Солскяер на прощаване: Пожелавам всичко най-добро на своя наследник!

Уволненият от Манчестър Юнайтед мениджър Оле Гунар Солскяер даде прощално интервю пред клубната телевизия, с което се сбогува с отбора, играчите и феновете.

В него той благодари на ръководството за гласуваното доверие и изрази увереност, че съставът, който оставя на „Олд Трафорд“, има сили да се бори за титлата във Висшата лига.

- Оле, това е тъжен ден за всички, които ти се възхищаваха, но ти се реши да говориш…
- Знаете какво означава за мен този клуб и какво исках да постигна. За клуба, за феновете, за футболистите, за всички останали. Исках да изведа отбора до следващото ниво, на което той да се бори за титлата, да печели трофеи и смятам, че е редно, че всичко казано това идва директно от мен. Не искам да отговарям на всички… ще има журналисти, които ще ме молят за интервюта, но - не, няма да давам такива. Искам да се махна оттук. Ще си тръгна през парадния вход, защото смятам, че всеки знае какво съм направил за този клуб. Той е всичко за мен и заедно сме една добра комбинация, но за съжаление не успях да постигна нужните ни резултати и дойде време да се оттегля.

- Изкара начело на тима почти три години. Горд ли си от работата, като погледнеш назад?
- Горд съм, много съм горд! Разбира се, това е едно от нещата, за които си мечтаеш. Когато си бил играч в клуба, когато си бил наставник на резервите, логично следващата стъпка е да водиш първия тим, защото само това не си правил, а си си мечтал за него. Аз вече го направих. Беше забавно, изключително интересно от първата до последната минута. Ето защо трябва да благодаря на всички футболисти, защото те бяха на топ ниво от първия ми ден тук като мениджър. Едни бяха привлечени, а други напуснаха, но с всички тях беше удоволствие да се работи. Преди всичко обаче искам да благодаря на борда и собствениците, че ми дадоха тази възможност, защото тази работа не е за всеки. А аз получих този шанс. Горд съм от това, чувствам се привилегирован да получа доверието да се опитам да водя отбора. Наистина се надявам, че оставям тима в по-добро състояние в сравнение с идването ми. Създадох отлични приятелства, преоткрих някои страхотни приятели, станах близък и с нови хора от щаба. А с тези служители, които бяха тук и в предишния ми престой, сме си добри приятели и поддържаме връзка, което в крайна сметка е най-важното. Запалянковците пък бяха фантастични. Още от първия ни мач срещу Кардиф до последния сега. Те са върхът и с тях пак ще се видим.

- Като спомена за дебюта в Кардиф, си мислех за спомените през тези три години и какво ще остане в съзнанието ни най-напред. Този двубой тогава беше специален, нали?
- Разбира се, Рашфорд вкара след само три минути игра или нещо такова, след което се развихрихме. Не знам колко срещи спечелихме, но се гордея с успехите си и силните серии, които постигнахме. Имаше рекорд: 10 победи в началото или нещо подобно. Запомнянето на числа не ми е сила, но знам, че се представихме добре. Поредицата от успешни гостувания, когато не губехме… Не говорим за това нещо, защото аз, Майк Фелън, Майкъл Карик и Киърън Маккена (асистентите на Оле - б.ред) не сме такива хора. Но в момента това е нещо, което ме прави горд, като се сетя за него.

- Да не забравим и за Париж също така…
- О, да, онази вечер (елиминирането на ПСЖ от Шампионската лига с гол в края - б.ред.). Това вероятно беше първата вечер, в която някои от момчетата усетиха какво в действителност е Манчестър Юн. Понеже изоставахме в общия резултат и всички смятаха, че нямаме никакъв шанс срещу един солиден съперник с качествени играчи. Но нашите момчета показаха типичните за Юнайтед характер и чест. Тази игра тогава… Разбира се, че това винаги ще го помня. А и имам една много хубава снимка как празнувам със сър Алекс Фъргюсън и Ерик Кантона. Има и видеа от съблекалнята. Това са хубави спомени.

- А какво ще кажеш за изграждането на нов отбор. Говорим за тима, който завари при идването си, и този, който, за съжаление, оставяш сега. Като погледнеш в момента, можеш ли да кажеш, че виждаш подобрение?
- Както съм казвал в много интервюта, аз се радвах на подкрепата на ръководството. Бордът и собствениците бяха зад мен в това да привлека качествени футболисти и смятам, или да кажем, че знам, че оставям един по-силен отбор. Атмосферата е фантастична и се гордея с това, защото който дойде след мен, ще му хареса да работи тук. Не искам да избързвам да го кажа, но и при двата пъти, в които напусках Мьолде, после клубът ставаше шампион в следващия сезон. Така че… пожелавам всичко най-добро на наследника ми. Очакванията са такива!

