Бразилецът Жоазиньо е един от най-добрите футболисти на Георги Иванов през този сезон. Дребничкият халф изигра основна роля за доброто представяне на Левски през втората половина на есенния сезон и мачовете в Лига Европа. Преди няколко дни Жо, както го наричат всички в отбора, получи наградата за феърплей, тъй като няма нито един картон през изминалата календарна година. Бразилецът в типичния си стил, с усмивка на лице и винаги в добро настроение, се съгласи да говори пред "7 дни спорт".
- Жо, вече една седмица сте на лагер с отбора. Доволен ли сте от подготовката, която провеждате до момента?
- Да. Чувствам се доста добре. Предсезонната ни подготовка е нещо много важно за нас и просто е неизбежна. В момента се старая да съм максимално концентриран, за да се подготвя по възможно най-добрия начин и да се представя на едно добро ниво по време на пролетния полусезон.
- Подготвителните лагери не са любими на футболистите. Как се справяте с големите натоварвания?
- Убеден съм, че на никой не са любими големите натоварвания и подготвителните лагери, но всички знаем, че това е пътят, и стискаме зъби. За да бъдем добри на терена по време на останалите мачове до края на първенството, ще трябва доста да поработим тук.
- Получихте наградата за феърплей за 2009 г. Това е първото ви отличие като професионален футболист.
- Определено това е една от първите ми индивидуални награди. Благодаря на хората, които са гласували и са ме избрали. За мен е чест да спечеля това отличие, но искрено се надявам през следващите години да получа други индивидуални награди - като например да успея да вляза в идеалния отбор или да спечеля отличие на база на футболните ми качества.
- Левски имаше доста спорен полусезон. Разликата с първия в класирането Литекс е девет точки. Имате ли шанс да се борите за първото място?
- Не е тайна за никой, че отборът изживява един от най-тежките си периоди. Наистина не е нормално Левски да се намира на това място в класирането (б.р. - пето място), но ние сме тук, на тази подготовка, и сме се събрали в този отбор, за да се борим. Нашата амбиция винаги е била да се борим за първата позиция. Не искам да предричам къде ще завърши Левски в края на сезона. Нека да говорим, след като приключи шампионата.
- Загубихте няколко мача срещу съперници, срещу които по принцип не би трябвало да имате проблеми (б.р. - Черноморец, Берое и Сливен). Доминирахте в тези срещи, но в крайна сметка паднахте. Само малшансът ли ви попречи да вземете трите точки?
- Наистина няма логика в тези загуби. Особено като не забравяме, че във всеки един от тях имахме безспорната подкрепа на нашата публика и бяхме по-добрият отбор. Наистина, от една страна, може да се каже, че имахме сериозен малшанс, с оглед на многото положения, които изпуснахме в тези мачове. Но подчертавам, че може би в следващите десет години тези отбори няма да вземат нито точка на Герена. Понякога обаче се случва, дали от липса на късмет, дали от липса на търпение по време на мача и увереност в нашите възможности, да направим грешни стъпки.
- Вече две години играете в България. Струва ли ви се, че нивото на футбола се качва?
- Лека-полека българският шампионат започва да става по-интересен. Виждаме, че дори последните отбори могат да поднесат изненада и да спечелят точки срещу тимове, които се намират по-напред от тях в класирането. Мачовете са доста завързани. Горе-долу силите са изравнени и дори доста от отборите, които са по-назад в класирането, се доближават до традиционно високото ниво, което държат първите няколко тима.
- Изиграхте шест мача в Лига Европа. Взехте победа чак в последния кръг срещу Лацио. Вашата оценка?
- Не мога да съм недоволен. Все пак успяхме да вземем три точки срещу Лацио. Но от друга страна, съжалявам, че точките не са шест или девет. Всички ни подкрепяха и очакваха от нас да свършим още по-добра работа в Лига Европа. Ние искахме това не по-малко, но за съжаление не се получи. Но си мисля, че като цяло представянето ни в този турнир е задоволително.
- Имат ли българските отбори място в Лига Евопа?
- Защо да нямаме място? Наистина в нашата група имаше доста сериозни съперници, но в никакъв случай не мисля, че са били с няколко класи над нас и са ни превъзхождали толкова много. Убеден съм, че ако бяхме спечелили повече точки, нямаше да си говорим за това, но Левски винаги се бори за влизане не само в Лига Европа, а и в Шампионската лига. За жалост това ни се изплъзна.
- Зе Соарес ви беше голям приятел, но вече не е тук, а в Металург (Донецк). По-трудно ли ще ви е без него?
- За Зе Соарес мога да кажа само хубави работи. Отличен футболист. Наистина е страхотно момче и много добър мой приятел. Имахме много хубави моменти заедно, но всеки си има свой живот и си върви по своя път. За мен това не е нещо ново, тъй като живях пет години абсолютно сам в Бразилия и може би съм свикнал по някакъв начин да се оправям. На Зе мога да му пожелая единствено всичко най-хубаво, да заиграе добре в Металург, да бъде здрав, да има късмет в Украйна и да продължава да бъде такъв добър човек.
- Трудно ли е за един бразилец да се адаптира към живота и футбола в България?
- Бих казал, че за мен определено беше доста трудно. Предполагам, че не само за мен, но и за другите чужденци в българското първенство. През първите шест месеца е много трудно, защото езикът е труден. Навиците на хората и всичко, което се случва в една европейска държава, е много по-различно от Бразилия. Сега вече се понаучих доста добре да говоря български. Комуникирам с доста хора. Свикнах и с климата тук, което също беше трудно. Определено първите шест месеца са изключително трудни за един бразилец, когато дойде в България.
"7 дни спорт"