Тантливият ни състезател по джудо Ивайло Иванов гостува в предаването "Код спорт" по TV+. На олимпийските игри в Рио де Жанейро той остана на крачка от медала, като зае седмо място в класирането, което бе най-добро представяне на български джудист от игрите в Анита през 2004 г., когато Георги Георгиев спечели бронзово отличие. Годината бе изключително успешна за Иванов, който спечели бронзов медал в кат. до 81 кг на европейското първенство в Казан (Русия).
- Ивайло, след завръщането ти в България от олимпийските игри в Рио де Жанейро заяви, че си разочарован от седмото място, което зае на най-големия спортен форум. Какво не ти достигна, за да изпълниш целта си - медал при първото ти участие на олимпиада?
- Може би младостта. От много малко време съм в големия спорт, само от година и половина. Не натрупах рутина и допуснах грешка срещу американеца, подцених го. Малшанс.
- Специалистите бяха категорични, че ако не се беше стигнало до този фатален за теб момент в срещата с Травис Стивънс, щеше до достигнеш до финал. Какво мислиш за тази среща сега?
- Честно казано не съм мислил за нея много. Опитах да се абстрахирам. След олимпиадата я гледах. Подцених ситуацията. Той е много добър в партер. Сред десетте най-добри в бразилското джиу-джицу е в света. Знаех, че играе партер. Просто мислех, че оттам няма да излезе, но това е коронният му номер. Видях, че всички американци тренират това. Направих грешка и той ме задържа.
- Как се почувства, когато разбра, че мечтата ти за отличие няма да се сбъдне? Как прекара вечерта, след като приключи участието ти на олимпийския турнир?
- Бях ядосан, нямах желание за нищо. Това беше един много голям форум за мен. Бях дал всичко, за да може да се получат нещата, но това не се случи. Но не може да се правят сметки без кръчмар. Не се получиха нещата 100 %, както искахме. Доста време го мислех, но продължавам напред да се боря за следващите игри.
- Беше ли подготвен добре за тези олимпийски игри, защото преди да отидеш на олимпиадата постигна сериозни резултати във всички турнири?
- Да, бях много добре подготвен. Според резултатите ми, трябваше да съм сред медалистите, но всяко състезание е различно. Може да паднеш от по-слабия или да биеш по-добрия. Много е индивидуално. Една секунда невнимание ми прекрати срещата и възможността да се боря за златното отличие.
- Сред журналистите, които отразяваха Игрите в Рио, се усещаше напрежението и минорното настроение в българската делегация, което бе прекъснато от медала на Елица Янкова. Това повлия ли на теб?
- Не, почти не съм се срещал с делегацията. Виждахме се, поздравявахме се, но аз се бях съсредоточил 100 %. Само си почивах, хранех се и тренирах.
- Какво бе настроението в олимпийското село за човек като теб, който за първи път участва на олимпиада?
- Настроението беше хубаво, приятно. Толкова много спортисти и толкова много големи звезди. Мечтал съм си да бъда там. За мен да отида на олимпиадата е голямо постижение. Това бе първата ми цел преди година и половина, а следващата ми цел бе да взема медал. Затова казах, че ще се върна разочарован, ако не се прибера с отличие.
- Само липсата на опит ли оказа влияние върху представянето ти?
- Не мога да кажа дали е само липсата на опит. Срещу американеца допуснах моя лична грешка. С италианеца дадох всичко от себе си. Два месеца преди олимпийските игри го бях победил. Но в джудото днес побеждаваш, утре може да загубиш с много. Във всеки спорт трябва да имаш ден и шанс, особено на олимпиада.
- След схватката си личеше, че си много разочарован, но пък на аерогара "София" бе посрещнат с аплодисменти. Изненада ли се, когато видя хората да скандират името ти?
- Не се изненадах. Веднага след олимпиадата имаше доста хубави изказвания във "Фейсбук". Изглеждаше, че бяха доволни от мен. Аз бях недоволен, че не ги зарадвах с медал, а се върнах със седмо място.
- С кого се чу първо, след като участието ти приключи?
- Не мога да кажа. Беше голяма еуфория. Първо си писахме с близките ми хора. Написаха ми, че са горди с мен.
