Серафим Тодоров, известен като Сарафа е роден на 6 юли 1969 г. в Пещера. Олимпийски вицешампион от Атланта '96, четирикратен световен шампион и 4-кратен европейски по бокс Два пъти е избиран за Спортист на годината (1991 и 1993 г.). Серафим има и три титли от турнира „Странджа” - 1989, 1993 и 1996 г. През 1996 година Сарафа побеждава Флоид Мейуедър, който е бивш състезател по бокс за аматьори, непобеден в професионалната си кариера.
- Серафиме, в Пазарджик ли си се устроил сега ?
- Да, в Пазарджик съм. Бях едно време в Пещера, но спряха да лапат от мен. Бързо достигнах пари и слава и ме ценяха само заради парите, които носех. С една дума - "златна кокошка".
- Само докато имаха полза от тебе, така ли?
- Ами да. За тия титли ми даваха мижави стотинки. Световните първенства ми бяха като републиканските -бях една лавина. Немската и руската статистика ми дават оценка, че съм най-добрият аматьорски боксьор на планетата за 90-те години. Преди мене нямаше американци, нямаше руснаци, кубинци. Господ беше с мен. Вършех много хубави работи за държавата -много реален, много точен бях. Но сега никой не се сеща за мен.
- Не се ли чувстваш обиден?
- Как няма да съм обиден?! Само вие, журналистите, не ме забравяте - пише се в пресата, дават документални филми, мои стари архиви, но от големците никой не се сеща да попита как се чувствам, как живея. Пък аз съм един такъв наивник. Мисля, че все някой ще дойде да ме потърси, да се обадят. Гледат да дърпат кокала към себе си.
- А от българската федерация по бокс не те ли търсят?
- Абсурд. Не искам да чувам за българската федерация по бокс. Докато бях подвижна касичка, им бях удобен. Още да знам, че ще стане супер-разврат в България, разбираш ли. Ако знаех, да си остана в друга държава - в Австралия, в Щатите.
- Защо не пробва в професионалния бокс?
-Абе, като отидох при един мениджър, ми вика: "Годинките ти са много". Една афера ми направиха, като отидох в Турция, за мене си да работя вече, а те - от федерацията, искаха за тях да печеля пари. Аз направих титли, титли, а те последната олимпиада пак ме издокараха - пак ме измамиха. Викам си: "Стига вече да ви нося на гръб". Ще ходя в Турция, защото знам как се фиксират възнагражденията при световна титла, как те ценят и ти плащат. Имам приятел чета там и ми казват. Там една световна титла излиза 1 млн. долара. Викам: "Аиде да отида там, да им направя една световна титла, да им взема парите и да се върна. Обаче нашите как ще изтърват златната кокошка. Веднага почнаха мръсотии, да пишат, да драскат. Психиката ми не издържа. Тръгнах по избори -помагах на мои приятели - дипляни им раздавах, организирах срещи, ама и те много бързо ме забравиха. Видях, че бял човек не може да издържи в тая държава.
- Готов ли си пак да стегнеш куфарите за чужбина?
- Имам една оферта (замисля се), но защо все трябва да мислим за чужбина. Аз съм си дал живота тук. Защо хората навън трябва да ни подадат ръка, да ни помагат. Аз съм си дал живота за България и съм може би най-титулуваният спортист в страната и в същото време неоценен. Къде отиваме?! И те, горе, знаеха какво е било - имах покани да бъда шеф на групировки. Викам им: "Господ не ме е избрал мен така да изнудвам хората и да въртя далавери. Суеверен съм и никога не бих прекрачил границата на непозволеното, аморалното. Взимам чистото, доброто и искам да правя само добрини в тая държава, но се разочаровах от хората само за материалното мислят! Накъде върви България?! И си седя тук, и си викам: "Живот и здраве, ще пробвам пак, но в родината".
- Как оцеляваш - само с олимпийската пенсия ли?
