На 2 март 1991 г. на "Олд Трафорд" се роди една легенда. 17-годишният Райън Гигс за първи път се появи в официален мач на Манчестър Юнайтед. Червените дяволи, които в предишните седем мача нямат победа, губят на "Олд Трафорд" от Евертън с 0:2. Но началото е сложено, а то е последвано от 20 години славни успехи на една истинска икона. Райън Гигс сподели спомените си за двете десетилетия с червената фланелка пред английския "Гардиън".
- Помните ли първия си мач?
- Смътно. Но не мога да забравя как Дейв Уотсън ми влезе грубо с двата крака, раната на коляното ми после не мина сума време. А също и че Алекс Фъргюсън крещя в съблекалнията след мача на някакъв неразбираем език, но това се случваше и по-нататък.
- Мислите ли, че един ден ще има и ваша статуя до тази на Боби Чарлтън пред "Олд Трафорд"?
- Не знам. За какво ли всъщност - за това, че 20 години съм трамбовал левия фланг ли? Така поне разправя сър Алекс. Но за мен ще бъде чест, ако един ден получа такова признание.
- Мислите ли за живота си след края на кариерата ви?
- Допреди три-четири години не се замислях, краят не се виждаше. Сега обаче започвам да изпитвам лека несигурност. Може би ще остана във футбола. Един вариант е да се опитам да бъда треньор. Имам още предложение от клуба си да бъда негов посланик. Не съм решил.
- Как може футболист да играе непрекъснато 20 години на най-високо ниво?
- Всичко опира най-вече до ген, до това дали организмът може да понесе това натоварване. Оттам нататък трябва да водиш живота по правилния начин за един спортист.
- Като млад обаче пообиколихте доста дискотеки и клубове в Манчестър?
- Така е. С гардовете по вратите на дискотеките и клубовете бяхме на малки имена. Но това си има последствия - по тези места има много папараци, жълтите вестници дебнат. Един вестник направи седмичен репортаж за мен, за нощния ми живот, за раздялата между родителите ми, за семейството на баща ми. Изобщо не ми хареса. Пък и Фъргюсън направи нужното, за да ме стегне.
- Наистина създавате образ на човек, който бяга от популярността?
- Е, не мога да съм като Рио Фърдинанд, на който първата работа сутрин е да обясни на своите 600 000 последователи в Туитър какво точно е хапнал на закуска.
- Най-лошите ви моменти?
- Първият ми пълен сезон за Юнайтед, когато Лийдс ни взе титлата под носа. Чувствах се празен няколко месеца. Загубата от Барселона във финала за Шампионската лига. В автобуса пред стадиона седях като вцепенен - аз бях слаб, отборът беше слаб, това беше последният мач за сезона и никога повече нямаше да имаме шанс за реванш. Ужас!
- За 20 години сменихте 131 съотборници. С кой ви е било най-приятно да сте на терена.
- Пол Скоулс. Не съм виждал играч, който да прави футболът да изглежда толкова лесен. Брайън Робсън, а след него Рой Кийн. С тези хора излизаш на терена и знаеш, че няма как да загубиш.
- Кой ще си отиде пръв от Юнайтед - вие или сър Алекс?
- Фъргюсън е велик. Със сигурност ще остане на поста си още 4-5 години, той е биткаджия. Ще ме надживее на "Олд Трафорд", в това няма съмнение. Макар че и той омекна - струваше ми се много по-страшен, когато бях на 13.
- Разкажете за някоя интересна случка с него.
- Няколко седмици след дебюта ми Брайън Робсън и Стив Брус ми казаха: "Виж, вече направи няколко мача за първия отбор, спокойно можеш да отидеш при Фъргюсън и да поискаш клубен автомобил". В канцеларията обаче разбрах какъв номер са ми врътнали. Алекс напълно превъртя, жалко че нямах нещо да го запиша.
Райън Гигс: Сър Алекс остаря и омекна
Ходех по дискотеки, но той бързо ме стегна, призна уелсецът
