Йордан Тодоров пристигна в "Борисовата градина" в началото на 2003 година и в продължение на 8 лета носи екипа на ЦСКА. Вчера пловдивчанинът, който е 3-кратен шампион на България и който през есента на 2005 година вкара победното попадение на „Бай Арена", научи по телефона окончателното решение на наставника на армейците Йоан Андоне, който се отказва от услугите му. Малко след това Тодоров даде интервю за „Тема Спорт". Ето какво заяви той.
- Данчо, какво става с теб? Къде си?
- Нищо не става. Вкъщи съм. Лежа и се опитвам да осмисля какво се случва.
- И докъде стигна? Това ли заслужаваше след тези 8 години?
- Явно това съм заслужавал. Изхвърлиха ме като мръсно коте. Гадно е. Повярвай ми. Не смятам, че след тези 8 години заслужавах това, но няма какво да направя.
- Ти не очакваше ли подобно решение от страна на Йоан Андоне?
- Не. Наистина не очаквах, но сега поне много хора ще са спокойни. Дано се успокоят и спрат с атаките срещу мен. Аз вече не съм в ЦСКА.
- Ще назовеш ли имена?
- Те си знаят кои са. Няма защо да ги коментирам. Аз няма да падам на нивото им и да отговарям на злобата със злоба.
- Кажи поне какви хора визираш - фенове, шефове, журналисти?
- И фенове, и журналисти. Ти не виждаше ли какво става? Все аз бях виновен, все аз им бях като трън в очите. Все с мен се занимаваха...
- Е, не смяташ ли, че това бе така, защото си известен?
- Не. Има и други известни, но все аз бях лошият.
- Сега?
- Сега и аз не знам. Нямам никаква идея. Ще тренираме на Панчарево.
- Всъщност не ви ли направиха услуга от ЦСКА? Спортният директор Атанас Караиванов заяви, че ще разтрогнете и така ще можеш да преминеш някъде като свободен агент и при по-добри условия...
- Май не е точно така. Все още не се знае дали ще разтрогна.
- Защо?
- Защото се оказва, че шефовете искат първо да са сигурни, че няма да успеят да ме продадат и чак тогава да разтрогвам договора си. Лошото е обаче, че краят на всички трансферни прозорци навсякъде идва, а аз нямам яснота къде ще играя.
- Говори се за Славия, Литекс...
- Не, не. Няма нищо конкретно. Първо трябва да има яснота около статута ми и тогава ще видим.
- Не си ли водил преговори с шефовете на тези отбори?
- Говорил съм със Славия. Черно море също е вариант.
- С какви чувства си тръгваш?
- Боли ме. Не мога да го скрия. Не смятам, че заслужавам това. След всичките тези години да науча по телефона, че съм ненужен...
- Как оценяваш този период от кариерата си?
- Как да го оценявам? Нека другите го направят. Аз ще кажа само едно - 3 пъти шампион на страната, 1 път носител на купата, незабравими мачове с Леверкузен, Ливърпул... Имам страхотни спомени. Жалко, че си тръгвам по този начин.
- Какво би казал на тези, които остават след теб, на шефовете, на феновете?
- Желая им всичко най-хубаво.