- Мислиш ли вече за олимпиадата в Токио след четири години или още е рано?
- Не, не мисля. Първо ми предстоят доста състезания - европейски, световни върхове, които още не съм покорил. В момента съм се отдал на подготовка. Нещата трябва да идват постепенно, стъпка по стъпка, защото като мислиш много напред, понякога нещата не се получават.
- Защо избра джудото, имайки предвид, че повечето деца се влюбват във футбола?
- Избрах джудото, защото родителите ми ме заведоха в залата и ми хареса как се премятат. Бях по-боен тип, обичах да се боря, да се мачкам. Започнах в първи клас. Никога не съм смятал, че мога да стигна до това ниво. Влязох в ЦСКА след шести клас. Когато взех медал от европейското първенство през 2010 г. се видя, че има хляб в мен. Надъхах се и прецених, че ще давам всичко от себе си, докато мога, за да постигна мечтата на всеки спортист - олимпийски медал.
- Как се отнасят към теб конкурентите?
- С всички съм в добри отношения. Говорим си, поздравяваме се. Всичко е нормано между нас. Имат уважение, респект1 към мен, както и аз към тях. Ние можем да сме си приятели или познати извън спорта, но на татамито сме на война.
- На война, но не излизате много от рамките на феърплея. Прави впечатление, че законите в джудото се спазват най-добре от всички спортове. На какво го отдаваш?
- В джудото има голяма традиция. Трябва да имаш уважение на татамито. Има хора, които бият глави, но лично според мен трябва да го хванеш и да го победиш по правилата. По-добрият ще победи. При нас тези традиции ги няма за съжаление. Не можем да сме като японците, откъдето произлиза джудото. но все пак трябва да имаме уважение към треньора, към съотборниците и т. н.
- Кой е човекът, който ти е помагал през годините, след като избра джудото за твой спорт?
- Човекът, който доста ми е помагал е вуйчо ми. Той е по-голям, но тръгна с мен на джудо. Родителите ми винаги са ме подкрепяли. Не трябва да забравям и треньорите ми. Ако не са били те, нямаше да съм на това ниво, защото сам спортист не мога да стана. Същото се отнася и за партньорите ми, които са били до мен, моите съотборници. Без треньори, партньори и съотборници няма как да се стигне до това ниво, понеже джудото е колективен спорт. Сам не можеш да тренираш, не можеш да направиш нищо.
- Защо вуйчо ти е водещата фигура?
- Винаги ми е помагал в трудните моменти, допитвал съм се до него за почти всичко.
- Какво ти каза, като се върна от олимпиадата?
- Поздрави ме. Много съжаляваше. Беше го яд повече от мен. Каза ми, че е щял да счупи телевизора. Каза: "През годините се видя, че има хляб в теб и ти ще постигнеш това, за което всички мечтаем."
- Когато си изпитвал най-големи трудности, как си ги преодолявал?
- Преди 1,5-2 години имах проблеми с финансирането, понеже нямах резултати. Тогава в главата на всеки човек е, че иска да има пари в джоба, да може да се нахрани. Имаше разни спорове, но хората около мен ме мобилизираха, помагаха ми.
- Спорове за какво?
- Спорове за финансирания, за едно, за друго. Както знаете, в нашата държава винаги има такива спорове с всички спортисти. Това е нормално. Тогава имах тежък момент, но хората, които ме обичат, ме подкрепиха. Стиснах зъби и резултатите дойдоха след не по-малко от пет-шест месеца.
- Тогава мислил ли си да се откажеш от спорта и да започнеш да се занимаваш с нещо друго?
- Да, мислех да се откажа от спорта. Вуйчо ми ме разубеди. Каза ми: "Няма да се отказваш! Продължаваш! Ще постигнеш това, за което се борим!". Вслушах се в думите му и го послушах. Реших, че няма смисъл да захвърля толкова труд на вятъра.
- Кои специалисти те изградиха най-вече като състезател?
- Започнах в Монтана при Ташко Танов до шести клас. След това в ЦСКА с Венцислав Стоянов, Стефан Шопов, Атанас Герчев, с когото съм и в момента. С него станах европейски шампион.
- В Монтана спират ли те често?
