На летището в София Вячеслав Грозни беше любезен да отдели достатъчно време на екипа на "7 дни спорт". Той обясни каква е ситуацията около него в момента и каза мнението си за събитията в българския футбол.
- Добре дошли в България, Вячеслав Викторович. Твърди се, че пристигате на преговори с Левски, вярно ли е?
- Така ли? За пръв път чувам такова нещо. Идвам в България на гости на Мирчо Димитров. Навярно сега ще отидем до Вършец.
- Все пак се говори, че вие сте един от вариантите за бъдещ треньор на Левски?
- В Левски обикновено е така - когато се търси нов треньор, се появява и моята фамилия. Като някакъв спасител на отечеството! (Cмее се) Истината е такава - до този момент никой от Левски не се e свързвал с мен, за да говорим за каквото и да било. Гостувам на Мирчо, ще отидем във Вършец, а след това в Боровец или Пампорово. А може и в Банско. Идваме да си починем, чакаме съпругите ни също да дойдат.
- Факт е, че в момента сте свободен от договор. Защо не продължихте контракта си с Терек?
- Договорът ми беше да работя до 1 декември. Още през лятото се разбрахме с министъра на спорта, че след тази дата прекратяваме взаимоотношенията си. От моя страна аргументите бяха, че искам да работя в нов клуб, евентуално дори в друга страна или поне да си почина малко. Знаете, че треньорската професия е много напрегната. През 2008 г. министърът ни покани в Терек, за да задържим отбора във Висшата лига на Русия. В началото се бяхме разбрали само за половин година, но след това президентът на Чечня ни покани да останем и през 2009 г. Решихме всички задачи - отборът играе добре, запази мястото си в елита. Тогава им казах честно: сега е моментът да дадете шанс на треньора на дублиращия тим да работи с първия отбор в петте кръга до края на сезона. Той е способен човек и това ще бъде от полза. А през това време аз отделих малко време за себе си, за здравето си и да си почина. Затова дойдох в България, страната е прекрасна.
- Все пак запознат ли сте със ситуацията в Левски? Отборът е изпаднал в дълбока криза, имаше много лоши резултати.
- На практика не съм много запознат. Гледах мача с Дебрецен. Чух, че доста от водещите играчи са напуснали българския шампионат, както и това, че първенството на България е свалило нивото си в сравнение с годините, когато бях треньор на Левски. Имало е способни играчи, които са отишли зад граница. Идвал съм и в предишните години в България, веднъж бях на финала за купата, друг път просто на гости при приятели в Несебър. Разбира се, аз обичам Левски. Винаги съм казвал - в България сърцето ми принадлежи на Левски! За съжаление Левски не успя да влезе в Шампионската лига. Но пък аз ще ви кажа друго - и Шахтьор (Донецк) не влезе там. А Шахтьор е много голям клуб, там се инвестират страшно много пари. И Спартак (Москва) не е в лигата. Но това са само разсъждения, иначе не съм запознат със ситуацията в Левски. Честно казано, даже не зная кой финансира клуба, какъв е бюджетът. И играчите не познавам. Само чух, че моят бивш футболист Георги Иванов-Гонзо в момента е спортен директор и старши треньор. Това го видях в интернет.
- Все пак ако се стигне до преговори между вас и Левски, възможно ли е финансирането да се окаже проблем? Бюджетът на клуба едва достига 6 млн. евро. Бихте ли приели да работите в клуб с толкова нисък бюджет, при положение че идвате от доста по-богатото първенство на Русия?
- А ако вие сте собственик на Левски, направете ми оферта! (Смее се) Тогава можем да говорим. Иначе сериозно - никой от Левски не е разговарял с мен. Веднъж бях дошъл на почивка в Несебър и тогава медиите съобщиха, че идвам за Левски. А ситуацията беше друга. Сега до Нова година едва ли ще започна работа някъде, първо трябва да си почина. Не мисля, че до края на декември ще поема ангажимент към който и да било клуб. Разбира се, ще видя какво е положението не само в Русия, но и в Украйна, а и в други страни. Затова сега не искам да говоря за нещо, което реално не съществува, тъй като с мен никой не е разговарял.
- Окей, нека се върнем на времената преди 11 години, когато водехте Левски. Имахте добри резултати, победихте ЦСКА, но имахте и лоши резултати. Веднъж завършихте 2:2 с Шумен в София, а последният ви мач беше загуба с 0:3 от Славия за купата. Какво си спомняте оттогава?
- Спомням си всички онези запалянковци, които ме приеха много добре в София. Привържениците на Левски са много добри! Хората в България и тогава бяха приветливи, и сега са си същите. Чувствам се като в моята страна, като в родния си дом. Винаги съм чувствал поддръжката на левскарите. С останалите клубове също имахме добри отношения, защото футболът е спорт, а не война. Да, и до днес помня защо в някои мачове отборът игра лошо. Имаше противопоставяне между определени ръководители в клуба и то се отрази на играта.
- Все пак кое наложи в края на 1998 г. да напуснете Левски?
