиля: какво знаме имат на фланелките си? А какво знаме има на фланелките на Реал (Мадрид)? Испанското. Защото те са испанци, а ние - каталунци. Ето защо ние носим цветовете на нашето знаме на екипа на Барса. Няма да е кой знае колко трудно да го приемат.
в. "Ел мундо", Салвадор Сострес
Жоан Лапорта: Не искам да стана мъченик, а водач
Барса е поезия, която сочи на поробения ни народ пътя към свободата, заяви президентът