- Честно казано, не. Като се върнах от олимпиадата, няколко човека ми казаха: "Здравей, аз те познавам!". Много се радвах, че има такива хора, защото не всички са гледали олимпиадата и са подкрепяли спортистите.
- Може ли да се каже, че вече нямаш проблеми с финансирането, след като имаш резултати?
- Отчасти сме се договорили така, че да няма проблеми с финансирането, да мога да мисля само за спорта и да печеля медали.
- С парите, които получаваш, възможно ли е един млад човек да се издържа?
- Със средствата, които ще получавам, може, да. Човек може да живее нормално, да гледа семейство, да не се притеснява. Това е важно, защото финансовите проблеми обременяват психиката. Едва ли не, ако имаш семейство, ще се откажеш от спорта и ще отидеш да работиш, за да можеш да си гледаш детето.
- Каква е ситуацията в твоята категория, която е една от най-силните? Има ли състезатели, които ще се откажат от новия олимпийски цикъл? Кои са основните ти конкуренти?
- Все още нямам никаква идея, тъй като не сме почнали да ходим по турнири. Повечето състезатели останаха, но ще се види с времето. През декември ще има турнир в Токио за мъже "Гранд шлем", на който ще участвам. Там ще се види кой ще дойде, но повечето хора са в почивка след олимпиадата, защото четири години подготовка е доста тежко. Важно е да починеш и физически, и психически.
- Какво друго ти предстои до края на годината, освен този турнир в Токио?
- Европейско първенство до 23 г. през ноември в Израел. Преди това ще правим лагер на Белмекен. След това и Токио. Само два турнира ще имам до края на годината.
- Кое те прави оптимист? Усмихваш се почти винаги, създаваш впечатлението на позитивен човек - такъв ли си наистина?
- По принцип съм реалист. Обичам да съм усмихнат и да живея в реалността, а не да прекалявам с оптимизма.
- Кое най-много те дразни в отношенията между хората?
- Някой да каже нещо и да не го изпълни. Лъжата и това да не си държиш на думата е много грозно нещо за мен, а това се среща често.
- Липсва ли толерантност между хората?
- Да, липсва и толерантност. Някои се мислят за по-висши от други. Качил се на кола за 100 хиляди лева и си мисли, че е Бог и не уважава по-бедните от него хора. Според мен трябва да ги уважаваме и ако можем дори да им помагаме.
- Ти помагаш ли на бедни хора?
- Когато имам възможност и видя наистина беден човек, го правя. Но има и хора, които идват и искат пари за цигари или алкохол. Винаги бих помогнал на една стара баба или на някое дете да си купи храна.
- Би ли открехнал леко "завесата" на личния живот? Как се казва човекът до теб? Чувстваш ли се щастлив, помага ли ти?
- Казва се Лорета Спасова. Вече две години и половина сме заедно. Истината е, че заради спорта шест-седем месеца съм по лагери, но живеем заедно. Имаме намерение за в бъдеще да продължим да сме заедно.
- Къде се скрихте след олимпийските игри с приятелката ти?
- Бяхме в Гърция за една седмица да починем.
- А тя как приема твоя спорт - джудото? Идва ли на състезания?
- Да, когато има възможност, винаги идва. Подкрепя ме във всяко едно отношение. Вече разбира джудото повече. Дори следи противниците ми повече от мен. Интересува се от моя спорт, което ми прави голямо удоволствие.
- Джудо или ММА?
- Джудо.
- Освен джудо, кой друг спорт ти харесва?
- Може би мотоциклетизъм, но гледам да не го практикувам, защото е много опасен.
- На кой отбор си привърженик?
- Не съм привърженик на нито един отбор. Не гледам футбол.
- Кой е любимият ти спортист?
- Нямам любим. Впечатлиха ме Юсейн Болт и Майкъл Фелпс с постиженията си. Тези хора са постигнали много.
- Видя ли ги на олимпиадата?
- Не.
- Ако не беше станал джудист, щеше да си...?
- Нямам никаква идея накъде щеше да ме отвее вятърът.
- Каква музика обичаш?
- Обичам R&B, хаус, БГ рап. От време на време слушам българска музика.
- Фен ли си на високите скорости?
- Да, щом обичам мотоциклетизма, няма как.
- Каква кола караш?
- "Субару".