- Точно тогава дойде поканата от Олег Романцев да отида в Спартак (Москва), тъй като Романцев пое националния отбор на Русия. Обясних всичко това на Томас Лафчис. Впрочем още когато подписах през лятото на 1998 г., с Лафчис се бяхме разбрали, че може да напусна преждевременно, ако стане този вариант със Спартак. Но аз съм доволен от това, което тогава свърших за шестте месеца в Левски. От този отбор излязоха много добри играчи, които станаха водещи фигури и в националния отбор на България. Здравко Лазаров например кой го беше чувал тогава? Взехме го от Перник. Захари Сираков беше младо момче, дадохме му път и на него. Митко Иванков стана лидер в националния отбор, тази година даже се видяхме с него в Турция. Разбира се, не мога да отмина и Гонзо. За всеки от тях мога да кажа само хубави неща. Ето например Станимир Стоилов при мен беше футболист, но след това стана треньор на Левски и на националния отбор. С всички тях сме приятели, нямам врагове в България.
- Имало ли е вариант да се върнете на работа в България, след като напуснахте Левски преди 11 години?
- Да, преди няколко години разговарях с Митко Събев да поема Черноморец. Но ситуацията се стече така, че в един момент не беше възможно да дойда в България. Днес, честно ви казвам, с никого не съм водил преговори. Дойдох да почина, вероятно ще отида да гледам и някой мач. Бих се радвал да се срещна и с някой от президентите на клубове, например с Венци Стефанов. Както и с всички спортни журналисти! Те бяха много коректни към мен, никога не преиначаваха думите ми.
- Нека да поговорим малко и за парите във футбола. В България това е много сериозен проблем.
- Вижте, факт е, че в страни като Русия и Украйна се инвестират много повече средства във футбола. Затова и от Левски не бива да се изисква това, което например се очаква от Динамо (Киев). Само един от играчите на Зенит струва повече, отколко е целият бюджет на Левски, който вие споменахте. Е, може ли от Левски да се изисква това, което се изисква от Зенит? Сами разбирате, че няма как да стане. Да, трябва да правите всичко необходимо, за да успявате на международната сцена. Но наскоро например чух, че в България е въведена ограничителна квота от само трима чужденци от страни извън Европейския съюз. Как тогава да играеш срещу Арсенал (Лондон) например, който в някои мачове ползва 13 много силни чужденци? Или пък срещу силните отбори от Русия с всичките им бразилци и останалите? Не става, дори става сложно да конкурираш и Дебрецен.
- Вероятно сте прав, но пък ЦСКА елиминира Динамо (Москва)?
- Така е, но това са само два мача. И Шахтьор (Донецк) загуби от Тимишоара. Това значи ли, че Тимишоара са по-силни? Не, разбира се. Това е футболът, всичко е възможно. Рубин (Казан) победи Барселона на "Ноу Камп". Кой обаче би се наел да твърди, че Рубин е по-силен отбор от Барселона? Рубин нито има по-голям бюджет от Барселона, нито по-силни футболисти. С вас прекрасно знаем, че Порто спечели Шампионската лига начело с Моуриньо. А след това Моуриньо не успя да направи това с Челси, с големите пари и силните футболисти. Той вероятно няма да успее и с Интер. Нали виждате, аргументи всякакви.
- На какво тогава да се заложи в българския футбол?
- Факт е, че в България винаги е имало таланти. Но трябва търпение, за да израснат. Треньорската работа там е много тежка, трябва достатъчно време за работа и много доверие. В Динамо и Шахтьор например се дават много пари, привличат се силни футболисти. А тук, в България, нещата са различни. Вижте, това е все едно от една малка кола да очакваме да върви като Мерцедес. Ето например гледах наскоро мач на българския национален отбор. Способни играчи, но имате проблеми в защита. В атака - добре, в средната линия с нашия Благой Георгиев - също, но в отбрана не се получава играта.
- Благой винаги е казвал хубави думи за вас?
- Радвам се и аз го приех добре в Терек. Нали знаете, за българите съм готов на всичко.
Кой е Вячеслав Грозни
Носи факела на игрите в Москва
Вячеслав Грозни е роден на 12 юли 1956 г. в град Каменец-Подолски в Украина. Женен, с две дъщери. Бивш футболист, носител на Купата на Украйна. Бил е и факлоносец на 22-ите олимпийски игри в Москва през 1980 г.
Образование: Завършва Луцкия държавен университет и Висшата треньорска школа в Москва. Притежава лиценз "Про".
Звания: Заслужил треньор на Украйна и Русия, Заслужил работник на физкултурата и спорта в Украйна. Най-добър треньор на Украйна за 1996 и 2002 г.
Треньорска кариера:
1988 - Торпедо и Металург (Запорожие)
1988 - 1994 - Нива (Винница)
1994 - 1996 - Спартак (Москва) - пом.
1996 - 1997 - Днепър (Днепропетровск)
1998 - Левски
1999 - 2002 - Спартак (Москва) - пом.
2002 - 2004 - Арсенал (Киев)
2005 - 2006 - Металург (Запорожие)
2007 - 2008 - Арсенал (Киев)
2008 - 2009 - Терек (Грозни)
Постижения: петкратен шампион на Русия в треньорския екип на Спартак, участник 6 цикъла в европейските турнири с повече от 40 мача. Победител в турнира Antaliya Cup 2002.
Станил Йотов, 7 дни спорт