Халфът Йордан Тодоров се превърна в герой за новия си отбор Локо (Пд), след като във втория си мач с бяло-черната фланелка вкарагол и игра блестящо за победата 2:1 над Черноморец. След попадението си, донесло първи 3 точки на надеждата в битката за оцеляване след 140 дни, бившият цесекар посочи клубната емблема и посочи собственика Коко Динев на трибуните. Освен това той призна, че само шансът му попречи да се разпише във вратата на бившия си клуб ЦСКА в миналия кръг.
- Записахте първа победа с екипа на Локо (Пд). Коментарът ви за мача с Черноморец?
- Беше много труден и важен мач за нашия отбор. Абсолютно всички футболисти се раздадоха и заслужено се поздравихме с успех. Накрая можеше да стане 2:2, но удържахме. Ако имаше още 10 минути, Черноморец щеше да изравни. Важното е, че накрая всичко приключи добре за нас.
- Няма нещо кой знае какво около този гол. Ориентирах се и вкарах топката. Затова съм на терена, това ми е работата. В Локомотив съм, за да помагам на отбора да побеждава.
- Почувствах се много щастлив. След гола видях истинска радост в очите на нашите фенове. Благодаря им за пълната подкрепа, която ни оказват. Посвещавам този гол на тях и на нашия президент Константин Динев.
- Не съм. Просто се израдвах много и се затичах към феновете, но
не съм целувал емблемата
- Всички сме се събрали с една-единствена цел - да оставим Локомотив (Пд) в "А" група. Щастлив съм тук. Още от първия ден всички от клуба ми подадоха ръка. Благодаря най-вече на президента и треньора за топлото посрещане. Ще дам всичко от себе си за това Локо да побеждава и да остане в групата.
- Само суперлативи мога да отправя към него. Шенсой е голям човек, специалист и психолог. Трябва да му се даде време да работи спокойно в отбора. Той го заслужава.
- Да, но не само това. Всички момчета са прекрасни - и по-младите, и по-опитните. Много ми помагат Лазаров, Котев, Мечечиев и Кюмюрджиев. Не искм да пропусна някой, всички се държат чудесно.
- В следващите мачове ни трябват задължителни победи. Няма друг начин да останем в "А" група. Имаме сили и сме длъжни да постигнем целта си.
- Категорично не. Пожелавам успех на всички в клуба. Дано станат шампиони тази година.
- Нищо не чух, това е болезненото в случая.
Обидно е за мен, но въпреки това не се сърдя
на никого.
- Това беше най-трудният мач в кариерата ми. Съжалявам много, че не вкарах, но футболът е такава игра.
- Не знам, почувствах се като професионалист. Колкото и да обичам ЦСКА, ако можех, щях да вкарам на Армията. Така се случи, че пропуснах.
- Стъписахме се, след като получихме 2 бързи гола в началото. След това ни вкараха и трети. Двете дузпи ни върнаха в мача, имахме и още положения, но малшансът ни попречи да завършим поне наравно.
- Видях един голям негативизъм, не видях никой да ме аплодира. Това ме учудва много, но не мога да кажа на хората как да се държат и какво да правят. Нямам проблем с никого, пак казвам, че не се сърдя.
- Не искам да обиждам другите отбори. Не трябва да се съобразяваме с тях, а те с нас. Важното е да гледаме себе си и да се развиваме.
- ЦСКА ще е шампион. Червените заслужават най-много да вземат титлата.
- Съжалявам, но все още не е късно да отида в чужбина. Когато бях в най-добрата си форма и играех силно за ЦСКА, от ръководството прецениха, че трябва да ме задържат, а аз реших да остана, за да помогна на отбора. Тогава имаше добри оферти за мен. След това имаше спад в моята форма и това никога не съм го крил. Ако дам всичко от себе си и заиграя отново на високо ниво, съм сигурен, че ще премина в чуждестранен отбор.
Тодор Петров, "7 дни спорт"