- Основите са положени…
- Мисля, че в този клуб има потенциал. Всички ние обичаме клуба и всички искаме да видим как той се развива.

- Част от работата ти включваше и клубната академия, тъй като ти даде шанс на играчи от нея. Смятам, че по твое време школата беше съживена.
- Това е Манчестър Юн, това е ДНК-то на Манчестър Юн. Длъжни сме да даваме шанс и да промотираме младите, а в това сме добри. Убеден съм, че академията, където ръководители са Ник Кокс и моят добър приятел Марк Демпси, остава в добри ръце и ще виждаме как таланти от нея пробиват нагоре.

- Не очаквам днес да си следял детайлно социалните мрежи, но сме свидетели на изключителна вълна от емоции от привържениците. Ти винаги си имал отлична връзка с тях - и то не само през тези три години, а от 25 години насам. Та какво би искал да им кажеш?
- Беше приятно изживяване. Нека да продължим да подкрепяме отбора и да стоим твърдо зад него. Феновете се държаха страхотно с мен още от първия път, когато ритнах топката тук. Даже вкарах гол с един от първите си изстрели.. та досега. Сигурен съм, че пак ще се срещнем, защото, ако има място, на което ще продължа да гледам мачове, то това е “Олд Трафорд”.

- Значи пак ще те видим…
- Определено! Ако искате да съм с вас край терена, готово! Пожелавам всичко най-добро на хората. Знаете, че всички отнесохме много критики и “бла-бла-бла”, но аз съм впечатлен от отношението и начина, по който работиха всички хора в клуба. Обикновено идвах на базата в 07:00, а понякога и 07:30 часа. Казвах си “Ей сега ще съм ги изпреварил”, но нямах никакъв шанс… Нямаше дори един ден, в който аз да бъда първи тук!

- Очевидно е, че когато пристигна, отборът се намираше в трудно положение и назад в класирането. Но ти успя да го изведеш от шеста позиция в първия сезон до трета и после до втора. Като погледнеш назад, считаш ли това за отлично постижение?
- Да, много се гордея с това! Забавлявахме се през първия сезон. Но след това да финишираме трети… Този последен двубой тогава… Джеси Лингард се разписа. Начина, по който успяхме да направим онази серия и да завършим на трета позиция… това беше страхотно. Всички свършиха отлична работа. Второто място през миналия сезон пък - пред определено някои от най-силните клубове в Европа… Смятам, че това си беше впечатляващо постижение. А и стигнахме напред в Европа. Понякога разликата от нещо повече е много малка - една дузпа. Бяхме близо и винаги ще помня и това. Полуфиналите. Осъзнавам, че основите вече са положени и знам, че момчетата са готови да “избухнат”. И съм убеден, че ще го направят.

- Това ли е нещото, за което ще продължиш да съжаляваш: да си бил толкова близо до вдигането на трофея, за който не спираше да говориш и за това колко важен би бил той за клуба? А беше толкова близо…
- Да, може да се каже така. Ако бяхме спечелили Лига Европа, това щеше да е успех. Но знаете, че невинаги трофеите са мерилото. Разликата дойде в малките неща. Във финала не успяхме да реализираме 11 поредни дузпи. Може и да ви е смешно, но аз се гордея с всяка една секунда тогава.

- Напоследък обаче като че ли беше трудно, Оле. Какво предстои за теб оттук нататък?
- Ще прекарам известно време със семейството ми. Вероятно това беше най-трудното от всичко, особено през пандемията, тъй като в Норвегия не беше затворено, а ние тук бяхме ограничени. По тази причина семейството ми се завърна в родината ни и живяхме разделени. Също така сега, разбира се, ще наблюдавам двубоите на Манчестър Юн и ще подкрепям следващия мениджър. Пожелавам му да постигне успехи. За радост съм поставил основите за това, защото знам, че съм добър в това, което правя. Вероятно ще се завърна в професията. 

- Значи оставаш като фен отдалеч?
- Такъв съм си и пожелавам всичко най-добро на играчите. В клуба има някои много, много силни футболисти и добри хора. Сигурен съм, че те ще се мобилизират и ще направят силна серия.

- Ясно е, че ще продължиш да следиш тима, Оле, но какво би посъветвал момчета преди поредния важен двубой след няколко дни - гостуване на Виляреал?
- Както им казах тази сутрин вече, трябва да вярват в себе си, защото могат повече. Не успяхме да го покажем, но е така. Сега Майкъл Карик застава начело, а аз го уважавам много. Разчувствам се в момента, защото той е върхът. Момчетата ще се справят.

- Винаги ще си добре дошъл на “Олд Трафорд”...
- Надявам се да е така.