2009-а е годината на Детелин Далаклиев. След като в края на 2008 г. той бе ощетен от съдиите на европейското първенство в Ливърпул и остана само със сребърен медал, сега Детелин стъпи на най-високото съпало. 26-годишният плевенчанин донесе първо световно злато за българския бокс от 14 г., а миналата седмица бе избран категорично за спортист №1.
- Г-н Далаклиев, тази година Дядо Коледа дойде за вас още през септември. Празнувахте ли Бъдни вечер по-различно от предишни години?
- Не, бях си у дома, както миналата година, с майка ми и баща ми и моята приятелка Петя. Но имаше една огромна разлика. С нас беше Ния, нашата дъщеря. Макар и още да не е излязла на бял свят, доста неща вече знаем за нея.
- Какво по-точно?
- Месец и половина преди жена ми да роди, нашата дъщеря тежи вече кило и шестотин. А тепърва ще трупа килограми. Според Петя тя ще бъде много палава, чувства се още отсега.
- Ясно е на кого се е метнала...
- Да, бил съм много буен преди раждането, а и след него. Добре че беше боксът да ми взима сулука.
- Спазихте ли у дома коледните ритуали?
- Майка ми много държи на тях. Единадесетте постни гозби са задължителни. Май няма да мога да ги изброя всичките, но главните са стар фасул, леща, червени постни чушки и задължително кисело зеле. Заедно. Става много вкусно, но когато майка го прави.
- Задължително без месо на Бъдни вечер, нали?
- Аз без месо не мога. Този обичай не одобрявам.
- Имаше ли погача с паричка на масата?
- Естествено. И все на мен се пада. Съмнявам се, че майка ми нарочно така прави - винаги да бъде в моя къшей. Паричката от миналата година още си я нося в джоба. И тя помогна за световната титла.
- Да се върнем на бокса. Как е чувството да си спортист на годината?
- Прекрасно! Аз и на самата церемония в Народния театър казах, че това е като втора световна титла за мен. Да си №1 в България сред толкова добри спортисти, е нещо много голямо. Доволен съм, че стана така. Аз бях единственият спортист, световен шампион в олимпийски спорт, и заслужавах тази награда.
- Все пак извадихте късмет - спортната 2009 година бе много слаба и нямаше други шампиони.
- Да, сигурно и това ми помогна.
- Каква е разликата между това да си втори и да се качиш на световния връх?
- Много голяма. И друг път съм печелил медали, но сега е различно. Досега имах 5 медала и сякаш си ми бяха скъпи само за мен. В момента, в който станеш първи, всичко е по друг начин. Затова бях казал, че се помнят само първите. Аз просто искам да съм голям спортист, да имам успехи. Не си мисля, че сега ще стана звезда и т.н.
- Вярвахте ли, когато излязохте на ринга в Милано, че всичко това ще се случи?
- Имах някакво усещане, че ще стане нещо. Преди да тръгнем за световното първенство обаче, страдах от контузия в кръста и бях доста зле, не можех да тренирам. Имаше моменти, в които не вярвах изобщо, че това може да се случи и не знаех как ще изляза на ринга. След това обаче играх в първата среща, с която, така да се каже, навлязох в турнира. Съперникът ми не беше от най-добрите, но самият мач беше труден, защото е първи и с него започва истинският турнир. Първата и втората среща си мислех, че не съм за големия бокс, но след третата, където направих много силен мач с един турчин, усетих, че вече навлизам във върхова форма. Не спирах да тренирам, всеки ден бях в залата, даже и след мачовете. На самото състезание всичко стана, повярвах си и така. Аз винаги съм бил боксьор от голямо световно ниво, винаги съм бил в медалите, обаче сигурно ми е липсвала рутината. Тези 10 години в националния отбор ми помогнаха, натрупах опит и сега успях да докажа на много хора, че съм добър. Има много критици, които казват: е, той бие с лесния жребий и т.н. В Италия имаше много хора, които видяха какво беше нивото, какви бяха мачовете, съдиите, жребият. Аз съм първият световен шампион след 6 срещи - това е супертежък маратон, за 12 дни да срещнеш всички най-добри боксьори в категорията.
- Как превъзмогнахте контузията? Все пак се касае за двойна дискова херния.
- И аз не мога да си обясня как се получават тези неща. Доста хора, като слушат в какво състояние съм бил, не вярват. След всеки мач се чудех как ще тренирам, как ще играя. Постоянно имах болки, постоянно бях на масажи. Супер неприятна контузия. В бокса всичко е в кръста и в краката, а моята контузия е точно там. Много разсъждавах върху това нещо и мисля, че самата контузия ми донесе световната титла. Преди не си движех толкова краката и не стоях толкова изправен. Сега, за да не ме боли, се движех повече и бях по-изправен и затова победих.
- В какви отношения сте с останалите момчета в националния отбор? Промени ли се нещо след световната титла?
- Не. Всичко е наред. Ние живеем в един хотел, заедно сме. Иначе поддържаме добри отношения, но не сме чак толкова близки. Аз съм част от този отбор. Те не гледат на мен като на голям боксьор, не ми се възхищават просто защото аз съм едно от момчетата.
- Преди световното първенство имаше бойкот за един лагер в Чечня?
- Тогава аз не знаех. Не ми бяха казали, че не искат да ходят. Аз сам отидох в деня за пътуването, но нямаше никого.
- Доволен ли сте от възнаграждението, което държавата отпусна за световната титла?
- Да, доволен съм. Получих подарък Шевролет. Парите също бяха добри. Не бях доволен, че се позабавиха премиите. Мисля, че държавата трябва да увеличи наградите за световни и европейски шампиони.
Детелин Далаклиев: Контузията мe направи шампион
"Дъщеря ми ще е буйна като мен", вярва спортист №1 на България