- С тези 650 лв. ли ? Да съм жив и здрав и близките ми, пък все ще се оправим някак си. Големите мъже, знаеш, мила, не плачат. Стискам зъби и чакам по-добри времена. Все ще се намери хляб и за мен.
- Колко деца имаш?
-Две - син и дъщеря. Разумни, хубави деца. Не са ми създавали главоболия, уважаваме се.
- Добре де, толкова големци бяха около тебе - кметове, депутати - не може ли някой да ти намери някаква работа, за да издържаш семейството си?
- Нито в Пещера, нито в Пазарджик. В Пещера ме носеха на ръце, използваха ме, докато им носех пари, помагах докато ги изберат и после... Какъв обрат само! Бандитски манталитет, дивашки...Това не са хора.
- А в Пазарджик пробва ли нещо за работа?
- Ходих при кмета, той ме изпрати при един шеф на паркинги - предложи ми да късам билетчета. Викам му: "Като ме гледаш мен така - цялото общество ме познава, как ще облека зелената жилетка? Това е срамота! Аз това ли заслужавам?! Ние, спортистите, сме най-чистото лице на България. Ама те мислят само за манджи, да си пълнят гушите. Те нямат реално мислене за живота.
- Къде са ти медалите?
- В Музея на спортната слава в Спортната зала "Васил Левски" в Пазарджик. Подарих ги, но ще си ги взема. Какво лошо съм направил, само добро - как може никой да не се сети за мен. Много ли искам - една реална, достойна работа. Няма по-сладък хляб от този в родината.
- Заслужаваш ли тази съдба -олимпийски вицешампион да бачка по строежите?
- Изобщо не я заслужавам. Живял съм достоен живот, горд съм бил, че защитавам България по света. Момче чудо бях. И борците го знаят, и щангистите го знаят и Весела Лечева го знае, и Стефка Костадинова - цял живот сме били заедно. Аз и музиката владеех. Организирахме партита. Като грабна микрофона - имам дарба в музиката.
- Ходиш ли често до Пещера, където си роден?
- Какво да правя там, освен да навестя роднините си. Баща ми е пазарджиклия, майка ми е от Пещера и се реализирах като спортист там. Викаха ми "Ей, благодат момче си ти". Имаше едно предаване с моя бивш треньор -той най-добре знае кой съм. Питат го какъв е Серафим Тодоров и той вика "Явление в живота на България". Чиста душа. На никой лошо не съм направил. Точно аз ли заслужавах тази съдба?! Тук всеки сега гледа да те издокара. Те не са ходили по световните общности и не знаят, че там такива тарикатлъци не минават. В годините на демокрация от 1990 до 1994 г. играех в Бундеслигата, в Германия и човекът ми носи сака на летището. Този, дето ми плаща - Херберт Волф - питам го защо ми носи багажа като е мениджър, а той: "Найн, Тодоров, не е така. Милионери филе - т.е. много, но таланти като тебе - един се ражда на милиони. Хората са на светлинни години и ме признават. Носи ми сака, цени ме, как няма да си човечен. Ама трябваше да остана в чужбина аз, да хвърля камък назад и да не се връщам, а то - само га хранех и поех тук, а сега съм забравен. На 41 години съм -навърших ги на 6 юли.
- Какво ще посъветваш днешните спортни надежди?
- Да си помислят те. Те виждат какво става със спорта в живота, какви усилия и нерви хабиш и да си преценят как ще се развиват и как ще се отдават на спорта. Просто е анархия, трагично е. Скоро пътувах до "Левски" с моя личен треньор Георги Стоименов - навсякъде е разруха. Не се дават пари за спорта. А аз от 10-годишна възраст започнах да се боксирам. Нямах ги годините още и ги биех на републиканското първенство. Една година по-рано започнах да ходя - просто талант беше при мене - живот на върха, а сега - финал, мъка. Преди 5-6 години преживях много стрес, много нерви и ме лепна псориазиса, ама Господ е благосклонен към мен и бди да съм здрав. Има шанс - Господ ме обича.
