Йордан Йовчев е сред ТОП 10 на българските спортисти за всички времена. Големият шампион не се измори да печели европейски, световни и олимпийски отличия. Много от неговите съотборници от златното поколения на българската спортна гимнастика закачиха екипите си на стената. Част от тях станаха треньори, други потърсиха реализация в чужбина, трети завъртяха бизнес. Данчо Йовчев продължава да се състезава.
Роден е на 24 февруари 1973 г. Първите си стъпки в спорта прави на 7-годишна възраст при треньора Живко Добрев. По-късно израства при Иван Славчев. За един олимпийски цикъл Йовчев бе част от голямото семейство на варненския клуб "Интерком груп-Черноморски юнак".
На игрите в Сидни Йовчев стана двоен олимпийски шампион. В "Атина 2004" той изигра перфектно съчетанието си на халки, но съдиите го ощетиха за сметка на Димостенис Тамбакос.
- Докато спортът ми носи удоволствие, докато имам все още възможности да печеля медали и отличия за България. Годините нямат никакво значение, когато си трениран, концентриран и спазваш режим. Разбира се, вече не стоя с часове в тренировъчната зала, както когато бях двадесетгодишен. Пазя се повече, загрявам продължително, внимавам да правя перфектно всеки елемент от съчетанието си.
- Едва ли има българин, който да не те познава. Какво ти самият би допълнил за себе си?
- Аз съм съвсем обикновен човек - като всички мои връстници, но за разлика от тях съм израстнал със спорта. Това включва безброй тежки тренировки, състезания, победи и загуби, полети със самолети от единия до другия край на света, отсъствия от дома и семейството. Между другото, вече навъртях 30 години непрекъсната спортна кариера.
- Какво ти дава известността?
- Известността в България дава много предимства. Тя те зарежда с много емоции. Покрай нея си създаваш контакти, вдигаш си самочувствието. Хубаво е, когато срещаш обич и уважение в очите на обикновените хора. Спират те деца, за да те пипнат, да ти искат автограф. Всичко това е хубаво. Разбира се, у нас тази известност не носи никакви конкретни дивиденти, както е например в САЩ.
- А какво ти отнема?
- Спортът и популярността ми отнемат голяма част от свободното време, както и от личното пространство. След като си станал известен, спечелил си медали и награди, познават те всички по улицита, ти не можеш да се държиш както си искаш - да ругаеш, да не уважаваш хората, да крещиш. Все пак трябва да си даваш сметка, че в някаква степен си пример за подражание на подрастващите.
- Можеше ли Йордан Йовчев да се занимава с нещо друго, освен с гимнастика?
- Всъщност започнах със спорта може би случайно. Треньорът от Пловдив Иван Славчев дойде в училище "Христо Ботев", където учех, и избра няколко деца. Едно от тях бях аз. Дотогава нямах никакво отношение към гимнастиката. Явно така ми е било писано, защото оттогава до днес не познавам друг по-интересен спорт от нея. Мисля че не съм сгрешил, като съм приел спорта за настояще и бъдеще. Макар че е индивидуален спорт, гимнастика ме научи на добри отношения, самодисциплина, увереност в себе си и обективност в различни ситуации. Спомням си първото спечелено състезание - бях на седмото небе. Сега малко притръпнах и дори спрях да се ядосвам, когато съдиите ме ощетяват.
- Значи приемаш спокойно загубите?
- Истината е, че никой не обича да губи. Това е едно болезнено чувство, особено когато очакванията от теб са големи. Същевременно едно такова падане те зарежда с повече хъс и ти дава стимул да положиш още повече усилия и следващия път да успееш. На олимпиадата в Пекин направих груба грешка, която не се видя, но бе сериозна. Не успях да задържа въртенето, силата ми дойде в повече. В такъв момент дори не се сетих, че до състезанието изпитвах силни болки в китките. Може би надеждата, че ще грабна най-после олимпийското злато, ми повлия. Имах шанс за медал, но го пропилях.
- Кое е най-трудното състезание, в което си участвал?
- Всяко едно състезание само по себе си е много тежко и несравнимо с друго, но олимпийските игри са най-тежките и отговорни, тъй-като представям не само себе си, а страната. И се чувствам длъжен да оправдая очакванията на народа.
- България или САЩ е по-добре за живеене и спортуване?
- Живял съм и съм спортувал и на двете места. За мен най-добре е малко в България и малко в Америка. Междинният вариант ми допада. Но казвам само за сега, всичко зависи от целите и подготовката ми в бъдеще.
- Трудно ли се поддържа добра форма?
- Не само е трудно, а се изискват неистови усилия. Изпитвам го на собствените си плещи. Всеки спорт по своему е много труден и възрастта оказва влиянието си.
- Какво мислиш за сегашното състояние на спорта в България?
- Имаме много качествени и добри спортисти, които продължават традициите в различните игри. Но времената са трудни дори и за по-богатите от нас държави.
- Как се чувстваше в тв играта "ВИП денс"?
- Беше напълно нетипично за мен, но се радвам, че бях част от това шоу. За мое учудване много от танците ми допаднаха като стил, но винаги съм залагал на атрактивното и танцът, който ме грабна, беше хип хопът.
- Поканиха те и за лице на мъжка мода?
- И това бе нещо непривично и неочаквано за мен. Съгласих се от любопитство. Стилът ми е спортен, но обичам да съм със стилни, комфортни и удобни дрехи. Мисля, че е редно всеки мъж да има в гардероба си поне един костюм. Не се подчинявам прекомерно на модните тенденции. Стремя се да изглеждам добре, но и да се чувствам удобно в ежедневието си.
- Аксесоарите, без които не можеш?
- Шапка, часовник и слънчеви очила.
- Какво прави Данчо Йовчев в свободното си време?
- За съжаление свободното ми време е наистина доста ограничено, но и колкото и да е малко, го споделям със семейството и приятелите си. Чета книги, слушам радио. В дългата си спортна кариера научих, че трудът и упоритостта рано или късно, под една или друга форма, се увенчават с успех.
- С какво искаш да те запомнят твоите фенове?
- Освен с медалите и спортните постижения, искам моите привърженици да виждат в мен един човек като тях самите. Надявам се хората от ден на ден да бъдат по-истински, да се обичат и да се радват на това, което имат.